вторник, 27 октомври 2009 г.

Моят 32 рожден ден

Винаги съм ценял рожденните си дни и за мен те са били нещо специално. Може би защото не съм празнувал имен ден или пък, защото това е единственият ден в годината, когато усещам признанието, обичта и уважението от познати, приятели и роднини. На тези дни разбирам и осъзнавам, че всичко, което правя, си заслужава усилията и предолените препятствия и трудности. Интересното за мен е, че започнах този блог преди точно две години, когато станах на 30. Вече две години пиша в него почти всичко, което ме вълнува. Разбира се, има и неща, които остават недоизказани, но вероятно така е било по-добре. Ето и какво съм писал по повод своя 31 рожден ден. Тази сутрин си мислех, дали ще получа поне 32 обаждания или поздравления, защото зная, че с увеличаването на годините, намаляват все повече приятелите и познатите, които са във връзка с теб. За мое щастие тези мрачни мисли бяха разсеяни в рамките на един час, в който цифрата бе достигната. Все повече обаче са поздравленията по скайп, кю, мейл, фейсбук, но и текстовите съобщения и обажданията не са малко. Връщайки се назад не мога да забравя своя 18 рожден ден, когато събрах в една къща над 60 души от цяла България и купонът продължи до сутринта. Сега се замислих, че имам снимки от всеки мой рожден ден, а може би ще направя и една галерия с тези снимки. Една от тях, черно бяла, е от детската градина. Днес аз водя дъщеря си на ясла. Духането на свещи е било винаги голяма емоция на този ден, но от известно време насам ползвам цифри. На доста рожденни дни е имало китари, цигулки и сме пели по цели нощи, а гостите ми не са били под 20 души. След като станах на 30 това се промени. Промени се и начина на подаръци и поздравления, а и след раждането на Калина вече има човек, който е по-важен от мен дори и на този ден. Но и тя знаеше, че имам ден ден днес и че имам торта :) Много подаръци съм получавал през годините, но има един, който много ме зарадва. Това е една песен, която ми пусна една моя бивша съученичка от Езиковата гимназия в Пазарджик. Всеки рожден ден си я пускам, а днес ще я добавя и в този пост.



Благодаря на всички за пожеланията! А ето и най-хубавото за мен:

"Алекс, честит рожден ден! Желая ти да си здрав, за да имаш силите да изпълниш всички тривиалности, които ще ти пожелаят днес. Вярвай в мечтите си и се цели високо! Празнувай всеки малък успех и всяко преодоляно препятствие! Пожелавам ти много препятствия, защото монотонността е най-лошото нещо. Нека когато след време поглеждаш назад към предстоящата година всеки твой ден ти носи малко тъга и носталгия, но и широка усмивка! Весело изкарване на празника!"

P.S. На тази дата е роден един велик българин, чийто музей в село Студен извор посетих тази година, а той умира и на тази дата. Днес е и националния празник на Туркменистан :)