Моят герб

Дойде дългоочаквания от мен момент да се сдобия с герб. За мен това е и признание и гордост и радост. Всъщност думата герб идва от немското Erbe - наследство. Нуждата и осъзнаването на нуждата от герб се появи за мен във времето в началото на 2009 година. Тук е момента да кажа, че членувам в Българското херадическо и вексилоложко общество (БХВО) от 2006 година. След срещата си с двамата херолди от Кралската гербова колегия на Лондон ми се проясни защо, кой и кога може да има герб. Най-важното нещо от древността до днес е човекът да се ползва с "добро име", което винаги е трудно доказуемо, но предпоставките за издаване на герб в днешно време в Англия са: да не си осъждан, да си завършил висше образование, да си глава на семейство (в противен случай ползваш герба на родителите ти), да си готов да носиш отговорността да имаш герб и да го пазиш чист и неопетнен. Все още има хора, които ме питат, дали не съм благородник, за да имам герб. Вярно е, че това също е било условие да имаш герб през 11-14 век, но днес това изискване вече е отпаднало. За какво ти е? Това е следващия въпрос, на който често трябва да отговарям. Още от древността хората си служим със знаци, за да оприличим неща, предмети и хора. Дори на шкафчето на дъщеря ми в яслата има жълто цвете вместо име. Още от най-малки знаците ни съпътстват, а гербът е начин да се легитимираш пред обществото. Това е личния знак на човека. Това е по-висша форма на представяне. Чрез него и символите в него ти показваш своята същност и житейска максима. През месец март се заформи дискусия около моя герб в групата, където обсъждаме тези въпроси чрез електронната поща от БХВО. Тогава колегите много ми помогнаха да избистря елементите и сам да стигна до моя девиз. Първо ще напиша блазона на герба, след това ще обясня и моите мотиви да избера точно тези елементи.
Блазон: Зелено, сребърен кентавър,държащ щит и меч.
Нашлемник: сребърна сова
Девиз: Сила чрез знание
Символика: Въоръжен кентавър - победата на духа над тялото, на културно човешкото над природно животинското и същевременно - тяхното съществуване в едно, симбиозата между природните
инстинкти и човешкия разум. Тази победа е възможна само чрез духовно и интелектуално самоусъвършенстване, т.е. придобиване на "сила чрез знание". Следователно - и символ на борещото се познание за просвещение. (Кентавърът Харон например е бил учител на Херкулес). Той носи Щит - от личното и фамилно име Александър и
Алексиев -, означаващи "защитник", и

Меч - символ на борбата за истина и справедливост
Совата е символ на мъдрост.

Зелено- междинното състояние между старо и ново, между смърт и живот, т.е. изразява безсмъртието, възраждането на старото в ново, надеждата;
Сребърното - символизира благородство, откровеност, а също и
чистота на помислите, невинност и правдивост.

Ако нищо не сте разбрали, ще поясня. Всъщност самият герб е това, което е в щита. А в него има три елемента: кентавър, щит и меч. Защо избрах кентавъра ли. Преди да стигна дотам нека да видим какво пише за кентавъра в Уикипедия:
"Кентаврите (на гръцки: Κένταυροι) в древногръцката митология са полухора-полуконе. Според Омир са старо планинско тесалийско племе с огромна сила и сурови нрави, олицетворение на страшната мощ на спускащите се от високо планински води. Обитават трудно достъпни планини и непроходими гори. Едва след Омир са изобразявани като полухора-полуконе. Имат глава и торс на човек, но тяло на кон. Повечето са деца на Иксион и Нефела. Кентаврите живеели в гората Пелион и воювали със своите съседи лапитите. Първопричина за войната бил опитът им да отвлекат в деня на сватбата ѝ с царя на лапитите — Хиподамия. Младоженецът бил също син на Иксион. Войната между братовчедите — кентаври и лапити е изобразена на един от барелефите на Партенона. Също както титаномахията (битката между Титаните и Олимпийските богове), така и битката между кентаврите и лапитите е битка между цивилизацията и варварството.

Кентаврите били известни със своя буен нрав, невъздържаност и негостоприемство. Подчинявали са се на животинските си страсти. Най-известните в митологията кентаври -изключение от тази обща характеристика — са Хирон и Фол — приятели на Херкулес. Прочути са със своята мъдрост и доброта. Кентавърът Хирон е син на Хронос и една от океанидите. След като е ранен по невнимание от Херкулес и изпитва ужасни болки от раната, той отстъпва безсмъртието си на Прометей. Понякога в митовете, кентаврите са представени като учители на някои от древногръцките герои като Язон (негов учител е именно Хирон) и Ахил. Друг от кентаврите, Нес, в спор за Деянира е убит от Херкулес, а после самия Херкулес умира, защото облича дреха, подарък за съпругата си от същия кентавър.

В средновековните романси, кентаврите били известни като "Сагитарии"."

В предхералдично време кентаврите са се срещали на доста артефакти. Един от тях е от 5 век преди Христа и се намира в Британския музей в Лондон. Там кентавърът е на щит.

В книгата "Знаци и символи" за кентаврите пише следното: "В гръцката митология кентаврите притежават противоречива сиволика; някои, като Хирон, са благородни и внимателни, други са диви, агресивни или прелюбодейци. Символизират животинския инстинкт, съчетан с човешки интелект"

Последното изречение много ми харесва. Ще добавя още един щрих. Любимият ми писател Джон Ъпдайк с книгата си "Кентавърът" говори за съдбата на един учител. Като добавя и факта, че майка ми е учител, пъзелът се подрежда.
Относно щита там е най-ясно. Моето лично и фамилно име, където коренът е един и същ.
Александър е българският вариант на мъжко име от гръцки произход, което означава "защитник на мъжете" (от „αλέξειν“, 'защитавам', и „άνδρος“, 'мъж').

Мечът е символ на борбата за истина и справедливост, а също така показва, че кентавърът е и воин. Големият вариант на герба включва и девиза: "Сила чрез знание", който обхваща цялата идея на герба. В миналото девизите са били само на латински, за да ги четат враговете, които срещат рицаря в битка, но днес е допустимо да бъде и на матерния език на армигера. Совата, кацнала на шлема е символ на мъдрост и знание от древни времена и също допълва цялостната идея.


Самият герб бе представен официално на Общото събрание на БХВО на 31 октомври 2009 година (само 4 дни след моя 32 рожден ден)в своя графичен (черно-бял) вариант.
Художник е Радослав Илиев, на когото благодаря много за перфектното изпълнение. Той ще довърши и цветната част на герба, която е решена в зелено и бяло и тогава вече ще мога да го ползвам, а и ще получи своето място на сайта на дружеството и ще получа официален документ за него.

Това е кратката история на моя герб. Дано и на вас ви хареса, така както го харесвам аз. А всеки, който смята, че иска герб, вече знае към кого да се обърне :)