вторник, 6 юли 2010 г.

Джулая 16 години по-късно

Какво е нужно да накара човек да стане в 4:30? Работа, жена, път. В моя случай беше изгрева на слънцето на морето или вече добил популярност като Джулай.

Моята история

За първи път посрещнах Джулая преди 16 години във Варвара на морето. Моментът бе такъв, че срещнах доста трудности и проблеми и търсех някакъв изход. Тръгнах на шега без да се обадя на никой с влак до Бургас и на автостоп до Варвара с дънки и фланелка на Led Zeppelin един тефтер и химикал. Не помня откъде бях чул за този празник, но това сега няма значение. Оказа се, че съм бил на второто честване на Варвара. Там до желязното дърво на малката поляна над скалите аз открих каквото ми бе нужно. Край огъня хората ме нахраниха, дадоха ми одеало да се стопля, свириха на китара любими песни и говореха с мен без да ги интересува откъде съм, колко съм голям, с какво се занимавам и какво правя там.

Всичко в тази нощ беше вълшебно. Луната изгря пълна и ярка и направи лунна пътека в морето. Нощното къпане бе като ритуал, посрещането на изгрева на слънцето като едно ново начало. Не случайно сравняват Джулая с Нова година. Помислете си само, ако преди години хората бяха избрали 1 юли за начало на Новата година, а 1 януари за средата. Сигурно и тогава щяха да се намерят хора, които да празнуват 1 януари. Поводи и празници винаги се намират, а всичко е в нашите глави и възприятия. Песента на Юрая Хийп допълни всичко по перфектен начин, а след това всички си тръгнаха. На гарата в Бургас написах стих за Джулая в същото малко тефтерче, в което запазих спомена. След това всяка година ходих на морето за Джулая като съм го посрещал и във Варна, във Варвара, на Камен бряг, на Ахтопол и на още няколко места.

Историята на Джулая

За първи път 1 юли се празнува в България нейде в средата или края на 80-те години на ХХ век. Тогава мястото е Варна, а основателите му са имали други причина да се съберат, а една от тях е края на военната служба и новото начало за един от тях. Джулая се е превърнал постепенно в движение, което привлича хора от близо и далеч, но заедно с това води на празника и хора, които нямат положително усещане към него и именно това кара създателите му да го преместят на друго по-диво и неизвестно място, а именно на Варвара през 1993 година. С годините повече хора научават мястото и то отново бива изместено на Камен бряг. Там се случва същото и вече има хора, които го празнуват на Карадере или на Иракли, а предполагам, че това ще се промени и местата ще бъдат различни в течение на времето. Всеки сам възприема празника и го свързва с различни символи, а все по-често са и концертите на този ден.

Джулай 2010 в Бургас

Тази година бях решил да отида във Варвара да посрещна слънцето и да видя как са се променили нещата след 16 години. Съобщения във фейсбук за предстоящ концерт на групата Sunrize заедно с Кен Хенсли от Юрая Хийп ме накараха да си променя плановете. Денят съвпадаше и с 4 години от моята сватба, която също бе на 1 юли, но във Варвара в подножието на Родопите. Тръгнах на 30 юни след работа с жена ми и колата към 15:00 часа и качих на стоп двама хипари (момче и момиче), които отиваха на Джулай в Карадере. След четири касетки с хубава музика, приятни разговори и 4 часа и нещо с 4 спирки по пътя бяхме в Бургас, оставихме ги на пътя за Варна и се настанихме в хотела, вечеряхме и се отправихме към Централния градски плаж в Морската градина на Бургас.

Въпреки, че беше обявен за 21:00 часа концертът започна в 22:00, но това ни устройваше, а групата Sunrize, начело с Георги Мархолев, който е подел инициатива Джулая да стане национален празник, изпяха страхотни блусове и кавъри на стари, но златни парчета. После на сцената се появи и Кен Хенсли, откривайки с песента The wizard своето участие. Следващите песни в листата бяха Free me, Easy Living, Lady in Black и разбира се July morning. Видяхме и трейлъра или съкратената част на клипа на песента, а аз разбрах, че Община Бургас за трета поредна година организира такова събитие тук, за което заслужава похвала. За втори път гледах Кен Хенсли наживо, като преди това той беше на концерт в Банско, наречен July Evening през 2005, на който аз бях част от организаторите. Не си спомням само дали на концерта на Юрая Хийп в НДК преди този пак той участваше. Друго интересно през тази вечер бяха червени фенери с парафин, които се пускаха в небето, а и няколко огъня на плажа. Луната също изгря и направи лунна пътека. Концертът на групата свърши малко след полунощ, а ние не останахме за другите групи (G.R.A.S., FOUR и "Мистър Вагабонд"), а предпочетохме да поспим от 1 до 4:30, когато отново се върнахме на плажа, за да посрещнем изгрева. За съжаление имаше облаци, но и те не успяха да провалят момента. За първи път посрещах Джулая в Бургас и за първи път с жена ми. Снимки може да видите тук.

Джулая на Варвара на 2 юли

Тъй като Джулай реално може да се нарече всяка юлска сутрин от 1 до 31 юли, аз реших все пак да отида и до Варвара и да посрещна слънцето и там на 2 юли. Отново станахме в здрач в 4:30 часа и ходих по старата пътека, която явно не бях забравил, а се ориентирах добре в тъмното и стигнахме до Желязното дърво и морето. За мое огромно учудване нямаше никой там и така имахме свой частен Джулай. Този път нямаше облаци, а изгревът на слънцето бе все така хубав. Посрещнахме го слушайки песента от телефона ми. Не съм си представял подобно нещо преди 16 години, когато отново бях тук. Не съм си представял, че ще спя на хотел във Варвара, защото тогава тук имаше само две кръчми и няколко къщи. Този път обаче хотелът, който носи името на селото, си заслужава и мога да го препоръчам на всеки. Снимки от този Джулай има тук.

Накрая бих искал да споделя, че чувството при посрещане на слънцето е еднакво и всичко е в душата и сърцето, както пеят Юрая Хийп от 1971 година до днес...