понеделник, 15 ноември 2010 г.

За малките хищници

Хищниците в световен мащаб намаляват, а в преносен смисъл се увеличават сред хората. За повечето е ясно, че това са животни, които се хранят със себеподобни или по-малки животни от тях като ги убиват, но са в долния край на хранителната верига, но не и в самия и край. Всеки от вас вероятно може да изброи няколко хищника (без филма със Шварценегер, моля), но когато стане въпрос за малки хищници, то веднага се сещаме за котката. Дори моята малка дъщеря разбра, че котката е хичник (така я нарече тя за първи път, когато я видя да яде врабче). Хичник е много точно наименование, защото хич не е хищник, а само малък котарак и той не би могъл да мисли лошо. Напротив. Вижте момичето от снимката. Тя е хищник. От дребните и най-опасните. Тя е и най-чаканата във филма.

На лов за дребни хищници (Hunting down for small predators) HDSP е българския филм, който се канех да гледам от доста време. Това е първия изцяло дигитален филм и е режисьорски и продуцентски дебют за Цветодар (да така му е името) Марков. Рекламата акцентира, че там играе Бойко Кръстанов от "Стъклен дом", но филмът е много повече от това. Той вплита две паралелни истории, които завършват с летален изход за главните герои. Хареса ми почти всичко. Само едно не ми се върза: часовникът на Банката на Буров, който е на Гарибалди и пейката с двамата Славейкови на площада. Но съм склонен да простя този дребен детайл в името на всичко останало. А то е хубаво. Доста хубаво.

Отдавна не бях плакал на филм, а и фактът, че го гледах сам в целия салон, направи преживяването по-лично. Невероятно се връзва и музиката на Остава и целия саундтрак, за който дъщерята на Франк Синатра е дала разрашение за ползване на песен. Няма да пиша повече, за да не разкривам какво точно се случва и да бъде интересен за тези, които не са го гледали, но ще добавя заслужените награди, които е получил на фестивала на българския игрален филм Златна роза:
1. За „Най-добър оператор” – Антон Бакарски, поделена с Крум Родригес ; 2. За „Мъжка роля” – Мариан Вълев, поделена с Явор Бахаров ; 3. За „Поддържаща женска роля” на Яна Титова ; 4. Наградата на Гилдията на кинокритиците към СБФД в лицето на Цветодар Марков (продуцент и режисьор) и Христиан Ночев (сценарист). Филмът има официален сайт и две фейсбук страници и трейлър, който прилагам по-долу. Приятно гледане! Вярвайте в приятелството и приятелите си!



Снимка: Фейсбук страница на филма

1 коментар: