четвъртък, 20 януари 2011 г.

Ела при мен

В квартална книжарница търсейки книги за подарък за рожден ден на малки деца на наши приятели съвсем случайно погледът ми се спря на дъното на въртяща се стойка с книги, където една жълта книга буквално ми присветна в червено своето заглавие "Ела при мен" и ме накара да я купя. Не успя да ме разубеди дори жена ми. Вече бях купил една книга от същия автор и тогава пак заглавието бе определящо. "Туристът" обаче си остана на нощното шкафче и бе прочетен първо от жена ми, а аз първо се посветих на жълтата тънка книжка на Богдан Русев. С него живеехме в един блок в Студентски град и често сме се засичали в общи компании, но не сме имали повод за запознанство. Дори не помня, дали сме разменяли някоя дума, но ето че дойде време и аз да го чета. Първо в Егоист, после мисля и в програмата и в Капитал Light и дойде ред и на книгите.

Не зная защо, но винаги съм го свързвал с Radiohead. Приличаше ми на главен герой от някоя тяхна песен и сякаш не ходеше по земята в студентското градче а се рееше във въздуха под звуците на акустични китари и гласа на Том Йорк. Но да кажа за блока. Там бяха филологиите и затова съотношението момичета момчета беше нещо като 800 на 8, а от тези 8 двама бяхме аз и Богдан. (цифрите не претендират за изчерпателност, просто искам да покажа, че при толкова жени не е имало време за общуване с мъже :) ) Но да се върна на книгата.

Прочетох я за три дни или по-точно за три вечери. По една глава на вечер. Първата глава ми хареса с идеята за пътуване в Странджа и до станалото известно напоследък със шапа село Кости, но не ми хареса географското объркване как героите от Кости изведнъж излизат от Странджа при Несебър, а също така и как идват към Бургас от север и минават солниците и стигат тогава до летището в Сарафово при положение, че летището е преди солниците като идваш от Несебър. Може и да издребнявам, но прочитайки тази глава не очаквах много от останалите.

Втората глава обаче така ме грабна, че я прочетох на един дъх втората вечер. Може би защо се описва същия период от време, същото място и любимото Търново, където карах първия си Студентски празник. Тази глава е и доста автобиографична и ми хареса да разбера някои подробности от живота на Богдан. Средната глава много ми хареса. Защо все средни неща ни показват? Я живота, я някой друг. В случая обаче и заглавието Ode to my family (предполагам по заглавие песента на The Cranberries) също е много точно и само мога да изкажа поздравления към автора.

Третата и последна глава се оказа разчленена на още три глави, за да е по-интересна вероятно. Като цяло ми хареса и случките и приятелите и чужбината са перфектно описани както и морските Варна и Бургас. Не ми допаднаха нещата с опиати, стимуланти, наркотици и техно защото са били далеч от мен по време на моето следване, но нещата за любовта и секса са така.

В крайна сметка препоръчвам горещо книгата, защото е написана хубаво и увлекателно и може да ми пасне. А мен ме чака "Туристът". Ще му кажа Komm zu mir и ще се надявам да разбира немски :)