Джулая 16 години по-късно

Какво е нужно да накара човек да стане в 4:30? Работа, жена, път. В моя случай беше изгрева на слънцето на морето или вече добил популярност като Джулай.

Моята история

За първи път посрещнах Джулая преди 16 години във Варвара на морето. Моментът бе такъв, че срещнах доста трудности и проблеми и търсех някакъв изход. Тръгнах на шега без да се обадя на никой с влак до Бургас и на автостоп до Варвара с дънки и фланелка на Led Zeppelin един тефтер и химикал. Не помня откъде бях чул за този празник, но това сега няма значение. Оказа се, че съм бил на второто честване на Варвара. Там до желязното дърво на малката поляна над скалите аз открих каквото ми бе нужно. Край огъня хората ме нахраниха, дадоха ми одеало да се стопля, свириха на китара любими песни и говореха с мен без да ги интересува откъде съм, колко съм голям, с какво се занимавам и какво правя там.

Всичко в тази нощ беше вълшебно. Луната изгря пълна и ярка и направи лунна пътека в морето. Нощното къпане бе като ритуал, посрещането на изгрева на слънцето като едно ново начало. Не случайно сравняват Джулая с Нова година. Помислете си само, ако преди години хората бяха избрали 1 юли за начало на Новата година, а 1 януари за средата. Сигурно и тогава щяха да се намерят хора, които да празнуват 1 януари. Поводи и празници винаги се намират, а всичко е в нашите глави и възприятия. Песента на Юрая Хийп допълни всичко по перфектен начин, а след това всички си тръгнаха. На гарата в Бургас написах стих за Джулая в същото малко тефтерче, в което запазих спомена. След това всяка година ходих на морето за Джулая като съм го посрещал и във Варна, във Варвара, на Камен бряг, на Ахтопол и на още няколко места.

Историята на Джулая

За първи път 1 юли се празнува в България нейде в средата или края на 80-те години на ХХ век. Тогава мястото е Варна, а основателите му са имали други причина да се съберат, а една от тях е края на военната служба и новото начало за един от тях. Джулая се е превърнал постепенно в движение, което привлича хора от близо и далеч, но заедно с това води на празника и хора, които нямат положително усещане към него и именно това кара създателите му да го преместят на друго по-диво и неизвестно място, а именно на Варвара през 1993 година. С годините повече хора научават мястото и то отново бива изместено на Камен бряг. Там се случва същото и вече има хора, които го празнуват на Карадере или на Иракли, а предполагам, че това ще се промени и местата ще бъдат различни в течение на времето. Всеки сам възприема празника и го свързва с различни символи, а все по-често са и концертите на този ден.

Джулай 2010 в Бургас

Тази година бях решил да отида във Варвара да посрещна слънцето и да видя как са се променили нещата след 16 години. Съобщения във фейсбук за предстоящ концерт на групата Sunrize заедно с Кен Хенсли от Юрая Хийп ме накараха да си променя плановете. Денят съвпадаше и с 4 години от моята сватба, която също бе на 1 юли, но във Варвара в подножието на Родопите. Тръгнах на 30 юни след работа с жена ми и колата към 15:00 часа и качих на стоп двама хипари (момче и момиче), които отиваха на Джулай в Карадере. След четири касетки с хубава музика, приятни разговори и 4 часа и нещо с 4 спирки по пътя бяхме в Бургас, оставихме ги на пътя за Варна и се настанихме в хотела, вечеряхме и се отправихме към Централния градски плаж в Морската градина на Бургас.

Въпреки, че беше обявен за 21:00 часа концертът започна в 22:00, но това ни устройваше, а групата Sunrize, начело с Георги Мархолев, който е подел инициатива Джулая да стане национален празник, изпяха страхотни блусове и кавъри на стари, но златни парчета. После на сцената се появи и Кен Хенсли, откривайки с песента The wizard своето участие. Следващите песни в листата бяха Free me, Easy Living, Lady in Black и разбира се July morning. Видяхме и трейлъра или съкратената част на клипа на песента, а аз разбрах, че Община Бургас за трета поредна година организира такова събитие тук, за което заслужава похвала. За втори път гледах Кен Хенсли наживо, като преди това той беше на концерт в Банско, наречен July Evening през 2005, на който аз бях част от организаторите. Не си спомням само дали на концерта на Юрая Хийп в НДК преди този пак той участваше. Друго интересно през тази вечер бяха червени фенери с парафин, които се пускаха в небето, а и няколко огъня на плажа. Луната също изгря и направи лунна пътека. Концертът на групата свърши малко след полунощ, а ние не останахме за другите групи (G.R.A.S., FOUR и "Мистър Вагабонд"), а предпочетохме да поспим от 1 до 4:30, когато отново се върнахме на плажа, за да посрещнем изгрева. За съжаление имаше облаци, но и те не успяха да провалят момента. За първи път посрещах Джулая в Бургас и за първи път с жена ми. Снимки може да видите тук.

