На вниманието на Ваня Щерева

Здравей Ваня,
Пиша ти за първи път. Ти не ме познаваш, но аз съм твой редови почитател, пардон читател. Започнах с твоя Образцов дом, минах през твоите 30 неизвинени отсъствия, приключих и с фасовете, а тази сутрин завърших и последната ти книга "Татко, аз и ангелът". Не можеше да не забележа невинно бялата корица на рафта на книжарница " Хеликон" и си я купих, без да очаквам нещо по-различно от обичайния стил. Сивата вертикална черта ми показа, че в името Щерева присъства рев, а по-надолу стоеше Азът. Книгата ми хареса, Ваня, дори много, но защо трябваше да убиваш главния герой в края и и то по такъв начин. Всеки, който е бил влюбен и е живял в илюзия ще изживее книгата, а аз отдавна не вярвам, че всеки си има ангел или ангелина :) пазител. Проявите на такива същества са само плод на нечие чуждо въображение. Хареса ми това с лодките на Ахтопол от Людмил Станев и точно там бях аз, когато четох "Фасове". Ходих да ги проверя и не намерих лодка с четири цифри, всичките бяха с три, но така е и с детелините, нали. Всеки сам избира, търси и намира своето щастие или нещастие. Благодаря ти за книгата, Ваня! Продължавай да пишеш, защото чакам следващата...

Поздрави,

аЛЕКсандър

Послепис: След като прочетох книгата, съдбата си знае работата и чух тази песен на Фиш, която съвпадна прекрасно с края на книгата.

31

Вчера станах на 31. Денят мина някак си неусетно. Започна добре в таксито до работа, когато по някое радио поздравяваха рожденници. Сетих се за чичо ми Тошо (Бог да го прости!). Преди години винаги ме поздравяваше с песен по националното радио и пращаше телеграма. Колко романтика и мили спомени има в тези жестове. В забързаното ежедневие само напомнянията по скайп и кю помагат да не забравим любимите хора на техните рожденни дни. Вчера получих много съобщения на мобилния, обаждания от близо и далеч, а и по скайп и кю едва смогвах да благодаря на всички. Точно в 3 и 10 почерпих и колегите с торта, ядки и напитки. Те пък ми подариха биографична книга на "Jimi Hendrix: Стая с огледала" и билет за утрешния концерт на саксофониста David Sanborn. Вечерта празнувах с най-близките си у дома, а поздравленията не секваха до полунощ. Замислих се, че започнах този блог точно на предишния си рожден ден и вече 1 година пиша чат пат тука. Дали някой го чете, не зная, но поне е идеалното място за мен да споделям мисли и чувства. И така: Честит рожден ден на мен!!!

P.S. Роден съм на 13-тия етаж в Майчин дом-София на 27 октомври 1977 година-четвъртък в 13 и 20 часа.

P.P.S. Не мога да не спомена, че се сетих и за това как празнувах рожденните си дни в Студентски град с гости между 20 и 30 човека, разтворими степчета, макси-микс и ядки и това за скромната сума от 16 лева. Тази година рожденния ден ми струва 160 лева,а гостите ми не бяха толкова много като навремето в студентските години. Такива са цифрите и фактите, а спомените си остават за мен...

На 30!

Много е странно какви подаръци ни поднася съдбата. Навърших 30 години и се започна един нов период, който бе свързан с доста негативи и неприятности. Някой иска да ми каже, че е свършил хубавия период и занапред ще става все по-трудно. Добре дошъл в реалния живот! Самият рожден ден го чаках от доста време, но не успя да внесе радостни нотки и да бъде така, както си го представях. Беше събота, а съм роден в четвъртък. Преди си мислех да поканя точно 30 души, които са важни за мене, а накрая успях да отделя 2 часа на ресторант с любимия човек, което не беше никак лошо, но не беше каквото очаквах за този юбилей. Дори и подаръците не бяха неочаквани, а пожелани. Трябва да порастна най-накрая. Явно числото три не ми носи късмет. Следващата сряда пуснах тото с всички възможни тройки и нули и не уцелих нито едно число. Съдба. Честит рожден ден на мене си!