Езерото

Всеки път, когато отивам на ново място, оставям пътят да ме води. Понякога съдбата си играе лоши шеги и не можеш да посетиш желаното място в желаното време, но винаги има втори шанс. Още при пътуването до Пчелин баня исках да дойда в хотел "Езерото". Причината бяха многобройните реклами по пътя от Мирово до Костенец, които виждам всеки път, когато пътувам към Пазарджик. Използвам стария път, защото е по-живописен и няма много коли. За съжаление тогава нямаше места и явно е така през почивните дни, защото и сега имаше само две останали стаи, когато се обадих в четвъртък. Затова и цените през уикенда са по-високи. Като плюс за тази дестинация ще отбележа и близкото разстояние до София (около 60 км.). След като се отклонихме от магистралата, решихме да отидем до Траянови врата, защото всеки път се каним и все не остава време. Този път времето бе на наша страна. Обиколихме останките от крепостта и се снимахме до портата,а след това се пробвахме да стигнем до Костенец над тунела на магистралата, но пътят свърши през една заключена сграда с голямо лошо куче. Другият път бе доста лош и без асфалт и затова се върнахме оттам, откъдето дойдохме. Третият път слизаше надолу и не ни вдъхна доверие. Пътят след руините отиваше към Горно и Долно Вършило, но това ще си го оставя за друг път. Сега посоката ни беше друга. На връщане имаше отклонение,но не исках да разбия колата и в търсене на църквата "Свети Спас" под връх Еледжик, защото едно семейство при Траянови врата ми каза, че пътят бил доста лош до горе, и не исках да рискувам, въпреки, че ми се ходеше. Табелата показваше 10 километра, които по лош път стават и два часа, а вече бяхме доста гладни. За обяд спряхме в ресторанта в Момин проход, където обядвахме и когато ходихме до Пчелин баня. Този път седнахме отвън в градината и Калина бе много доволна, защото ходеше из тревата, до каруцата и камъните и голямата чешма. Храната отново бе вкусна и доволни потеглихме за хотела. Не бях минавал по този път преди и някак си неусетно напускаш града Костенец и отиваш към селото, където те посреща рисувана табела от камък. А полето бавно се влива в планината, която намръщена гледаше отгоре. Вили Костенец, където е и хотела са по-нагоре по пътя и добре, че са белите табели с червена рибка на всеки трети стълб, които безпогрешно указваха пътя. Може и да греша, но за мен това е хотела в България с най-много реклами и табели. Вероятно са над 100. Стигнахме до огромен площад и завихме наляво, спускайки се по павиран път по един мост над рекичка, където скътан в една гора край две големи езера ни чакаше хотела. Настанихме се и излязохме на разходка. В стаята имаше две двойни легла, баня и тоалетна, телевизор, малка тереса, гардероб и безплатен безжичен Интернет. Навън от едната страна имаше зоокът със зайци, сърни, фазани и гълъби, които веднага привлякоха вниманието на дъщеря ми. В езерото имаше риба и няколко жаби, които също бяха голяма атракция за нея. Имаше и малък водопад, който слизаше до малко дървено мостче. Ресторантът беше разположен от лявата страна в близост до хотела, а отдясно имаше една закрита беседка с няколко маси, през която се минава, за да продължиш разходката си около езерото. Самата пътека приличаше на горска такава, а в единия си край бе с доста вода, което направи преминаването и по-трудно. От другата страна бе доста по-високо и там имаше две беседки за наблюдение. Бяха дошли и три момичета да рисуват езерото. А то беше обградено от величествени дървета и като си там оставаш с чувството, че си в самата гора и населеното място е на много километри. Атмосферата е уникална. Предполагам, че преди езерото си го е имало, но вероятно е имало само ресторант, защото сградата е нова. След като пихме кафе (имаше Illy) се отправихме към веселата част: люлките и пързалките на детската площадка. Калина се пусна поне 60 пъти на пързалката и бе много щастлива. След това отидохме на джакузи, което е като малък басейн с минерална вода и си изкарахме много хубаво. То се заплащаше по 6 лева на човек на ползване. Топлата вода в душовете и по стаите също беше минерална и миришеше на сяра (или развалени яйца - както ви харесва). Вечерята бе обилна и вкусна, а и сервитьорката бе доста мила и симпатична. Калина заспа на пейката и се наложи да я пренесем до стаята. На следващия ден се разочаровахме, че персоналът идва след 9-9:30 часа, за да направи закуска. Който става рано няма избор. Тя също не е включена в цената, но имаше интересни предложения за нея в менюто. Имаше кафе машина на входа, но за закуска се качихме на площада, където имаше само едно работещо кафе. След това отидохме да видим прочутия Костенски водопад, за който Иван Вазов е писал. Оказа се съвсем близо и бе доста приятно за разходка. Близо до него извира и минералната вода. Предполагам, че когато поетът го е гледал е бил с доста повече вода, но и така на нас ни хареса. Там беше доста прохладно. Като се върнахме в хотела имаше време за още едно джакузи и в 12:00 часа освободихме стаята. С колата обиколихме вилите и селото и спряхме в града Костенец, за да видим църквата и стадиона и едно заведение с басайн, което нямаше избор за хапване. Обядвахме на една бензиностанция "Пегас" в края на града по пътя за Долна баня, където пак имаше детски кът. Във вилната курортна зона на Долна баня ходихме да търсим Долнабански манастир, както беше записан в картата, но намерихме само един параклис, построен през 2005 година в станция "Секвоя" на МВР. Там беше страхотно. Цял огромен парк от едната страна на пътя, който е заграден и уникален като спокойствие и природа. Оставаше ни се повече, но дъждът ни принуди да си тръгнем. Минахме през Боровец и Самоков, като в последното населено място спрях да разгледам Историческия музей, който много ми хареса, защото не бях виждал толкова добре уреден музей, и Девическия манастир, където 7 монахини пееха своята вечерна молитва. Като завършек на деня спряхме на Камбаните, където обиколихме всичките и ги бихме една по една. Въпреки, че са близо до нас, то чак сега заведохме Калина, която беше доста впечатлена, доволна, уморена и натрупала доста впечатления. Ето и малко снимки! Вече се настройвам за следващия уикенд...