43 - рожден ден под карантина

 

Вдъхновението явно ме е изоставило, щом от година на година единствените постове в моя личен блог са за моите рождени дни и то с месец или два закъснение. И докато 42 като любима цифра си беше щастие, то 43 е мъка в една мъчна година. 

Беше понеделник вечер, когато в очакване на предстоящия рожден ден, очаквах и резултата от PCR теста си за коронавирус. Това бе и първият ми подарък. Положителен. Винаги съм бил положителен, позитивен, а даже и кръвната ми група е на плюс. Да, но в този случай това значеше потвърждение на болестта на 2020, която носеше цифрата на миналата година и от която бях успял да се опазя цели 10 месеца. Сега обаче тя беше тук и заедно с нея трябваше да посрещна своя рожден ден и да започна своята карантина.

Първите пет дни бяха ужасни, но за празника сякаш ми бяха отпуснали малко живец и бях на крака и готов да посрещна обичайните поздравления в социалните мрежи и по телефона. Колегите ми се погрижиха да ме зарадват с торта и свещички с достигнатите цифри, сок, бонбони и други екстри.

Семейството ми пък ми подари нов портфейл, което си остана и моя единствен подарък за този рожден ден. Като се замисля и върна назад лентата, то подаръкът ми от колегите от миналата година, рафтинг, също си остана неизползван поради ситуацията и мерките. А моите мерки се увеличиха като възраст, но намаляха като килограми, защото успях да сваля 7-8 от тях покрай боледуването. На него обаче повече няма да се спирам тук, защото все пак е празничен пост.

И така 42 стана 43. Доживях въпреки всичко и всички, но изпитанията предстоят. Като във вица, в който Господ не го кефи страдащият от лош късмет свой раб, така и аз сякаш страдам от някакво древно проклятие, което освен интересните времена, както пише Пратчет, носи и доста несполуки, безпаричие и несгоди, които ще спестя на редовните си читатели.

Тази година се разделих с доста илюзии, хора, ангажименти и мечти. Още от студентските си години си бях казал, че преди да навърша 42 искам да имам собствена тенис маса, джага и комплект барабани. Сега обаче тези неща не са приоритет и нищо чудно, когато мога да си ги позволя, да не мога вече да ги ползвам по предназначение. Не, че свиря на китарата, която си купих миналата година за празника , защото старата беше счупена и не ставаше за свирене. Но явно пак става въпрос за вдъхновение и възможности. 

Зная, че вече никой не чете дълги постове и размишления, а освен, че улиците, заведенията и главите на хората са празни, то и моите мисли се изпразват от съдържание и затова ще сложа още една празнична снимка с втора торта, с която отбелязах навършването на 43 с моите родители, които заради мерки, карантина и вирус не бях виждал 66 дни.

Докато бях затворен повече от месец вкъщи си пуснах косата и брадата да растат свободно, а след края на изгнанието се подстригах късо и обръснах и бях като чисто нов. Само кашлицата остана стара, но и тя изчезна  скоро като стара година.

Нямам си идея какво ще ми се случи до следващия 44 рожден ден, а в тези времена да планираш дългосрочно вече не е на дневен ред, но се надявам да съм жив и здрав и да мога да пиша пак тук. До скоро! Бъдете здрави!