вторник, 19 май 2009 г.

Горопеци

Тази събота присъствах на представянето на една книга. Авторът много държеше да съм там. Чудех се какво е да издадеш първата си книга на 77 години. Има някаква символика в цифрите. Аз съм роден през 77-ма. Като посвещение на моя екземпляр Никола Попов написа: "В твое лице виждам следващия автор на горопеците". Какво е накарало този човек да ме цени толкова, че да изчака да пристигна за представянето (все пак събота беше работен ден), и да кара около 100 души да ме чакат, за да започнат. Книгата си заслужава. Личи си, че е писана от ерудиран човек, който уважава природата и хората и родното си място (Ветрен дол). Той живее съвсем близо до гората. Къщата му е на-най високото място в селото до река Връщика в лоното на Родопите над всякакви проблеми и терзания, но явно доста от тях са стаени в душата му. Много любопитен факт е, че дядо му е оцелял в баташкото клане, като майка му го е скрила в престилката си. Какво ли бихме загубили, ако не се бяха наредили така нещата. Може би тази книга нямаше да я има. Баща ми често ми е казвал, че горопек е място, където няма една сенчица и слъцето припича и жури и няма къде да се скриеш. Този израз той използва за полските села, които са далеч от планина и река и както учих в университета нямат голям туристически потенциал и пейзажна разнообразност. Авторът обаче използва тази метафора за място в гората, където е най-вероятно да започнат пожарите, защото е открито, изложено на слънце, дъжд и всякакви катаклизми и там отново няма как да се скриеш. За него ветрендолци и самия той са "горопеци" - хора, които не бягат от проблемите и не търсят лесния начин.
Представянето на книгата продължи два часа. Изказаха се Филип Серафимов, Продрум Димов и кой ли още не, но за мене най-ценно бе вълнението на този човек, който представя книгата си и оголва душата си за читателите. Аз си мисля, че този начин е правилния, защото само ако се разкриеш изцяло, може да се скриеш...
Книгата прочетох на един дъх, а изказването ми на самото представяне не бе на ниво. Исках да кажа повече неща, но рискът е голям като импровизираш, а не четеш предварително написани неща, но пък така е по-истинско. Вечерта не успях да спя и да разсъждавам за различни неща, които постави книгата и държанието на бай Кольо, както всички го наричаха. Дано и на представянето на моята първа книга да дойдат толкова хора и да успея да стигна до тях само с думите черно на бяло...