петък, 23 октомври 2009 г.

Мъже в командировка

Спомняте ли си във българския филм с "Деца на море" определението за командировка? "Командировка е, когато ти плащат, а почивка е, когато сам си плащаш!" Е аз цяла седмица бях в командировка, но тя беше доста далеч от определението почивка. Ето и едно официално определение: "По време на командировката работникът или служителят изпълнява своите трудови задължения в друго населено място, без да се променя характерът на работата." Май и това не се оказва съвсем вярно, защото характерът на работата се смени тотално. Вместо да стоя в офиса и да работя само на компютър, аз пътувах и бях на срещи и преговори. Всичко започна още в понеделник сутрин, когато се събудих още в 2:30 и реших да свърша малко работа на компютъра. Това продължи до 5:30, когато реших, че няма вече за кога да си лягам, защото в 7:30 тръгвахме. Взех си душ и приготвих багажа, който се побра в чантата за лаптопа (може би трябва да си взема раница), но я изду доста и тя натежа. Чаках дълго автобус на спирката и когато времето напредна се наложи да взема такси. След 10 минути на паметника на Васил Левски колата дойде, но се оказа, че трябва аз да шофирам. Още не се бях събудил и не бях пил кафе и качвайки се на друга кола, различна от моята, с която съм свикнал, имах малко проблеми, но докато излезем от столицата вече всичко бе наред. Спряхме за кратко на бензиностанция за кафе и вода и пак потеглихме. Времето беше ужасно, защото валеше дъжд, а имаше и мъгла по цялата магистрала. Пътят бе мокър и натоварен, но въпреки това стигнах до Търново за три часа. Май пропуснах да кажа, че пътувахме за Варна. В Търново правят ремонт и се отклонихме през един южен квартал, за да излезем пак на главния при жп гарата на града. Използвахме друга бензиностанция за кратка почивка и пак потеглихме. Това бе и единстквената ни почивка, защото имахме час, в който трябваше да стигнем морската столица. За щастие времето се оправи и пътят бе сух и се караше доста по-добре. За съжаление при село Порой, Шуменско пак ни заваля и се оправи чак при село Слънчево, Варненско. Имената на населените места са истински! Не обичам да шофирам в лошо време, защото трябва да си много концентриран, а и самото време те подтиска. Все пак компанията в колата бе добра, а и явно времето бе на наша страна, защото в 1:37 влязохме във Варна, а пред хотела спряхме в точно в два. Оставих колегите и колата и продължих по своята програма. Хванах градски автобус от единия до другия хотел и се настаних в нашия най-успешен хотел в града, Модус. Признавам си, че първият път, когато го видях, не го харесах отвътре, защото беше прекалено изчистен и дизайнерски, а и всеки го притеснява шума от колите по булеварда край Морската градина (Приморски парк е всъщност правилното име). При настаняването си бях приятно изненадан от обслужването на рецепция и от ключа, който ми дадоха, защото във връзката имаше и стар ключ, който бе само за декорация. В асансьора забелязах, че има релефни точици на Браил за хора с проблемно зрение. В самата стая имаше безплатна минерална вода, хубава зелена ябълка и молив с малки листа. Това ме впечатли още при влизането. След като свалих чантата, ми се обадиха от рецепция да попитат, дали всичко със стаята е наред, което добави още един плюс към оценката за хотела. На самия телевизор имаше информация за хотела, Варна и допълнителните услуги. След като се настаних започнах със срещите с хотели, на което няма да се спирам подробно, защото така или иначе ще го пиша в отчета си :) Завършихме вечерта със служебна вечеря във "Викинга", разходка в центъра и градината и десерт в "Happy" при "Валентина". Варна е хубава и през есента и вечер, а този град винаги ме е привличал и ми е харесвал като дух, атмосфера и облик. Хората също са много мили и усмихнати. Прибрах се към 11:30 толкова уморен и без сили, че заспах веднага. На следващия ден след горещ душ, топла закуска и приятно време започнах своите срещи с останалите хотели. Приключих към 16:00 часа и с колегите от варненския офис стигнах до летището само 10 минути преди последно повикване за регистрация. За първи път пътувах с вътрешен полет, но явно това е практика за доста бизнесмени, защото предимно такива се качиха на самолета. Бяхме точно 77 души, като годината, в която съм роден. Полетът траеше точно 35 минути и бе 25 евро без летищни такси. Видях отгоре при Девня, какви рани е нанесла индустрията на земята, а горе облаците бяха като от памук. Въпреки краткото време, сервираха чай, кафе, сокове, вода и кроасани. Кацнахме на летище София в 18:35 и автобусът ни стовари съвсем близо до изхода. С това приключи първата част от командировката. Втората започна на следващия ден на същото летище. Посрещнах по обяд партньора ни от Германия и веднага поехме към Пловдив. Там се настанихме в хотел "Алафрангите" в Стария град и обядвахме в ресторанта със същото име. След среща в офиса, минахме по Главната на Пловдив за пазаруване, гледане на забележителности и на хубави кафета и хора. Пловдив има страхотна атмосфера и винаги е приятно да си в този град. Партньорът остана доволен от покупките и от жените в града под Тепетата, а вечерта завършихме с вечеря в "Happy", гледайки ЦСКА (Москва) - Манчестър Юнайтед. Четвъртъкът започна със закуска в 8:30 и срещи и преговори от 10:00 до 18:00 часа. След това отидох да хапна в "Годзила" и всичките ми пловдивски приятели, освен един, бяха на работа или заети. Видях се накратко с човека от дружеството (БХВО) и обсъждахме предстоящето Общо събрание. След това той отиде да вземе жена си от театрална постановка, а аз се отправих към хотелската стая, където гледах двата мача и вторият ме разочарова особено, защото очаквах да бием Базел, а така всички планове за класиране в Лига Европа отидоха на кино. Днес отново душ и закуска в 8:30, разходка из забележителностите на Стария град, работа в хотела с партньора, среща в офиса и делови обяд и отново по пътя към София. Самолетът му закъсняваше, но се уреди с директен до своя град, а аз се отправих към вкъщи уморен от седмицата, пътя и от преживяванията, но доволен от пътуването и срещите. До следващото служебно пътуване...