неделя, 8 март 2009 г.

Пчелин баня

Замисляли сте се някога защо в България баните са все на 2-3 километра от селото, чието име носят. Освен мястото, където бях тази събота и неделя (Пчелин баня) веднага се сещам още за Наречен и Нареченски бани, Варвара и Варварски бани, Хасково и Хасковски минерални бани, Стара Загора и Старозагорски минерални бани, Бургас и Бургаски минерални бани . Последните са отделни населени места, но първите са едно населено място, въпреки че изглеждат като отделни такива. Отделно има 5 населени места с името Баня, а често съм чувал и да наричат и Бъта баня, а има и Сепарева баня, Белчин баня и т.н. При цялото богатство на минерални води в България е нормално да има толкова бани. С цел да се потопя в една непозната част от това богатство се запътих към Пчелин баня. Там има само един хотел и той ми бе препоръчан горещо от една моя бивша колежка. Не останах разочарован. Все пак нека да почна отначало. Тръгнахме по обедно време и гладът ни принуди да спрем в Момин проход, където е открит нов страхотен ресторант с битова атмосфера, добро обслужване и добра кухня на доста прилични цени. След като хапнахме се разходихме в един от най-новите градове (от 2006 година е град, а дотогава е бил квартал на Костенец, а преди това до 1964 е бил село,а е и балнеологичен курорт). След това без да спираме в Костенец продължихме направо към Пчелин баня и скоро стигнахме хотела. Тъкмо бяхме стоварили багажа и се изви една гръмотевична буря с градушка и токът изгасна. Влязохме във вътрешния плувен басейн на тъмно, а препоръката беше да не се стои в него повече от 20 минути, но и за това кратко време почувствахме лечебната сила на водата. След дъжда както се случва в природата изгря слънце и ни изкара навън да разгледаме селото. Не беше трудно да се обиколят трите улици с имена Бор, Средна гора и Рила :)
По европейски проект ремонтират пътя до Пчелин (3 км.), а старата минерална баня е затворена. Не би било лошо да асфалтират и трите улици. Строи се ново ваканционно селище в гората, а и собствениците на хотел "Вис Виталис" също строят зад сградата на хотела. Вечерта в ресторанта беше пълно, храната вкусна, а сметката висока. Но все пак няма друг избор за хранене поне на 10 км. На сутринта след нова разходка, един страхотен масаж и топване в басейна, тръгнахме по манастири. В близкото село Очуша открихме манастира "Свети пророк Илия". Следващата ни цел бе Горновасилишкия манастир, който се оказа, че не съществува на мястото, където е посочен на картата. Стигнахме до селото Горна Василица, което се състои от три махали, но освен старата църква "Йоан Предтеча" от 1855 година в най-горната махала, не открихме никакъв манастир, а нямаше и кой да попиташ. Поне панорамата към снежна Рила си заслужаваше и имаше пряк път към Момин проход и не ни се наложи да се връщаме през Костенец. Малко преди да се качим на магистралата, видяхме табела за Траянови врата и за търсения манастир, но решихме да го оставим за друг уикенд, когато може да посетим и село Костенец и неговите минерални извори и водопада, възпят от Иван Вазов.