Будката, бабата и бъдещето

Всички сте ги виждали. Будки за вестници, боядисани с блажна боя (най-често синя), наредени вестници, покрити с найлон, за да не се намокрят през зимата и есента от дъжд и сняг. Но кой стои вътре? Кой продава? Каква е тяхната история? Ето това ще ви разкажа в този пост.

Тя носеше английско име, а той типично българско. И двамата бяха между 70 и 80 годишни, живееха сами и бяха щастливи. След пенсионирането си и емиграцията на децата им в чужбина, те са решили да се занимават с нещо и започнали да продават вестници на автобусна спирка в софийски квартал. И така цели 16 години. Ставали рано и се редували при стоенето в желязната будка и познавали редовните си клиенти и им пазили вестници, списания и книги. Всичко това приключи на 12 септември миналата година. Будката затвори. Отчетът бе направен. Вестници, списания, книги, върнати и разликата бе 1 лев!

Когато се върнах от Германия през септември видях затворения павилион и се чудих какво е станало с тях. Опитах да разпитам някой в квартала, но никой не знаеше нищо. Чудех се, дали са болни, дали са занимали при децата си в чужбина, или пък новата наредба за рекламата и новия облик на спирките в София не ги е затворила. Мина време и преди два дни срещнах бабата в автобуса. Без да я питам, ми каза всичко.

Вече им било трудно да мъкнат вестници и да студуват есента и зимата и предпочели да затворят. Другата причина била, че тя заминала на гости на дъщеря си на запад. Най-съществената причина обаче е друга и тя ми я каза. Вече малко хора четат и купуват вестници. В почивни дни, в които обикновено преди години са разпродавали всичко, сега през есента имали само по 4 продадени вестника за цял ден. "Вече всички имат Интернет вкъщи", сподели ми тя."Там научават новините. Това е бъдещето. 1 лев за вестник също е много в тази криза и безработица." Последната причина е намалелия пътникопоток заради пускането на метрото и нови две автобусни линии, което ги е е изолирало. Те не съжаляват за нищо освен за разговорите с редовните клиенти.

Странно е понякога как се привързваме към такива неща като купуването на вестник от определена будка или пиенето на кафе в определено заведение. И когато те затворят или сменят хората, които си свикнал да виждаш, вече нищо не е същото. Наскоро видях, че и будката на Орлов мост също е затворена. Там работеше едно момче и когато работих в офис наблизо преди години, си купувах редовно от него, и ме познаваше и винаги знаеше какво търся и ми го намираше. Неговите причини за затваряне не ги зная за съжаление. Не зная и причините за една друга будка в Студентски град, където също едно момче ми продаваше вестник близо 5 години. Скоро ходих там и него също го няма.

Всичко тече, всичко се променя, будките затварят, тиражът спада. Това е бъдещето или може би настоящето...

Пробно преброяване

През 2001 година при последното преброяване, мой приятел англичанин ми сподели, че той се преброява само по Интернет. Тогава се чудих кога това ще се случи и в България и ето, че днес през 2010 от 1 до 7 септември имаме възможност да се преброим пробно по Интернет, а през март догодина вече и реално.

Още първия ден реших да пробвам да се преброя. Посетих сайта на НСИ за електронна преброяване и се регистрирах. За регистрацията са нужни ЕГН, номер на лична карта, трите имена и електронна поща, която след това става и потребителското име за достъп. След това на посочения от мен мейл пристига писмо с паролата за достъп. С мейла и паролата влязох и още на първата страница възникна въпрос, дали да пиша своя настоящ или постоянен адрес. Обадих се на посочените телефони на сайта (има за всички оператори, а също така може да изпратиш и мейл) и момиче на име Наталия ми обясни подробно и любезно какво е необходимо да попълня и се зарадва, че съм се захванал с това. След първата страница, на която е адреса, се попълва информация за сградата. Там обаче липсва информация за етажа, а се иска номер на апартамент, брой етажи в сградата и брой жилища в нея и от какъв материал е сградата. Избрах от падащите менюта и продължих.

После следва информация за жилището и затова, дали си собственик или наемател, чия собственост е жилището, колко стаи има и колко квадрата е всяка от тях. Ето тук нещо куца. Не е пояснено дали това е застроена или светла площ. Иначе пресмята автоматично квадратите на стаите в поле с обща площ отдолу. След това отделно има площ и на кухнята и отделно на спомагателните помещения (сервизни, вестибюл и коридори), а никъде няма за идеални части и тераси, което мен лично много ме обърка. Също така не пресмята и площта на кухнята и спомагателните помещения. В същата част се пита, дали в жилището има студена, топла вода, ток, канализация, външна изолация и други такива, които се попълват лесно и бързо. Към края на същата част има 10 въпроса за така наречена битова осигуреност, където трябва да посочиш, дали имаш кола, гараж, телевизор, телефон (може и мобилен),компютър, достъп по Интернет, печка, хладилник, пералня и вила. Явно това за компютъра и достъпа до Интернет са нови неща, но пък липсват например миялна машина, микровълнова печка, абсорбатор, тостер, кафе-машина, но може и аз да издребнявам :)

Четвъртото поле се отнася до домакинството и семейството и първият въпрос е колко лица живеят в жилището, а после трябва подробно да напишеш за всеки от членовете на семейството, което се води точка 5. Освен трите имена, ЕГН, семеен статус, пол и вероизповедание, гражданство има също така настоящ и постоянен адрес и данни за миграция, вътрешна и външна, година на смяна на населеното място или държавата и кой откъде е дошъл и къде е отишъл като се почва от област, община, населено място и квартал. Това мисля е ново и ще може да определи повече за миграцията на населението и най-после ще стане ясно колко души реално живеят в София и откога. Също така се попълва и месторабота и откъде идват основните доходи на лицето.

Попълването на анкетата ми отне точно 20 минути, но това бе най-вече заради справка за площите на жилището и ЕГН на другите членове от семейството и тяхната месторабота.
Накрая получаваш и номер, с който си преброен и може да предоставиш на истинските преброители, ако дойдат в жилището ти, ако си от районите от пробното преброяване, а именно Велико Търново, Плевен и Стара Загора.

Преброяването става на всеки 10 години (като смяната на личните документи), а ако живееш до 100 години можеш да се преброиш максимум 10 пъти. Първото официално преброяване в Княжество България е през 31 декември 1880 (преди 130 години), а следващато след Съединението на 31 декември 1887 година. Досега българите сме се броили 16 пъти, а догодина е 17 :)

Като цяло съм приятно изненадан от това пробно електронно преброяване и го препоръчвам на всеки горещо да го направи до 00:00 часа на 7 септември, за да има представа какво да прави при реалното преброяване през март 2011 година.


Строй се, преброй се!