четвъртък, 23 юни 2011 г.

Сварени хипопотами

Някой дали си е представял, че един хипопотам може да се свари в басейн? Не, че жегата навън тези дни, не ни предразполага към това, но просто рядко виждаме хипопотами в басейни. Има ги в зоопарка. Те са също най-вече в детски магазини, пластмасови, розови, под формата на термотетри, пухени играчки, в книжки, разноцветни и какво ли още не.

Още по-голяма бе изненадата ми като разбрах кой стои зад това заглавие. Книгата видях в книжарница "Алтера" в Дома на Киното, за която разбрах от промоция във фейсбук. Там има Онда, където пих кафе с Джентълмена преди месец, но едва тия дни намерих време да я прочета.

Но да видим кой пише такива книги с такива заглавия. Джек Керуак, моят любим писател заедно с Уилям Бъроуз са сътворили нещо уникално. Всеки от тях пише по една глава от гледната точка на различни хора, свидетели на едно убийство на човек от тяхната компания. Алън Гинзбърг първи почва да пише нещо по случая, но се отказва. Книгата е писана по истински случай и е изпипана добре. Не мога да си кривя душата, че повече харесвам главите на Керуак, а краят не бе очакван за мен. Четейки случки от 1945 година спокойно може да кажеш, че нещата са едни и същи и днес и явно няма да ни омръзне да обсъждаме приятелството, жените, любовта и купоните, пътуванията и как обстоятелствата карат хора да вършат глупости.

Книгата не е весела въпреки, че има доста хубави фрази, които се изкушавам да използвам в един или друг случай. Все пак моята препоръка е да я прочетете и сами да разберете, дали ще допадне и на вас. А ако имате някой хипопотам, го дайте насам. Аз ще му намеря басейн с хотел към него :)