Денят, в който Майкъл Джексън умря!

Имаше една песен, в която се пееше: "The day,the music died...". Не мога да се сетя за по-добър паралел от този за шокиращата новина, която ме събуди в петък. Не можех да повярвам. Майкъл е от тези хора, за които си мислиш, че могат да живеят вечно. През месец март проверявах за билети за концерта му в Лондон, но бяха останали от най-скъпите и не можех да си ги позволя. Последното му турне бе предвидено да започне на 13 юли. Не мога да отрека, че той повлия доста на мен през ученическите ми години. Стаята им беше облепена с негови плакати, а създадох и негов фенклуб. Колко време се молих на художника от киното, за да получа плаката на филма "Лунен пътешественик". Запалих и сестра ми. Изучавахме песните му, клиповете му, музиката му и танците му. Научих се да правя прословутата лунна походка и повече от движенията му. Поставих на сцена Smooth criminal, което се оказа голям успех. Организацията ми костваше много, а след тази проява почнаха да ме наричат българския Майкъл Джексън. Купувах касета след касета с неговите изпълнения, а някои записвах от телевизора на касетофон (сега май никой не може да оцени трудностите, през които сме минавали тогава да чуем някой изпълнител по Ефир 2 и да го запишем с лошо качество). Майкъл бе част от моето детство. Никога не съм се интересувал от слуховете за него. За мен важна беше музиката, която прави, концертите, танците. А те бяха на ниво. Абсолютен перфекционист. Имам и книгата му и филма "Лунен пътешественик", а миналата година ми подариха и DVD с неговите хитове номер едно, с които си припомних детството. Една моя съученичка ми писа в петък за него. И тя не можеше да повярва. И двамата бяхме на мнение, че тук някъде свършва детството ни. Тук, когато нашите герои и идоли от него си отиват от този свят. За последно танцувах Майкъл Джексън на сватбата си, когато мой бивш съученик ме изненада с Billie Jean. Сега си пускам записа и ми е тъжно. Всъщност, сбърках. На същата песен танцувах и на коледното парти на фирмата. И в двата случая, всички бяха изненадани да ме видят, че знам стъпките на великия творец. Въпреки, че има голяма разлика от годините, когато бях слаб и го танцувах перфектно, все още не съм забравил нищо. И няма да го забравя. Забравя ли го, сякаш се сбогувам завинаги с детството. А Майкъл Джексън никога не забрави своето детство. Почивай в мир, приятелю! Благодаря ти за всичко, което направи за мен.

От един обикновен почитател...