неделя, 9 август 2009 г.

Песента си остава същата

За първи път зърнах книгата на Славейков и си казах, че трябва да я имам. Не след дълго и тя беше в ръцете ми и я разгръщах като свещена библия. Това бе историята на любимата ми група от ученическите години. Това бе историята на най-великата рок-банда в света, основоположници на хард рока. Тове не беше първата книга, която бях чел за тях. Имаше едни книжки джобен формат от поредицата Поп-рок, сред които бяха и книгите за Дженезис, Дийп Пърпъл, Ерик Клептън и Синатра. Книгата за Цепелин бе от Явор Дянков, който бе автор, преводач и редактор на различни книги, след които и „Лед Цепелин” (превод на български - 1990 г.). Иначе той се занимава с бойни изкуства. Стига съм се отклонявал. Авторът на настоящата книга за Цепелин е писал и книгата Лунен пътешественик на Майкъл Джексън, факт, който се знае от малцина. Любопитното е, че има и футболист с такова име. Книгата за Цепелин ме увлече и въпреки своите 446 страници не ме уплаши, а завладя напълно. Започнах да я чета още на морето в началото на месец юли и стигнах до 189 страница. След това я оставих на жена ми да я чете и я довърших снощи, като за последните 100 страници стоях до 2.30 през нощта. Това бе и най-хубавата част, защото си пусках всяка песен, за която се пишеше и чувството бе невероятно. Научих доста неща, които не знаех, но които ме накараха да обичам групата още повече и да я слушам по-честичко последните два месеца. За всеки меломан това е задължително четиво, а за всеки почитател на този тип музика задължително присъствие в домашната библиотека. Още повече ме радва факта, че бях на концерта на Пейдж и Плант в Зимния дворец в Студентски град и връщайки се назад не съжалявам за купения на черно билет от пазача на същия дворец за 50 лева (тогава това бяха доста пари). Сега както и тогава се чувствам свидетел на една магия и много качествена музика. Дълго се колебаех коя от песните им да сложа накрая на този пост, но най-накрая реших, че трябва да бъде такава за любов.