събота, 11 март 2017 г.

Когато бях армейски генерал или казармени истории за мъже

Когато бях в казармата...

Все по рядко се случва да се чуе подобен разговор на маса, защото от доста година задължителна военна служба няма.

Има обаче големи мераци на политици, експерти, любители и най-вече жени, които настояват за нейното връщане. Аз както и авторът на книгата, чиято корица виждате вдясно от строя, не се сдържах, сме против. Макар да ни делят години разстояние и макар неговата и моята казарма да се различават като времетраене, като политически строй, мога да Ви уверя, че глупостите и издевателствата са едни и същи.

Подвизите на редник Мишев, който сега се подвизава като Вешим с обърнато кръгом име, описани в прочетената от мен книга, си приличат с моите спомени от родната казарма, а също така и с тези на прословутия войник Швейк.

Хуморът и самоиронията е един от начините да се справиш с безумието в поделението, независимо от неговото местоположение. След края на моята служба първото поделение, в което служих до клетвата бе закрито, а на мястото на второто сега се кипри модерен София Хай Тек Парк. Това заличи физическите следи от моята следуниверситетска казарма, но за жалост не успя да направи същото и с тези, които още витаят в главата ми.

Не искам да навлизам в подробности, за да не отегчавам читателя, но само ще спомена за няколко случки като чистенето на тревата от асфалта на летището в Русе в продължение на цял ден и чистенето на стадиона в поделението с голи ръце, за да е равен на 1,5 сантиметра по време на финала на световното първенство по футбол, който ефрейторите гледаха по същото време на единствения телевизор в лафката.

По време на престоя ми в лечебницата също имам ярък спомен, в който лейтенант ни събуди в 2 часа през нощта, за да ни излекува като прекопахме градинките в рамките на час под светлината на фенерче.

След отклонението искам да кажа, че в казармата мъж не се става и тя не помага особено във възпитанието и изграждането на личността, но спомага в затъпяването, в изпълнението на безсмислени противоречащи си заповеди и докарването на куп болести, които дори не си предполагал, че съществуват.

Дано не върнат казармата, макар този лозунг да струи от устата на всеки кандидат депутат този месец, а дано и повечето прочетат книгата на Михаил Вешим, който определено ми е любим писател, за да се посмеят малко на абсурда на българската казарма.

Разрешете да доложа една песен в края на този пост!

Искрено Ваш: редник Алексиев