Не бях ходил на концерт на българска група от концерта на "Щурците" за 40 години в НДК. Този петък имаше три в едно. Три български групи се събираха да свирят заедно за първи път, а от доста време не бяхме ти чували. Кой се разпаднал, кой прекратил дейност, кой в чужбина отишъл. Причини много, но в тази вечер се видя, че отново могат да вдигнат на крака цяла зала и да взривят с песните си Зимния дворец в началото на лятото. Не бяха забравени,а бяха обичани, а песните им се пееха с пълно гърло от хиляди души, запълнили залата в Студентски град. Концертът беше обявен за 20 часа, но инкой не вярваше,че някой ще започне точно в този час. Към 8 и 15 доста хора се разхождаха спокойно пред залата и пиеха бира. Това правеха и главните изпълнители на входа за журналисти, където Кольо Гилъна и Милена си пиеха кротичко енергийни напитки и биричка и си говореха небрежно. Като влязох в залата, тя беше наполовина пълна, но щом светлините угаснаха, всички дружно се втурнаха навътре и всичко се напълни за отрицателно време. Седнахме на трети ред в дъното, където се виждаше добре сцената. Първият ред бе отреден за пострадали от войната :). Имаше трима с патерици и двама накуцващи. Втори ред бе отреден за бременни жени и техните приятели. Имаше четири броя изпъкнали кореми, а на трети ред бяхме ние. Точно в 21 на сцената излязоха "Ревю". Много готин един час ни подариха и изсвириха всичко познато от "Закуска" до "Ала бала". Почетоха и Димитър Воев, който предишния ден щеше да навърши 44, ако беше жив. Васил Гюров и Милена бяха много добре настроени и всички се радваха на всяко парче. Като изключим скъсаната жица на китариста, която забави малко изпълнението им и Милена запълваша паузата, как хората в залата са си играли в пясъчника, когато те са писали тази песен. Лошото беше, че всички зрители пушеха и скоро в залата стана много задушно и задимено и чак ни се насълзиха очите. В предверието не беше по-добре, защото смърдеше на алкохол и пот, а навън не пускаха. Да чакаш за тоалетна си беше цяло приключение. На входа продаваха фланелки, дискове и книги на Хиподил и други, а от другата страна бяха "Зелените", които събираха подписи и продаваха картички. Охраната не пускаше навън, а взимаха всички капачки на минералната вода, а вътре се продаваше без проблем и вода и бира в пластмасови бутилки, които повечето хора ползваха да хвърлят и да пръскат над другите. Като изключим тези неприятни за мен моменти, на сцената излязоха "Контрол" точно в 22:00 часа. Тяхното озвучаване не беше не нивото на "Ревю" и разбирах коя песен слушам чак на втората минута:), но купонът беше як. Кольо Гилъна се раздаде и танцува и пя и скача доволно, а чухме всичко готино. На бис изсвириха две парчета и дойде ред на "Хиподил", които се уляха вече и вместо един час свиреха час и половина. Светльо скочи от барабаните и си скъса дънките, та се наложи да си сваля тениската и да я връзва на кръста, за да не личи и после пак метна коженото яке на голото си тяло. Той приличаше на боксьор, излязъл в последен рунд. Чухме техния стил, а на някои песни се включваше и брас секцията, коята ме изкефи много. На саксофона беше Кирил Македонски, чиито баща е първи братовчед на баща ми. Той беше целия в бяло и шапка като на Майкъм Джексън в клипа "Опасен престъпник". Беше готино и с много настроение. Всички танцуваха, пяха и се разваха. Видях хора от Студентски град, коиот не съм виждал поне от 10 години. Всички бяха изпълзяли от дупките си за този концерт и виждах много познати лица, а и нови с тениски на Мерилиън, Рамонес, Дийп Пърпъл, Доорс и много други, но всички бяха обединени от българското тази вечер. Веднъж и завинаги...Още един поглед към концерта
Няма коментари:
Публикуване на коментар