понеделник, 6 декември 2010 г.

Концертът

За малко да не отида на концерта на Крис Норман снощи. Преди седмица четох в някакъв форум, че залата щяла да остане празна и имало много билети. Доверих се и се снабдих с билети чак в сряда, когато бяха останали само единични бройки. Залата бе препълнена и разпродадена, което ме изненада. Началният час бе 19, но от някои телевизии съобщиха 20 часа, с което се надявам да не са заблудили много хора, но накараха мен да проверя билета си и на сайта на организаторите от Радио 1. Не вярвайте на телевизиите, само това мога да кажа по този повод.

Песните на Крис Норман бяха едни от първите, които слушах като дете през 80-те. Дори имах една или две негови плочи, а те се въртяха и по радиото. Както разбрах наскоро, той е имал концерт с групата си Smokie през 1981 г. на стадион "Академик" пред 8 000 зрители. Идва за втори път в България преди 8 години в Банско на площада и тогава имах честта да бъда от организаторите на това събитие, а от бенда му само китаристът е останал да свири с него и до днес. Този път за малко цената на билетите и липсата на места отново да ме откаже, но за щастие това не стана.

Концертът започна точно в 19:15 с класиката на Smokie I'll meet you at midnight и точно полунощ е нещото, което свързвам с Крис Норман. Моята любима песен Midnight lady, всъщност написана от Дитер Болен, също говори за полунощ, но вече в комбинация с думата lady. Тази дума я има още в някои песни от 80-те като Lady in red на друг Крис (Де Бърг) и Lady на Kenny Rogers, написана от Лайнъл Ричи и някак си създадоха у мен още от ранни години почит към дамата, жената, която е уникална, която си заслужава и която е невероятна. Заради песента си мислех, че дамата, с която посрещна за първи път полунощ, ще бъде дамата на моето сърце. Честно казано вече не помня с кое момиче съм стоял за първи път до полунощ, но тръпката от песента и емоцията си остава и до днес.

Но да се върна на концерта. В началото изглеждаше, че Крис ще изсвири всички любими песни една след друга и ще си тръгне. Свиреше с лекота и гласът му бе на ниво. Явно годините нямат значение. На сцената нямаше много ефекти, а барабанистът изглеждаше отегчен от лесните партии в началото, които трябваше да свири. Добре, че имаше на ръката си една от модерните напоследък енергийни гривни и се закачаше с Мартина на йониката непрекъснато, за да бъде в добро настроение и да дочака мига, в който да развее къдравата си коса и да покаже на какво е способен. Ритъм китаристката и певица Тери достойно замести Сузи Куатро при Stumblin' In. Тя бе руса рок мадама, на бели токове с татуировки на рамената. Пропуснах да кажа, че Норман говори на български следните думи: Добър вечер, Как сте, Добре и Благодаря. Помоли хората в залата да вдигнат ръка тези, които говорят английски, а после пита и за български :) След няколко песни, той забеляза, че някой идва по-късно и заема мястото си в оркестрината,за което е платил 100 лева, и не пропусна да се пошегува с това. Набързо засвири с лекота няколко акорди от песните до момента и изпя по две строфи, а после последва акустичната част, в която бяха песните за мексиканското момиче и небеизвестната Алис, която всеки от публиката пя. С нея свърши и unplugged частта от концерта и дойде ред на моята любима песен за среднощната дама, когато той отиде при Мартина на йониката и я целуна накрая по устата при края на песента. Имах възможност да видя всичко това, защото съобразих да си взема бинокъла, тъй като местата ни бяха на втори балкон. Не е странно, че трима от бенда (басистът, барабанистът и пианистката) са немци, защото в Германия много ценят изпълнителите от 70-те и 80-те години и постоянно ги канят на участия.


След това дойде време за рокендрол. Крис Норман подкани публиката да стане и да танцува, което създаде работа на охраната, но той ги помоли да не пречат на хората и мнозина се здрависаха с него. Китаристът Джеф, който бе уникален със своите кръгли тъмни очила и нахлупена шапка се прояви с чудесно соло, а публиката още не знаеше какво я чакаше. Очаквай неочакваното! В едно прекрасно medley Крис започна с песента на Peter Gabriel Sledgehammer, продължи с Natbush city limits на Тина Търнър и Summer of 69 на Брайън Адамс и завърши с My Sharona, докато доста хора се чудеха, дали са уредени авторските права и се върна в своето творчество с Needless and pins, а залата бе под пара, танцувайки и пеейки. Звукът бе чудесен и публиката откликваше на всеки негов призив и бе на крака и пляскаше в ритъм. При последната част най-щастливи бяха барабанистът Дорино и Мартина на йониката, защото тогава те се развихриха. Последва бис, който бе в същото темпо, а последната песен от него If I get lucky бе сякаш посветена на всеки щастливец, който бе в залата и се наследи на този прекрасен дошъл малко по-рано Коледен концерт. Ето и сетлиста от концерта:

Intro
01. I'll Meet You At Midnight
02. Lay Back In The Arms Of Someone
03. For A Few Dollars More
04. Stumblin' In
05. The Night Has Turned Cold
06. Call On Me
07. If You Think You Know How To Love Me
08. Mexican Girl
09. The Boxer (Simon & Garfunkel)
10. Living Next Door To Alice
11. Midnight Lady
12. Love for sale
13. Love Is A BattleField (Pat Benatar)
14. The Growing Years Medley:
--- Sledgehammer (Peter Gabriel)
--- Nutbush City Limits (Tina Turner)
--- Summer Of 69 (Bryan Adams)
--- My Sharona (The Knack)
15. Needles And Pins
16. Don't Play Your Rock-n-roll To Me
Бис:
17. Oh, Carol
18. If I Get Lucky

Страхотен репортаж има тук, а за съжаление Крис не изпя още една любима песен Some hearts are diamonds и се чудех, дали нея да не сложа за край на поста, но все пак реших да се спра на най-любимата ми:



Снимка: Metal Katehizis