понеделник, 26 юли 2010 г.

Смяна на лични документи

Най-интересната част от подмяната на личните документи е сравнение на снимките :) На тази тук съм снимам през 2000 година и съм с перчем и слабо лице. През последните 5 години всеки, който гледаше личната ми карта и шофьорската книжка, се чудеше, дали това действително съм аз. Ами аз съм, а 10 години е период от време, в което физиономията на човек се променя (явно затова са решили да сменят документите в такъв срок).

След одисеята на сестра ми, която смени личните си документи в началото на кампанията и въпреки вида на поръчката (бърза), ги получи по-късно заради сривове в системата, аз бях скептично настроен, когато вчера отидох в полицията на Пазарджик да си подам документи за смяна. Валеше дъжд,което разваля и прически и мокри и ризи за новата снимка, а отгоре на всичко и площадът бе в ремонт и трябваше да се обикаля.

Още като влязох, видях лутащи се хора, които се чудят на коя опашка да застанат. На бял лист видях реда за подаване, а именно: 1. Разпечатване на заявление; 2. Плащане на такси; 3. Подаване на документи. Имах късмет и на гише 4 нямаше никой. Поискаха ми личната карта и паспорта и ми принтнаха едно заявление със снимката от паспорта (все пак тя е по-актуална). Подписах и декларация на самото гише, че са ми дали заявлението. Самото заявление попълних за 5 минути, а на стената имаше и образец, който за жалост никой не гледа. Попълването бе най-вече за данните на родителите ми и на жена ми, с която съм нямал нищо общо при подаването на предишните ми лични документи. Другите неща трябва само да оградиш или зачеркнеш "вярно" и "невярно" и да се подпишеш. Друг е въпроса, че и данните за родителите ми ги имат и при тях можеше да бъде вярно или невярно, но както и да е. Обадих се на жена ми да ми продиктува ЕГН-то си (на родителите искат само рождена дата), написах вярно на всички места освен на едно (изписването на името ми на латиница).

Още при първата смяна исках на латиница имената ми да се изписват с "х" вместо с "ks", но тогава нещо се заплеснах и не писах това свое си желание. Баща ми например бе по-съобразителен и си ги направи така. Сега като имах възможност написах, че старото е невярно и отдолу изписах как точно искам да ми бъдат изписани трите имена на латиница. На гишето при подаването ме питаха, дали имам съдебно решение за това, а аз им отговорих, че не си сменям името на кирилица и според мен за това е направено по този начин заявлението. Съгласиха се с уговорката, че го запиша и на заявлението при КАТ за нова книжка, което и направих.

След плащането, за което чаках на най-голяма опашка поне 20 минути, бях трети на последното гише и оттам в кабинката за снимка, за подпис и снемане на отпечатъци. Чаровно момиче с очила ме предразположи и ме накара да седна на стола и да гледам в апарата, а тя ме снима. Самата снимка виждах на екран пред себе си, който те посреща с: "Добре дошли!". След това сложих последователно левия си и десния си показалец за биометрични данни и се подписах със специална писалка. Това бе всичко. Минах точно за 30 минути и то най-вече заради опашката на клона на банката. Точно след 30 дни ще имам нови лични документи, а накрая ти дават номерче за получаването им.

Оказа се обаче, че трябва да ходя и в КАТ за смяна на книжката, а за там бях чувал, че се чака по 4-5 часа. Редът там е друг. Първо се плаща в клона на банката (нямаше никой и платих за 2 минути), а после се разпечатва същото заявление на гише 1 и накрая всичко се подава на гише 2. За жалост улучих обедната им почивка от 12:00 до 13:00 часа и ходих да хапна в близкото OMV. След това се наредих на дългата опашка пред гише 1 и там разпечатаха същото заявление, което попълвах и в полицията, но вече с новата снимка, направена преди няколко часа. Защо всичко не се прави на едно място като заявлението е едно и също?
Ето защо. На това гише в друга система ти проверяват, дали нямаш неплатена глоба/акт/фиш и не можеш да си извадиш нова книжка докато не ги платиш. За щастие аз нямах такива, а се оказа че за 15 години имам само един акт за 20 лева заради неправилно престрояване :( Няма да мога да взема златен талон. За него трябва да не си извършил нито едно нарушение в рамките на 10 години.

