сряда, 25 ноември 2009 г.

Патронен празник на СУ "Свети Климент Охридски"


Днес патронен празник има най-старото висше учебно заведение Софийски Университет
"Свети Климент Охридски"
. Това е и мястото, където 5 години бях студент. По този повод видях сайта на СУ, който ми хареса много и установих, че има и музей на самия университет. За другите два музея по палеонтология и минералогия зная и съм ги разглеждал, докато учех там, но за този специално не знаех. Мисля да го посетя в най-скоро време. На сайта видях и символите на университета, което ме изненада приятно. Ето и програмата за днешния празник. Ето и защо честваме патронния празник на университета точно на този ден:
"Популярността и значимостта на ролята на св. Климент Охридски по българските земи му отреждат още едно място в календара. Това е датата 25 ноември – денят на раннохристиянския светец Климент папа Римски, чиито мощи са издирени и пренесени в Рим от братята Кирил и Методий. По време на престоя им в Рим през 869 г. папа Адриан II освещава донесените от двамата братя богослужебни книги на славянски език и посвещава в духовен сан някои от придружаващите ги ученици, сред които е и самият Климент. Отслужена е и тържествена литургия на славянски език в чест на св. Климент папа Римски. По този повод първоначално на 25 ноември църквата чества всички Седмочисленици. Впоследствие се решава на този ден да остане само св. Климент Охридски, а светите Седмочисленици се прехвърлят на 27 юли." Честит празник на всички колеги от СУ, настоящи и бивши! Поздравявам ви със студентския химн, който е е използван още през 13 век и авторите му са неизвестни. Съвременният текст е написан от скитащия немски поет К. В. Киндлебен през 1781 г., а за мелодия е използвана по-рано създадена (1717) песен от Я. Г. Гюнтер. Ето и превод на двата куплета, които се изпълняват най-често:

Хайде да се веселим, докато сме млади

След радостната младост

След отегчителната старост

Ще ни притежава пръстта


Да живее Училището, да живеят професорите

Да живее всеки

Да живеят всички

Нека всичко да цъфти