сряда, 19 август 2009 г.

На вниманието на Ваня Щерева

Здравей Ваня,
Пиша ти за първи път. Ти не ме познаваш, но аз съм твой редови почитател, пардон читател. Започнах с твоя Образцов дом, минах през твоите 30 неизвинени отсъствия, приключих и с фасовете, а тази сутрин завърших и последната ти книга "Татко, аз и ангелът". Не можеше да не забележа невинно бялата корица на рафта на книжарница " Хеликон" и си я купих, без да очаквам нещо по-различно от обичайния стил. Сивата вертикална черта ми показа, че в името Щерева присъства рев, а по-надолу стоеше Азът. Книгата ми хареса, Ваня, дори много, но защо трябваше да убиваш главния герой в края и и то по такъв начин. Всеки, който е бил влюбен и е живял в илюзия ще изживее книгата, а аз отдавна не вярвам, че всеки си има ангел или ангелина :) пазител. Проявите на такива същества са само плод на нечие чуждо въображение. Хареса ми това с лодките на Ахтопол от Людмил Станев и точно там бях аз, когато четох "Фасове". Ходих да ги проверя и не намерих лодка с четири цифри, всичките бяха с три, но така е и с детелините, нали. Всеки сам избира, търси и намира своето щастие или нещастие. Благодаря ти за книгата, Ваня! Продължавай да пишеш, защото чакам следващата...

Поздрави,

аЛЕКсандър

Послепис: След като прочетох книгата, съдбата си знае работата и чух тази песен на Фиш, която съвпадна прекрасно с края на книгата.