Джулая на Варвара на 2 юли

Тъй като Джулай реално може да се нарече всяка юлска сутрин от 1 до 31 юли, аз реших все пак да отида и до Варвара и да посрещна слънцето и там на 2 юли. Отново станахме в здрач в 4:30 часа и ходих по старата пътека, която явно не бях забравил, а се ориентирах добре в тъмното и стигнахме до Желязното дърво и морето. За мое огромно учудване нямаше никой там и така имахме свой частен Джулай. Този път нямаше облаци, а изгревът на слънцето бе все така хубав. Посрещнахме го слушайки песента от телефона ми. Не съм си представял подобно нещо преди 16 години, когато отново бях тук. Не съм си представял, че ще спя на хотел във Варвара, защото тогава тук имаше само две кръчми и няколко къщи. Този път обаче хотелът, който носи името на селото, си заслужава и мога да го препоръчам на всеки. Снимки от този Джулай има тук.

Накрая бих искал да споделя, че чувството при посрещане на слънцето е еднакво и всичко е в душата и сърцето, както пеят Юрая Хийп от 1971 година до днес...

Влак без релси

Винаги съм се увличал от железниците още от малък, а и в университета ми се наложи да уча доста за този вид транспорт, но днес ми попадна страхотна снимка, която реших да споделя с вас. Тя е от 1 август 1926 година, когато е била открита теснолинейната жп линия от Септември до Велинград (тогава Сараньово-Чепино) и това е влакчето на спирка Варвара (по-късно става гара)на този тържествен ден. Това е било голяма събитие тогава и не може да се сравни с днешните рязания на ленти по повод и без повод. Много интересна статия за този маршрут има тук, а първоначално тя е била планирана да стига до Неврокоп и да има разклонения за Батак и Пазарджик. Второто се е осъществило, но за жалост през 2003 година то е закрито, а с него и спирките във Ветерн дол и Ляхово, а за първото има хубава инициатива тук. Във Ветрен дол линиите и събщенията бяха прибрани навреме и сега стоят огромни купчини с чакъл, които само напомнят, че тук някога е минавал влак. А през годините доста хора го ползваха като най-сигурен транспорт до Пазарджик и отиваха на работа или на училище с него. В момента Септември - Добринище е единствената действаща теснолинейка в България, а се използва и за туризъм, когато предимно чужденци си плащат, за да пътуват с ретро влакче из Родопите. Доста информация има тук, а може да посетите и интересен форум на тема Български железници. Сайтът на БДЖ също има историческа част, онлайн музей и фотоалбум. Но ако нямате време да посетите всичките по-горни връзки ще напиша някои важни неща от тях тук. В България през годините е имало четири вида междурелсие: 1435 мм (такова е на метрото), 1007 мм, което ползват трамваите в София (без номера 20 и 22, които са на 1435 мм), 760 мм, познато още като босненско, но е било въведено от австро-унгарците. С последното междурелсие в България е имало само две линии: Червен бряг - Оряхово и Септември - Добринище с разклонение от Варвара до Пазарджик. Първата и разклонението на втората вече не са в ескплоатация, така че остава само маршрута Септември-Добринище като единствената теснолинейка в България. Имало е и още едни най-малки междурелсия в България от 600 мм и те са били въведени от немците за военно-снабдителни нужди през войните, а и за дърва също. Някои от тях са Ахтопол - Бродилово-Кости; Каспичан - Нови пазар - Каолиново с клон до Тодор Икономово; Кочериново - Рилски манастир; Бургас - Поморие и други. В случая обаче става въпрос за свърващата два града теснолинейка, позната още като каубойски ескспрес :)
Теснолинейката Сарамбей - Лъджене (Септември - Велинград е първият участък от проектираната през 20-те години на миналия век жп линия до Неврокоп (дн. Гоце Делчев). След гара Лъджене линията, а също и връзката Варвара - Пазарджик, са изградени и пуснати в експлоатация, както следва: Лъджене - Чепино баня (Велинград - Велинград-юг) на 1 юли 1927, Варвара - Пазарджик на 27 октомври 1928, Чепино баня - Якоруда на 12 декември 1937, Якоруда - Белица на 30 юли 1939, Белица - Банско на 3 март 1943, Банско - Добринище на 9 декември 1945. По трасето си линията пресича на три пъти река Чепинска (в миналото Елидере) с железни мостове и преминава през 10 тунела с обща дължина 380 м. Тази 125-километрова линия започва от Горнотракийската низина, преминава през западните Родопи и Аврамовата седловина (разделяща Рила и Родопите) и най-висока гара на Балканския полуостров на кота 1267+40 метра надморска височина и достига Разложкото поле в подножието на Пирин. Времетраенето на пътуването е между 4 часа и 44 минути и 5 часа и 20 минути, но е много живописно, особено през пролетта. Горещо препоръчвам на онези, които не са се качвали, да го направят със зареден с батерии фотопарат, храна и вода и нещо за четене ( за тунелите) :) В дух с този пост ще ви пусна една любима моя песен на любима група, като и името на групата и името на песента са свързани с железниците и докато я слушате може да се опитате да се представите колко трудно е било на работниците от 1921 до 1926 да прекарат железния път през това трудно трасе. А аз утре ще хвана влака и ще се насладя на едно хубаво пътуване. Приятен път!