22 дни

22 дни минаха откакто за последно писах тук. Събитията бяха доста, но по една ли друга причина все не успявах да драсна нещо. Имах материал поне за 5-6 поста, но в крайна сметка сядам да пиша чак сега, когато часовникът бърза към полунощ. Говоря си с машини, а именно те ме предадоха през последните няколко дни. Но нека да карам поред и да съобщя за събитията хронологично. След концерта едва станах и ме цепеше глава, но пътувах към вкъщи, защото майка ми празнуваше своя рожден ден. За жалост той винаги остава в сянката на именния ден на баща ми на следващия ден, а също така и неин професионален празник. Все пак успяхме да го отпразнуваме в тесен семеен кръг и да ес подготвим за гостите на следващия ден. 24 май винаги е бил специален ден и ден за гости. Нормално е да идват между 20 и 60 души вкъщи. Първите започват да пристигат към 10.30 и тогава се започва пренасяне, сервиране и разговори и така до към 1-2 през нощта. Ще спестя подробностите, а само ще кажа, че е доста изморително. Лица, разговори, еднакви въпроси и разпалени дискусии и всеки се връща следващата година, за да опита вкусните гозби на майка ми и големите порции. След това хубавото беше, че сестра ми си дойде от чужбина за 10 дни. Бяха ги пуснали заради кризата. Видяхме се с нея за кратко, а тя си замина преди рождения си ден. Тя и баща ми са родени на една и съща дата (5 юни) и ака баща ми е я е получил като подарък за своя рожден ден. Все пак подаръци и празници имаше да всички от сърце. Имаше и доста работа, а Студентът ме разочарова тотално през една от седмиците. Пътувах в командировка в Бургас, но някак си градът бе доста по-спокоен и чист от преди. Като си спомня колко преживявания имам тук и колко пътувания и стопаджийски истории са свързани с него и ми става едно носталгично. За жалост панорамният ресторант на хотела, където спах е заменен от ВИП апартаменти и така се губи най-хубавата гледка на града за всички посетители от най-високата сграда в морския град. Това бе и лайтмотива през повечето от тези дни. По разни поводи се връщах назад във времето и си спомнях подробности от минали неща. Няма да ги споделям сега. Миналата събота ходих на два мача в един ден. Сутринта гледах Хебър как падна от Германея (Сепарева баня) с 1-2 с още 42 души в последния домакински мач на отбора и бях взел със себе си и джентълмена. Този Хебър вече не е моя Хебър. Такова бездушие и безпомощност не бях гледал. Ходих да обядвам в едно приятно заведение до село Лозен край Чепинска река, а футболистите на Германея поляха там успеха си. Все пак успях да се добера до ембелмата на клуба, която търся вече цял сезон и може да се каже, че имам всички емблеми на отборите в нашата група. Следобяд пътувах за София и вечерта бяхме на националния стадион заедно с джентълмена. Досега го бях водил на мачове на нашите клубни отбори от всички нива от "А" група до пета дивизия и това, което го изумяваше бе липсата на публика и подкрепа. Онази вечер бе различно. Подкрепата бе фантастична. А едно нещо ми направи страхотно впечатление. Сектор "Г" се обърна към Сектор "Б" за да формират едно мощно "Българи, юнаци!". Нямаше Левски и ЦСКА, а имаше България. Ето това е най-ценното от мача. Джентълмена бе впечатлен и изумен от хореография, от пълния стадион и от подкрепата, каквато и в Англия няма, според него. След мача при метрото полицаи пускаха на партиди хората, което беше и правилното поведение. Входът за метрото бе безплатен, а ние се прибрахме благополучно към 23.30. Джетгълменът не можеше да проумее безплатното метро. След като го изпратих към студения и дъждовен Албион на главата ми дойде друга грижа. Някой бе заразил сайта ми hebarfc.com с и-фрейм с вирус и напълни и домашния и служебния компютри. Чистеното продължи до днес и все още не съм сигурен, че всичко е наред. Имаше някакви keylogger, Antivirus 2009, сума ти троянски коне и кукита, че се побърках. Наложи се да свалим и сайта за два дни и всеки ме питаше какво се случва, но добре ме беше Влади, иначе бях загубен. Утре (вече днес) ме очаква концерт, но за него ще пиша по-късно.