В КАТ се попълват и две декларации. Едната е на момента, че си получил заявлението, а другата е, че носиш отговорност за информацията, която подаваш. На второ гише чаках повече, защото при всеки човек, дамата отиваше да намери неговия картон в картотеката и да го донесе при документите. Особено внимание отделят и на медицинското свидетелство, което е важна част от подаваните документи. Взимат ти стария талон и ти дават нов, който също е изписан на ръка (не разбирам защо трябва да е така). На един човек му бяха изпуснали последната цифра от ЕГН-то и той трябваше да се връща на опашката. Всички гишета в КАТ са направени ниско, за да се навеждаш,за да може да чуеш какво ти казват. Добре поне, че не се наложи да ме снимат втори път :) Тук подаването ми отне 1 час, но хора на опашката казаха, че дъждът е уплашил доста хора и затова съм минал толкова бързо. Представяте ли си?

В крайна сметка съм доволен, че успях да подам всичко за час и половина, но все още бюрокрацията е много голяма. Според мен и за трите документа едно заявление е достатъчно и попълването му втори път е излишно. Мисля, че системата на МВР и КАТ трябва да е една и съща и да може да се плащат глоби и в полицията, ако търсят събираемост. Служителките в КАТ работят с допотопни компютри в DOS система с гадни монитори, на които са сложили стъкла за предпазване. Само при една, където принтираше заявлението имаше свестен монитор, но все пак тя на друг стар проверяваше, дали нямам фиш. А за търсенето на ръка в картотеката не ми се говори. Една от служителките търсеше повече от половин час картона на един човек и въпреки помощта от друга, не успя да го намери и така опашката на гише 3 за получаване се увеличи неимоверно, а тези на гише номер две можеха да се насладят на деколтето на красивото момиче, което се беше навело търсейки заветния картон в един кашон :)

Приятно вадене на документи!

сряда, 21 юли 2010 г.

Обедно меню в хотел

За близо 10 години работа в центъра на София ми се наложи да опозная добре много заведения за обяд. На някои от тях ставах редовен клиент, а други вече ги няма. Напоследък ми харесва, че виждам ресторантьори, които влагат мисъл и планират как да привлекат работещите за обяд.

С интерес следя какво се случва с хотелите и макар обедното меню да го е имало и преди, то сега то придоби нов смисъл и намери своя нова аудитория чрез социалните мрежи и най-вече facebook. Там можеш да споделиш своето мнение за менюто и да получиш отговор почти веднага, а също така и да дадеш препоръки. Повечето ресторанти и заведения в хотелите предлагат закуска само и единствено за своите гости, но за обяд стоят празни или са малко посещавани. Обедното меню с приемливи цени запълва дупката и води нови приходи за ресторантите. Първи забелязах да пуска обедното си меню във facebook хотел "България" в Бургас, но за съжаление, когато бях там, не успях да го опитам, но ще го направя следващия месец.

В София от доста време бутиковият хотел Les Fleurs на Витошка има обедно меню, но цените там са твърде високи. Във фейсбук менюто всеки ден пуска и хотел "Мария Луиза" на едноименната улица и там цените са приемливи, обстановката е хубава, а обслужването е отлично. Проблемът според мен е, че приятели на хотела стават предимно работещите в туристическия бранш, което не пречи те да хапват там и да пълнят ресторанта за обяд.

Най-доброто попадение за мен обаче е Corner Bistro към новооткрития хотел на Христо Белчев Sofia place. То разполага с 49 места и има два входа (един от хотела и друг директен от улицата). Масите са разположени на дълъг диван или пейка с меки възглавници, а от другата им страна има разноцветни столове. Над масите висят крушки, а стената всъщност е за магнити, където всеки може да сложи свой спомен от пътуване и така да нарисува и да остави част от себе си в заведението.

