събота, 31 декември 2011 г.

Тази стара, стара година...

В последния ден на старата 2011 година реших да напиша и последния пост за нея. Месец декември бе динамичен за мен и имах замислени седем поста, но така и не намерих муза да седна да пиша. В края на годината често се прави обзор на изминалата година и равносметка за извършеното през нея. Въпреки натрупаните негативи и проблеми през декември се замислих, че годината бе добра за мен. Ето и важните седем неща, които отсях в мислите си последните два дни:

- роди ми се син - това определено е моето събитие номер 1; въпреки безсънните нощи, проблемите, болестите и плача, мога да заявя, че това е чудесно изживяване и един поглед, усмивка или смях заличават всичко останало. Това е една моя сбъдната мечта
- сватбата на моята сестра - всъщност сватбите бяха две, една в Германия и една в България, но и двете бяха доста емоционални за мен: моята малка сестричка се омъжи! Кога порасна толкова бързо? Сватбите бяха красиви, стилни и весели.
- издаването на енциклопедия Пазарджик - въобще не усетих кога изминаха три години и общият труд на близо 100 души от Пазарджик вече може да се пипне и види като завършен продукт. Оказа се, че аз съм от тематичните редактори с най-много теми: туризъм, хотели, туристически дружества, туристически агенции, лов и риболов, хижи, спорт, хералдика (наука да гербовете), вексилология (наука за знамената) и др. Няма по-хубаво чувство от това да видиш статиите си и старите снимки от града, които изнамерих, публикувани в енциклопедията и името си, макар и да са ме писали филолог :)
- преместването в нова сграда и офис - след 5 години в центъра, вече съм на летището. Новата сграда и новият офис са много хубави, а с това дойдоха и нови отговорности, имам си отново и асистент, което ще ми позволи да се съсредоточа в това, което умея най-добре и се надявам да имам нови успехи; като нови придобивки мога да добавя и ново бюро, нов апарат на служебен телефон и нова флашка за мобилен Интернет; сградата е на 7 км. от вкъщи и в почивни дни с колата стигам за 7-8 минути, а в трафика между 10 и 20 минути; имам и паркомясто в подземния паркинг, а градският транспорт въпреки близкото разстояние е прекачване с три автобуса :) Добър ефект, е, че станахме по-задружни като цяло и проведохме няколко хубави партита с боулинг и футбол и танци :) Като цяло преместването е положително поне за мен.
- гид на британски журналисти - това, че ме избраха да водя британски журналисти по проект на министерството на икономиката, енергетиката и туризма за популяризиране на България като туристическа дестинация на британския пазар, е огромна чест и удоволствие за мен. Това за мен има по-голям смисъл от едноминутна реклама в някоя западна телевизия и със сигурност ще остави следи и ще постигне желания ефект. Мисля, че се справих с първите два тура, а предстои и трети. Запознанството с чудесни нови хора от световноизвестни медии бе много приятно. Откъснах се за две седмици от ежедневието и си спомних годините, когато работех като професионален екскурзовод с различни турове из цяла България.
- умен телефон, замени стария - в последните дни на старата година, преподписах за 2 години договора си с мобилния оператор и за първи път си купих телефон на лизинг. Старият Sony Ericsson К550i беше подарък от сестра ми за рожден ден преди 4 години и ми служи вярно, но на екрана му почна да се разтича течност, която правеше трудно използването му и реших да си купя нов на лизинг. Направих го въпреки раздялата на Sony и Ericsson, защото от 1999 година насам съм залагал винаги на тази марка за моите мобилни апарати и не съм съжалявал. Sony Ericsson Experia X8 е новият ми умен телефон, който ще изплащам две години по 7.90 лева на месец, но си мисля, че си заслужава. За две седмици свалих доста полезни приложения и го ползвам активно и разликата с предишния е огромна. Пътната обстановка, трафика в София, забележителностите в България, компас, термометър, фенерче, навигация, скайп, кю и фейсбук са само част от приложенията, които правят нещата значително по-лесни и достъпни в движение навсякъде.
- откриването на рок бар Rock it в София - в началото на месец декември в София бе открит най-големия рок бар на два етажа на Бенковска под Дондуков. По щастлива случайност единият от собствениците ми е приятел и заедно с него сме ходили на рок концерти като този на Europe в Ловеч и това е негова сбъдната мечта. Радвам се, че я споделих и, че вече има място, където се чувствам страхотно с невероятна атмосфера, музика, хора и обслужване. Желая успех на Rock it!

