July morning

Точно преди 15 години предприех най-голямото си авантюристично пътешествие. Бях чувал за Джулая, но не бях ходил. Тръгнах с влак от Пазарджик до Бургас и на автостоп от Бургас до морската Варвара. Бях с едни дънки, фланелка на Led Zeppelin и малък бележник в задния джоб и химикал. Не се бях обадил на никого освен на моите съученички Пилето и Бисквитата. Родителите ми не са знаели къде съм и са ме обявили за издирване с полиция. Сега осъзнавам какво съм им причинил, но тогава мислех само за Джулая. Всичко беше вълшебно тази нощ, звездите, луната, спокойното море, песните край огъня, новите приятели, които ми дадоха одеало и споделиха нощта ми. Нощното къпане също бе тръпка, а скалите, поляната и желязното дърво само допълваха красотата на мига. Това уникално преживяване ме накара да ходя на Джулая в следващите 10 години редовно и ми донесе нов прякор: Хипаря. Това бе едно истинско ново начало и за разлика от Нова година беше истинско и необикновенно като емоция. Какъв по-добър начин за едно ново начало има от юлското слънце рано сутрин? Не случайно избрах датата на сватбата си преди 3 години да бъде на същата дата. Едно ново начало. Ето какво написах преди 15 години на бургаската гара по повод първия ми Джулай:

Чувам вятъра да плаче
в клоните на този бряст.
Плачът му тих е, но обаче
с него редом плача аз.

Морето е тихо и спокойно,
а изгревът е тъй прекрасен.
Слънцето я сякаш тройно-
мигът на раздяла е ужасен.

Няма граници в небето
Няма и за нас дори
Лунната пътека в морето
о, време, моля те, поспри!

Нощта бе звездна и чудесна
прекрасна в нея беше ти.
Падаща звезда за миг проблесна
стопи се всичко при първи лъчи...

01.07.1994 г.