Тази сутрин погребахме кучето ни Рони. Може би тя живя 12 години. Винаги си е била тук. Дъщеря е на старото ни куче Ерик и на едно куче на съседи. Приличаше едновременно и на вълк и на лисица и винаги беше много слаба. Брояха и се ребрата. Живееше при лоши условия. Никога не се оплакваше. Постоянно я местехме от място на място, но тя винаги се приспособяваше. Изкарваше доста време без храна и вода и под дъжда. Кучешки живот...
Колкото и да ми е неприятно признавам, че любимците бяха Бобчо, Ричард, Джанет, Ерик и Роки. Рони никога не се е ползвала с привилегии и често е страдала на фона на останалите кучета в къщата. Дори нямам нейна снимка да кача тук. Не сме я снимали въобще. Снощи я видях, че беше легнала и дишаше учестено. Гледаше тъжно и не беше докоснала храната си. Това ми направи впечатление и си мислех днес да викнем ветеринар. За жалост вече е прекалено късно. Стоях до късно тази нощ и ми се стори, че чух нещо към 2 часа. Нещо като тропваме и удар на камбана. Може би Рони е ударила синджира в металната врата, за да отбележи края си...
Едва като загубим нещо, осъзнаваме, че то ни липсва толкова много. Рони я кръстих на една стара любов от Плевен, Вероника, на която казваха Рони, и на песента на Алдо Нова "Хей, Рони!" Дворът опустя,а ние останахме само с едно куче, Ричард. Тази година донесе смърт за две от кучетата ни. Сбогом, Рони!
Няма коментари:
Публикуване на коментар