Обслужването е винаги придружено с усмивка и всичко от обедното меню е написано с тебешир на кафяво пано. Безжичен Интернет покрива безплатно всички маси и е чудесен избор на бизнесмените. Всичко, което съм опитал досега при моите 4 ходения, беше много вкусно. Цените също са доста прилични и определено си заслужава като съотношението цена качество е в полза на качеството. Винаги има хубави хора там и атмосферата е доста уютна и приятна. В двата ъгъла на стената високо са разположени плазмени телевизори, които предават основно мачове по Нова спорт, а от капандурните прозорци висят футболни топки. Защо не открих мястото по-рано и да гледам тук Световното?

Вероятно има и доста други хотели с обедно меню и с присъствие в социалните мрежи, но мен вече ме грабна бистрото на ъгъла (Corner Bistro) и е на път да ме направи редовен посетител и клиент.

Приятен апетит!

вторник, 20 юли 2010 г.

Слънцето и луната

Когато танцува луната,
Тръгвам да търся звезди.
Прилепвам ухо до земята,
Търся чужди следи...

Светлината търси своя мрак,
Аз търся малко тъмнина.
Луната липсва пак,
Слънцето е само една звезда.

Слънцето огрява сенките горещи,
поело вината на своите плещи.
Денят определя работното време,
Нощта пък е на луната бреме.


По улиците на моята душа
Безшумно стъпва любовта.
Наднича и изскача тя
На тротоара на деня.

19.08.2009

понеделник, 12 юли 2010 г.

Grand Finale

Започнах да пиша този пост още нощта след финала, но където и да търсех не успявах да намеря снимката, която да сложа за него, а именно на шпалира, който холандците направиха, за да приветстват новия световен шампион. Освен това исках да прочета каво ще напишат медиите за него и след това да изкажа и своето мнение.

Всеки футболен фен очаква финала и винаги с него са свързани най-големи очаквания и всеки иска да гледа страхотен футбол и много голове. Това световно първенство нещата бяха различни. Доста различни. Много прогнози не се сбъднаха. Много отбори се провалиха. Много играчи не показаха това, на което са способни. Още преди да започне турнира, бях дал като прогноза финал Испания - Англия и казах, че Испания ще спечели. Е поне едно нещо познах. Мой приятел ми каза, защо въобще слагаш Англия като те се дънят традиционно. Надявах се, че с Капело ще е различно. Да, ама не.

Но да се върнем на финала. Големите очаквания и надеждите за добра игра на новия световен шампион не се оправдаха напълно. 45 нарушения, 14 картона, от които един червен и само един гол в продълженията, до които се стига за шести път на мондиал. Това не е финала, който всички очакваха. Мачът за трето и четвърто място повече прилягаше на финал: 5 гола, греда в последната секунда, красиви голове и обрати и много красив футбол. Германия и Уругвай обаче играха красиво и без напрежение, а на финала беше друго.

Видях много дефанзивен футбол и страшно много нарушения, като каратиският удар на Де Йонг бе апотеоза на всичко. Съдията трябваше да даде червен картон на октопода Пуйол, който подобно на известния си оракул също прекрати кариерата си след световното, но Холандия имаше два уникални шанса за гол и ги пропусна, а Иниеста вкара в 116 минута и веднага го прекръстиха на Свети Андреас ( не зная дали има такъв светец в Испания).

За мен беше огромна грешка Фернандо Торес да остави Ливърпул във важните мачове, за да се оперира и да е готов за Световното. И като беше готов какво стана? Беше бледа сянка на себе си и никой няма да го запомни с нещо уникално. Не вкара нито един гол, а във финала получи и разтежение, което може да му коства още месеци възстановяване. Но така е като пренебрегваш Ливърпул...

Аз лично очаквах този финал да е двубой за голмайсторския приз между Давид Виля и Уесли Снайдер, но това не се случи и след края на първенството имаше 4 играча с 5 гола в актива си. Все пак наградата взе Томас Мюлер, който има и три асистенции, а също така бе награден за най-добър млад играч и заедно с третото място на Германия отстрами положението за немците.

