На 8.8. този месец в Дома на киното гледах 88 минутен български филм, който страшно много ми допадна. Става въпрос за Подслон на Драгомир Шолев. Нямах предубеждения и дори не бях гледал трейлъра докрай, но още началните надписи и песен ме грабнаха и ме накараха да се усмихна в тъмния салон. Песента бе на моя любима група и беше в унисон с дъжда по стъклата на автобуса, а чистачките махаха имената на участващите във филма. Много оригинална идея, трябва да призная. Действието се развива в Перник :) Почти през целия филм всичко е мрачно, дъждовно и сиво и подхожда на действието.
Филмът бе точно толкова дълъг, колкото трябваше, нито повече, нито по-малко. Нищо не беше прекалено и не беше натрапчиво, а стълбището в блока, автобусите, кухнята с Раховец и Перла бяха на място в цялостната картинка. Много добра игра на детето, на пънкаря, който всъщност е жена :)
Бунтът на младите, различията между поколенията, репликите, които родителите обикновено изричат са част от нещата във филма.
Бягството на сина от вкъщи и издирването му с полиция ме върнаха години назад, когато без да мисля за последиците бях тръгнал на стоп за първия си Джулай на Варвара на морето без да кажа нищо на родителите си. Както разбрах по-късно и те са ме издирвали с полиция :) а нищо чудно това да ми се върне и с моите деца. Когато си тийнейджър наистина не мислиш, че трябва да се обадиш, когато ходиш някъде и всичко е ново и интересно; приятелите, музиката, купоните, преживяванията. За разлика от главния герой аз не съм подражавал на някого и не съм искал да се приобщавам към компания, а сам създавах такива, но всеки живее своя живот и затова той е толкова интересен. Интересен е и самия филм. Малко тъжен и смешен, но и заслужаващ да се види. А песента от началото и края на филма си заслужава да се чуе и тя е със заглавие "Най-тъжната песен". Приятно гледане на филма и приятно слушане на песента:
Няма коментари:
Публикуване на коментар