Днес е Андреевден, а един Андрей вече го няма. Сбогувахме се с него, но не и с това, което остави след себе си. Казват, че актьорството е призвание и карма, а аз бих добавил, че това е вълшебство. Гледал съм поне четири негови постановки и си спомням как грабваше аудиторията и не я пускаше и си правеше каквото иска с нея. Не случайно билетите свършваха бързо, а рекламата вървеше от уста на уста. Трудно е да повярваш, че моноспектакъл може да бъде така интригуващ и вълнуващ, но само той и Мариус правеха моното в стерео. Музиката беше навсякъде. Имаше ритъм, имаше барабани. Няма да забравя как приканваха минувачите на Раковска да влязат, удряйки барабаните с все сила. Сега звучат само погребалните барабани и те са сухи и отекват в съзнанието за една загуба. Загуба на човек, на живот, на личност, на актьор, на артист...Нарочно не исках да чета какво пише за него и никога не съм се интересувал от неговия личен живот, а само от това, което той правеше на сцената, а то беше необикновено. Така и исках да го запомня. Необикновен и невероятен. Андрей. Баташов.
Отиде си есента, идва зимата. Утре е декември, а днес, днес беше Андреевден. Сбогом!
Снимка: Булфото
Няма коментари:
Публикуване на коментар