четвъртък, 20 август 2009 г.

11 години

На този ден преди 11 години почина дядо ми. Той беше много колоритна личност. Ще ви разкажа няколко любопитни факти от неговия живот. Родителите му имали проблем, че често им умирали децата. Затова те кръстили брат му с името Стоил, за да се застои. При дядо обаче спазили друг обичай. Оставили го на улицата и чакали през портичката да видят кой ще го намери първи и как ще го нарече, за да го кръстят с това име. Намерила го една жена и му казала "Гале". И досега си спомням, че баба ми и доста други хора го наричаха така дядо Гале. Има версия, че жената си имала любовник с това име, но това не е толкова важно. При самото кръщене обаче решили да го кръстят Гълъб, а на галено да му казват Гале. Така той получил име на птица. Друга интересна история е свързана с отиването му на фронта. Доколкото си спомням е било в Крива Паланка, когато куршум е сцепил ножа му на две, но го е спасил от сигурна смърт. Казвал ми е, че този нож се намира в музей, но така и не разбрах в кой. Дядо ми беше земеделец. Харесваше Александър Стамболийски и получаваше "Земеделско знаме" цял живот. Имаше си принципи и ги спазваше. Зная, че е работил в Огняново на кариерата и оттам се е сдобил с астма. Много му беше тежко. Заради нея отказа цигарите. Разказвал ми е хиляди случки от своя живот, но няма да ми стигне мястото да ги напиша всичките. Дядо ми беше доста запален и по футбола. За него имаше един отбор: ЦСКА. Казваше ми: "Пусни радиото да чуем какво правят цесекато!" Той ме запали по този отбор. Заради дядо ми съм от ЦСКА. Надявам се тази вечер те да бият заради него.
Другият ми дядо е починал преди да се родя, така че помня само дядо Гале и неговата усмивка и чувство за хумор, любовта му към песните и философското приемане на трудностите. Когато преди 11 години научих тъжната вест, бях на работа, но веднага хванах първия влак от София. В уолкмена звучеше една песен от филма "Град на ангели". Слушах я и плаках сам в купето. Ще я пусна и тук...