Все пак за най-добър играч бе избран друг голмайстор Диего Форлан, който напълно заслужено постигна почти всички тази година и с клубния си и с националния си отбор. Наградата за най-добър вратар отиде при моя любимец Икер Касияс, който не успя да сдържи емоциите си и заплака след гола, а след мача целуна жена си, докато тя се опитваше да му вземе интервю.

Не беше коректно БНТ да ни лишава от награждаването на Холандия и Испания, а да гледаме многократно какви ги върши фурията слончето Нели, а също така и да почне по-късно второто полувреме, но както и да е. За първи път гледах финал на Световно вкъщи с жена ми, но емоциите бяха същите.

Най-хубавото нещо на финала бе шпалира. За мен това е уникално признание и голямо джентълменство и заслужава похвала. Въпреки разочарованието от загубата, въпреки несъгласието с отсъжданията на Паяжината (и така може да се преведе фамилното име на полицая от Родъръм), те имаха честта да направят шпалир ( на английски думата е guard of Honour) на испанците, а съотборниците в Ливърпул Пепе Рейна от победителите и Дирк Каут (или Кайт) и Маркус Бабел се прегърнаха, с което показаха, че съперничеството свършва с последния съдийски сигнал и те отново са приятели и съотборници.

Не мога да разбера обаче защо няма снимки на този достоен акт. 4 дни търсих сред хиляди снимки и явно никой не е снимал точно това, а може и аз да не съм го открил. Представете си само как след години Левски прави шпалир на ЦСКА, за да го поздрави със спечелването на титла след последния мач помежду им :)

Представихте ли си го?

А сега си представете Африка и отминалото 19 СП и кажете с какво сте го запомнили:

- с новия осми световен шампион Испания
- с липсата на България
- с малката резултатност
- с разочарованието от звездите Меси, Рууни, Торес и други
- с октопода Паул
- с песента на Шакира

вторник, 6 юли 2010 г.

Джулая 16 години по-късно

Какво е нужно да накара човек да стане в 4:30? Работа, жена, път. В моя случай беше изгрева на слънцето на морето или вече добил популярност като Джулай.

Моята история

За първи път посрещнах Джулая преди 16 години във Варвара на морето. Моментът бе такъв, че срещнах доста трудности и проблеми и търсех някакъв изход. Тръгнах на шега без да се обадя на никой с влак до Бургас и на автостоп до Варвара с дънки и фланелка на Led Zeppelin един тефтер и химикал. Не помня откъде бях чул за този празник, но това сега няма значение. Оказа се, че съм бил на второто честване на Варвара. Там до желязното дърво на малката поляна над скалите аз открих каквото ми бе нужно. Край огъня хората ме нахраниха, дадоха ми одеало да се стопля, свириха на китара любими песни и говореха с мен без да ги интересува откъде съм, колко съм голям, с какво се занимавам и какво правя там.

Всичко в тази нощ беше вълшебно. Луната изгря пълна и ярка и направи лунна пътека в морето. Нощното къпане бе като ритуал, посрещането на изгрева на слънцето като едно ново начало. Не случайно сравняват Джулая с Нова година. Помислете си само, ако преди години хората бяха избрали 1 юли за начало на Новата година, а 1 януари за средата. Сигурно и тогава щяха да се намерят хора, които да празнуват 1 януари. Поводи и празници винаги се намират, а всичко е в нашите глави и възприятия. Песента на Юрая Хийп допълни всичко по перфектен начин, а след това всички си тръгнаха. На гарата в Бургас написах стих за Джулая в същото малко тефтерче, в което запазих спомена. След това всяка година ходих на морето за Джулая като съм го посрещал и във Варна, във Варвара, на Камен бряг, на Ахтопол и на още няколко места.

