вторник, 24 ноември 2009 г.

Имени дни

Имените дни винаги са били пренебрегвани за сметка на рожденните дни, като последните се смятат за по-важни и по-тържествени и се празнуват подобаващо. На имен ден не се кани на гости, а може да дойде всеки. Поне така беше преди. Сега не зная, дали навсякъде е валидно това правило. Не във всички страни се празнуват именни дни, но в България те са на особена почит. Ето какво намерих в сайта imenata.eu по въпроса:
"В най-общия случай име означава название, наименование на нещо или на някого. Макар да не е уникално, името на всеки, служи за представяне на човека пред света. Още с раждането си човек получава име от своите родители. В него се влагат различни идеи, предпочитания и пожелания. В повечето случаи изборът на име на децата до голяма степен е повлиян от традициите. Обикновено първородното дете се кръщава на някой от родителите на бащата- или с някое от техните имена, или с производно. По обичай второто дете носи името на някой от родителите на майката, а следващите - на близки роднини или просто други имена.

Именният ден е личен празник, който се чества при православните и католическите християни. Именният ден се обелязва на календарния празник, от който произлиза, или с който е свързано името на човек. Най-често празникът е на определен светец. В християнското разбиране на тези дни са залегнали и много по-стари езически персонажи, празници и ритуали. Това са празници, които често са свързвани с плодородието или прехода от едно към друго време. В миналото празникът не е бил познат по нашите земи - вместо него се е празнувал обичаят Светец или Стопанин, който впоследствие преминава в днешния Имен ден."

Добре звучи нали. Знаете може би максимата от минали времена: " Детето си дойде с името.", когато се роди на празник-имен ден. Все пак аз зная случаи, когато хора са раждани на Гергьовден, а са кръстени Иван или пък на Димитровден и са кръстени другояче. Традициите не са това, което са, пък и родителите имат право да изберат име на детето си по своя воля, а не по закони и догми. Ами да карам поред тогава с трите имени дни.

Първи имен ден: Хебър
Дата:22 ноември
Значение: В неделя, 22 ноември, се навършват точно 30 години от раждането на името “Хебър”. На същата дата през 1979 година футболния клуб на Пазарджик се преименува от ДФС Бенковски на ДФС Хебър. Освен името се сменят и екипите, като досегашният червено-бял екип се заменя с жълто и синьо, символизиращи цветовете на река Марица. Името е древно, а освен него река Марица е позната още като Еврос, Еброс, Хеброс, Ибър, Мерич и Хебър. Самото име Хебър идва от едни пътешественици, които виждат по бреговете на реката да пасат кози и от гръцката дума за коза нарекли и реката Хебър. Ето и пълния текст от книгата на Иван Батаклиев "Град Татар Пазарджик - историко-географски преглед" от 1923 година:"До преселението на българите на Балканския полуостров Марица се е наричала Хебър или Хебрус, понеже в източните клонове на Родопите, които опасват Марица, имало много кози, които на гръцки се наричат хебър- От 1233 година тя вече носи името Марица." Това няма да го срещнете никъде в нет-а, но е истина и затова се чудя защо футболния тим не приеме прозвището "козлите" и да сложи на емблемата си една коза? Това едва ли ще стане, защото от 90-те години насам отборът е познат като "гробари". Та точно на имения си ден отборът загуби от Нови Искър с 2:3 и се развали празненството.

Втори имен ден: Александър
Дата: 23 ноември (празнува се и на 30 август)
Значение: "Св. благоверен княз Александър Невски (Алексий)

1220 - 1263 година

Чества се на 23 ноември
На днешния ден е вторият годишен празник на св. Александър Невски - пренасяне на мощите му. Основният празник е на 23 ноември.

На 30 август 1724 г. руският император Петър Първи тържествено пренася мощите на Св. Александър Невски в новата руска столица Петербург и така се установява вторият празник.

През 1924 г. на този ден е осветен храм-паметникът „Св. Александър Невски“ в София, който след възстановяването на патриаршията ни през 1953 г. е избран и за патриаршеска катедрала."

От pravoslavieto.com

"Александър има имен ден на 30 август. На този ден Православната църква чества ден на Цариградския патриарх Св. Александър, а Българска православна църква - пренасяне на мощите на Св. Александър Невски.

Името Александър означава “защитник на мъжете” (от гр. alexein - “защитaвaм”, andros - “мъж”). На този ден празнуват още Алекси, Александра, Александрина, Александрия, Цанка, Цанко."
От сайта imenata.eu

Аз съм писал по въпроса, защо не празнувам на тази дата, нито на другата в предишен мой пост от миналата година. Този ден обаче беше различен. За първи път получих подарък за имен ден на него още сутринта. Честитиха ми го поне 10 души по скайп, кю, фейсбук и лично, а получих и първото си съобщение с честитка по мибилен телефон за имен ден. Ще си го запазя. Явно трябва да преосмисля празнуването му. Мои адаши ми довериха, че празнуват на другата дата, но за мен това не беше пречка да им честитя :) За името си съм писал и в друг пост и затова спирам дотук с втория имен ден. Пропуснах да почерпя със шоколадови бонбони, но догодина ще го направя.

Трети имен ден: Екатерина
Дата: 24 ноември
Значение:"Екатерина празнува имен ден на 24 ноември. На този ден православната църква чества деня на Св. великомъченица Екатерина.

Преданието разказва как Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие убити и обявени за мъченици. След като я вкарват в затвора, тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Така тя е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват през 305 година. Основен символ на Света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“."

От сайта imenata.eu

Тук е момента да кажа, че моята баба носеше това име. Тя бе силна и волева жена и постигаше всичко с много труд и нищо не можеше да я спре. Дълго време не знаех, че пълното и име е Екатерина, защото всички и казвахме баба Ката, но след като нея я нямаше вече на този свят, аз разбрах повече за нейното име. На този ден ден си спомням за нея и за това каква велика жена беше. Въпреки всичко не зная, дали тя въобще е празнувала именния си ден. По вероятно е да не го е правила.
Тук свършва приказката за трите именни дни. Тя може да бъде продължена,но важното е, че за нас българите всеки ден е празник! Повод все може да бъде намерен. Името също!