понеделник, 20 юли 2009 г.

Шетба из Трънско

Вече ще мине почти месец откакто излязох в отпуск за две седмици. Ще се опитам в два поста да ви разкажа накратко къде бях и какво видях. Първата седмица от отпуската и от месеца започна с освобождаването на Студента. Отново останах сам и с оглед на ситуацията това положение ще продължи и до следващата година. Но тук няма да разказвам повече за това, а за моето пътуване. Никога не бях ходил в град Трън и региона. Затова интересът ми бе запален да видя красотите на този край на България. Имах едно дивиди от някоя туристическа борса и книгата на моя колега от БХВО и директор на музея в Перник Симеон Мильов "Шетба из Пернишко", която обхващаше и региона на Трън. Освен това наскоро той е издал и Речник на трънския говор. Мечтата ми е да направя подобна книга и за Пазарджишко с всички храмове, информация за тях и качествени снимки. Тръгнахме късно сутрин през Владая към Перник. През миньорския град минахме през квартал Изток по едно широко шосе, което се ремонтира и като стана готово ще улесни доста трафика. По обяд стигнахме град Брезник. Бях идвал тук само веднъж през една студена зима, но не помнех почти нищо. Посрещна ни огромен площад, читалището, което все още се ремонтираше и работници, които прибираха атракциони след отминалия Граовски събор. Разходихме се из центъра и ни хареса спокойствието и чистотата на общинското градче. Впечатли ни нова градска тоалетна, която блестеше от чистота и беше безплатна. Намира се зад читалището. Там е и кмеството, което е в основно ремонтирана сграда и с достъп на инвалиди. Там се намира и църквата "Свети Георги" от 1948, която е заключена, но от бележка разбрахме, че има и друг храм "Света Петка", който е и по-стар и там жената беше много любезна с нас, като ни разказа доста неща за историята на църквата, а я хванахме минута преди да заключи църквата, защото е само на 4 часа на ден. Опитахме се да видим музея, но беше затворен и беше с най-странното работно време, което съм виждал. От понеделник до петък от 9 до 18 и от 13.30 до 18.30, а от вторник до петък от 10 до 12 и от 14 до 16. Въпреки четири опита да бъдем в различно време там, той не работеше, а се оказа, че жената си правела ремонт вкъщи и затова не ходела на работа. Това разбрахме на следващия ден на връщане, когато потърсихме информация от читалището. Там директорката ни посъветва да дойдем в понеделник все едно ние може да идваме три дни поред само за да видим музея. В тази връка написах писмо до общината и читалището, за да има по-пълна информация и поне да оставят телефон за връзка, за да може посетителите да разгледат музея. В останалото време в Брезник посетихме извора с желязната вода (много живописно място, но водата е отврат за пиене-все едно пиеш ръжда),хотел "Бърдото", който почти ни изкуши да останем със спокойствието, чистотата и басейна, и парка с паметника от българо-сръбската война. Стадион "Чорни" го разгледаха на връщане. Всичките снимки от Брезник може да видите тук. Очаквайте продължението...