Завръщането на Заека

Втората част от поредицата за Заека Хари също ми допадна въпреки всички страници за войната и расизма, които бяха далеч от мен. Кориците и на двете книги са от българския издател, но те също са доста сполучливи. На корицата на първата книга от поредицата на Джон Ъпдайк имаше баскетболна топка и там Заека си спомняше миналото и се почувства свободен, имайки връзка извън брака си. На тази корица има брачни халки. Този път се случва обратното: връзка има жена му и тя го напуска. Обратният сценарий се развива много интересно и Хари отново се оказва въвлечен в две извънбрачни връзки, които той реално не е искал, но които сриват живота, работата и дори къщата му.

Прочетох книгата на малки откъси предимно вечер, а понякога се замислях как нещата от 50-те и 60-те години в САЩ много приличат на тези в България днес. Защо разликата във времето е тъй огромна? В човешките взаимоотношения разлики няма. Променя се околния свят, но те остават същите. Същите варианти, същите терзания и същите угризения и търсене на изход от наглед невъзможни ситуации между двама души.

Много ми хареса края. За щастие той съвпадна със завръщането в бащината къща и почувствах същия уют, описан на страниците, но по различен начин. Завръщането вкъщи и при хората, на които можеш да разчиташ в трудни ситуации, е много приятно.

Може би затова и пътуваме и в живота и по пътя: за да се завръщаме и за да разкажем преживяното. Аз се завърнах. До следващото пътуване и до следващата книга от поредицата.