петък, 17 юни 2011 г.

Луната

Тези две нощи луната е на фокус. Тя беше затъмнена снощи, а днес е само пълна. Дотук нищо странно. В мой стих преди доста години я нарекох нощната лампа на земята и от векове до днес тя осветява нощта.

Луната е била вдъхновение за доста поети, творци, художници и фотографи. Точно като последните се изявих и аз снощи, щом видях, че затъмнението започва. Настаних се удобно на балкона и погледнах луната с бинокъла. За първи път я виждах такава зачервена в единия край. Земята застана между луната и слънцето и хвърли своята сянка, която захапа небесното тяло до кръв. Снимах доста, но едва три-четири кадъра се получиха. Нямах статив и луната се размазваше постоянно. Все пак явлението продължи достатъчно дълго, за да мога да му се насладя в тихата нощ. Замислих се за малкото и единствени хора, които са стъпвали на нейната повърхност (ако това е истина) и защо до днес никой не е повторил. Но милиони хора не спират да я гледат.
Видя се и тъмната и страна, на която Pink Floyd кръстиха цял албум :)

Тук може да видите и кадри от най-дългото лунно затъмнение от целия свят.

Спомних си и слънчевото затъмнение на Шабла през 1999, когато изживях за първи път подобно нещо. Тогава обаче природата се разбунтува. Морето, животните станаха неспокойни от тази нощ посред бял ден. Снощи нямаше нищо подобно. Всичко бе спокойно и тихо. Така ми хареса още повече.

Тази нощ луната е ярка и пълна. Все едно снощи въобще не е била затъмнена, а следващото подобно нещо ще бъде през декември. Къде ли ще съм тогава? Както писах в предишния пост Стинг често споменава луната в своите текстове, но вместо да приключа с популярната Moon over bourbon street, ще пусна една много хубава и любима и не толкова известна.

Дами и господа, моята сестра, Луната :)