петък, 12 юни 2009 г.

22 дни

22 дни минаха откакто за последно писах тук. Събитията бяха доста, но по една ли друга причина все не успявах да драсна нещо. Имах материал поне за 5-6 поста, но в крайна сметка сядам да пиша чак сега, когато часовникът бърза към полунощ. Говоря си с машини, а именно те ме предадоха през последните няколко дни. Но нека да карам поред и да съобщя за събитията хронологично. След концерта едва станах и ме цепеше глава, но пътувах към вкъщи, защото майка ми празнуваше своя рожден ден. За жалост той винаги остава в сянката на именния ден на баща ми на следващия ден, а също така и неин професионален празник. Все пак успяхме да го отпразнуваме в тесен семеен кръг и да ес подготвим за гостите на следващия ден. 24 май винаги е бил специален ден и ден за гости. Нормално е да идват между 20 и 60 души вкъщи. Първите започват да пристигат към 10.30 и тогава се започва пренасяне, сервиране и разговори и така до към 1-2 през нощта. Ще спестя подробностите, а само ще кажа, че е доста изморително. Лица, разговори, еднакви въпроси и разпалени дискусии и всеки се връща следващата година, за да опита вкусните гозби на майка ми и големите порции. След това хубавото беше, че сестра ми си дойде от чужбина за 10 дни. Бяха ги пуснали заради кризата. Видяхме се с нея за кратко, а тя си замина преди рождения си ден. Тя и баща ми са родени на една и съща дата (5 юни) и ака баща ми е я е получил като подарък за своя рожден ден. Все пак подаръци и празници имаше да всички от сърце. Имаше и доста работа, а Студентът ме разочарова тотално през една от седмиците. Пътувах в командировка в Бургас, но някак си градът бе доста по-спокоен и чист от преди. Като си спомня колко преживявания имам тук и колко пътувания и стопаджийски истории са свързани с него и ми става едно носталгично. За жалост панорамният ресторант на хотела, където спах е заменен от ВИП апартаменти и така се губи най-хубавата гледка на града за всички посетители от най-високата сграда в морския град. Това бе и лайтмотива през повечето от тези дни. По разни поводи се връщах назад във времето и си спомнях подробности от минали неща. Няма да ги споделям сега. Миналата събота ходих на два мача в един ден. Сутринта гледах Хебър как падна от Германея (Сепарева баня) с 1-2 с още 42 души в последния домакински мач на отбора и бях взел със себе си и джентълмена. Този Хебър вече не е моя Хебър. Такова бездушие и безпомощност не бях гледал. Ходих да обядвам в едно приятно заведение до село Лозен край Чепинска река, а футболистите на Германея поляха там успеха си. Все пак успях да се добера до ембелмата на клуба, която търся вече цял сезон и може да се каже, че имам всички емблеми на отборите в нашата група. Следобяд пътувах за София и вечерта бяхме на националния стадион заедно с джентълмена. Досега го бях водил на мачове на нашите клубни отбори от всички нива от "А" група до пета дивизия и това, което го изумяваше бе липсата на публика и подкрепа. Онази вечер бе различно. Подкрепата бе фантастична. А едно нещо ми направи страхотно впечатление. Сектор "Г" се обърна към Сектор "Б" за да формират едно мощно "Българи, юнаци!". Нямаше Левски и ЦСКА, а имаше България. Ето това е най-ценното от мача. Джентълмена бе впечатлен и изумен от хореография, от пълния стадион и от подкрепата, каквато и в Англия няма, според него. След мача при метрото полицаи пускаха на партиди хората, което беше и правилното поведение. Входът за метрото бе безплатен, а ние се прибрахме благополучно към 23.30. Джетгълменът не можеше да проумее безплатното метро. След като го изпратих към студения и дъждовен Албион на главата ми дойде друга грижа. Някой бе заразил сайта ми hebarfc.com с и-фрейм с вирус и напълни и домашния и служебния компютри. Чистеното продължи до днес и все още не съм сигурен, че всичко е наред. Имаше някакви keylogger, Antivirus 2009, сума ти троянски коне и кукита, че се побърках. Наложи се да свалим и сайта за два дни и всеки ме питаше какво се случва, но добре ме беше Влади, иначе бях загубен. Утре (вече днес) ме очаква концерт, но за него ще пиша по-късно.