Историята на Джулая

За първи път 1 юли се празнува в България нейде в средата или края на 80-те години на ХХ век. Тогава мястото е Варна, а основателите му са имали други причина да се съберат, а една от тях е края на военната служба и новото начало за един от тях. Джулая се е превърнал постепенно в движение, което привлича хора от близо и далеч, но заедно с това води на празника и хора, които нямат положително усещане към него и именно това кара създателите му да го преместят на друго по-диво и неизвестно място, а именно на Варвара през 1993 година. С годините повече хора научават мястото и то отново бива изместено на Камен бряг. Там се случва същото и вече има хора, които го празнуват на Карадере или на Иракли, а предполагам, че това ще се промени и местата ще бъдат различни в течение на времето. Всеки сам възприема празника и го свързва с различни символи, а все по-често са и концертите на този ден.

Джулай 2010 в Бургас

Тази година бях решил да отида във Варвара да посрещна слънцето и да видя как са се променили нещата след 16 години. Съобщения във фейсбук за предстоящ концерт на групата Sunrize заедно с Кен Хенсли от Юрая Хийп ме накараха да си променя плановете. Денят съвпадаше и с 4 години от моята сватба, която също бе на 1 юли, но във Варвара в подножието на Родопите. Тръгнах на 30 юни след работа с жена ми и колата към 15:00 часа и качих на стоп двама хипари (момче и момиче), които отиваха на Джулай в Карадере. След четири касетки с хубава музика, приятни разговори и 4 часа и нещо с 4 спирки по пътя бяхме в Бургас, оставихме ги на пътя за Варна и се настанихме в хотела, вечеряхме и се отправихме към Централния градски плаж в Морската градина на Бургас.

Въпреки, че беше обявен за 21:00 часа концертът започна в 22:00, но това ни устройваше, а групата Sunrize, начело с Георги Мархолев, който е подел инициатива Джулая да стане национален празник, изпяха страхотни блусове и кавъри на стари, но златни парчета. После на сцената се появи и Кен Хенсли, откривайки с песента The wizard своето участие. Следващите песни в листата бяха Free me, Easy Living, Lady in Black и разбира се July morning. Видяхме и трейлъра или съкратената част на клипа на песента, а аз разбрах, че Община Бургас за трета поредна година организира такова събитие тук, за което заслужава похвала. За втори път гледах Кен Хенсли наживо, като преди това той беше на концерт в Банско, наречен July Evening през 2005, на който аз бях част от организаторите. Не си спомням само дали на концерта на Юрая Хийп в НДК преди този пак той участваше. Друго интересно през тази вечер бяха червени фенери с парафин, които се пускаха в небето, а и няколко огъня на плажа. Луната също изгря и направи лунна пътека. Концертът на групата свърши малко след полунощ, а ние не останахме за другите групи (G.R.A.S., FOUR и "Мистър Вагабонд"), а предпочетохме да поспим от 1 до 4:30, когато отново се върнахме на плажа, за да посрещнем изгрева. За съжаление имаше облаци, но и те не успяха да провалят момента. За първи път посрещах Джулая в Бургас и за първи път с жена ми. Снимки може да видите тук.

Джулая на Варвара на 2 юли

Тъй като Джулай реално може да се нарече всяка юлска сутрин от 1 до 31 юли, аз реших все пак да отида и до Варвара и да посрещна слънцето и там на 2 юли. Отново станахме в здрач в 4:30 часа и ходих по старата пътека, която явно не бях забравил, а се ориентирах добре в тъмното и стигнахме до Желязното дърво и морето. За мое огромно учудване нямаше никой там и така имахме свой частен Джулай. Този път нямаше облаци, а изгревът на слънцето бе все така хубав. Посрещнахме го слушайки песента от телефона ми. Не съм си представял подобно нещо преди 16 години, когато отново бях тук. Не съм си представял, че ще спя на хотел във Варвара, защото тогава тук имаше само две кръчми и няколко къщи. Този път обаче хотелът, който носи името на селото, си заслужава и мога да го препоръчам на всеки. Снимки от този Джулай има тук.

Накрая бих искал да споделя, че чувството при посрещане на слънцето е еднакво и всичко е в душата и сърцето, както пеят Юрая Хийп от 1971 година до днес...