Сигурно има и още неща, които съм пропуснал да напиша, но тези 7 определено са от най-готините и най-хубавите. Радвам се, че пътувах и видях нови места и в България и по света, че се запознах със страхотни хора и че постигнах своите малки и големи успехи. Лошите неща няма да пиша и ще ги спестя като се надявам през 2012 те да са по-малко. Годините завършващи на 1 откакто се родих се оказва са били все специални за мен. Ето защо:

1981 - роди се сестра ми
1991 - приеха ме в Езиковата гимназия в Пазарджик
2001 - завърших Туризъм в Софийския университет
2011 - роди ми се син :)

А старата година за мен е като старата любов: минава, но не се забравя. Няма да забравя и 2011, защото и в нея имаше доста любов, вече стара, но истинска...

неделя, 4 декември 2011 г.

Back in the game

Не бях играл активно футбол повече от 10 години. Футболното дерби между офисите на фирмата от Пловдив и София ме върна обратно в играта като участник. Иначе през тези години съм наблюдавал, коментирал и писал за футбол доста, но чувството да си на терена е различно. Преди да разкажа за самата среща ще се върна назад във времето, за да си спомня за моите скромни изяви на зеления килим.

Не мога ясно да си спомня кой ме запали по футбола, но вероятно това е бил дядо ми, който беше отявлен цесекар и все ме караше да пускам радиото, за да видя какво са направили "червените". Някъде по това време те играха с Ливърпул и оттогава датира уважението и любовта и към английския тим, а след него и към италианския Рома. По това време помня, че братовчед ми играеше за Зенит (Ветрен дол) и за мен бе много интересно как той се готви да ходи на стадиона и винаги съм искал да го последвам. Това направих един път и бях впечатлен от истинската игра на живо. Скоро след това започнахме да играем по поляни в махалата с два камъка вместо врата и с много ентусиазъм. Помня, че съм играл и по лагери на поляни с наклон и забавата беше пълна. В училище играхме футбол на асфалт и железни врати, а доста от съучениците ми влизаха грубо, и веднъж ме контузиха доста сериозно. Това не ме отказа, а продължих да играя.

В немската гимназия в Пазарджик любовта ми към футбола разпали тогавашният ни учител по физическо Кирил Въгларов. Именно той е треньора, вкарал Хебър за първи път в "А" група. Играехме в салона и на асфалт навън, а мачове срещу други училища провеждахме и на истинско тревно игрище зад училището. Там беше и първия ми официален мач. Тогава Въгларов ми каза да играя отдясно като десен бек и да се включвам напред. Щях да изора тревата от радост. Тичах като конник без глава по цялото протежение на игрището с много желание и с топка в крака и дори асистирах за едно от попаденията на нашия тим. Не помня резултата, но помня, че победихме и аз бях много щастлив. Веднъж Въгларов ни заведе да гледаме и мач на Хебър и тогава ми се прииска да играя в този отбор, но както се сещате това не се случи :)

В университета освен тенис на корт бях записал и футбол и бях част от отбора на ГГФ (геолого географски факултет). Тренирахме и играхме на стадион "Академик" до зала Фестивална. Помня съблекалните, терена и чувството да играеш в официален мач. Това се случи на малко игрище на същия терен срещу колегите английска филология и аз записах едно полувреме на поста десен бек, но паднахме с огромен резултат и отпаднахме от борбата за призови места. Въпреки това бях щастлив, че бях част от един отбор. След това вече наблегнах на тениса и футбола ми остана само като страст и ходене на мачове като зрител.

Но нека се върна към мача преди седмица. Идеята за него се роди в кухнята на новия ни офис и момиче пое инициативата да го организира. Колегите от Пловдив резервираха терен до мебелната къща в Тракия, направиха си специални фланелки за мача и организираха агитка с плакати и песни. Тръгнахме от София с няколко коли и скромна агитка от колежки, но с много желание. В крайпътен ресторант обсъдихме тактиката и пристигнахме на уреченото място половин час по-рано и започнахме да разгряваме. Нашият треньор и колега Марин ни даваше напътствия и съвети. Тъй като домакините бяха с бели фланелки, ние трябваше да изберем друг цвят. Колега, играл в Левски ни даде стари екипи със син цвят и аз си избрах този с номер 17 и с логото на ВИС 2 на гърдите, за да всявам респект :).


За първи път обличах синя фланелка на Левски (все пак съм от ЦСКА), но го направих заради отбора. Друг мой колега, участвал в срещата и отбелязал два гола ми сподели, че той никога и при никакви обстоятелства не би облякъл екип на ЦСКА дори и пари да му давали. Аз го направих заради отбора и мисля, че така е редно. Колегите от Пловдив дойдоха минути преди срещата и почти без да загряват започнаха мача. Те отбелязаха и първия гол и имаха по-голямо самочувствие. Това, което нямаха обаче бяха резерви и треньор. Аз започнах мача отдясно в защита като първата ми проява бе доста комична. В средата на игрището, отнех една топка и тръгнах на скорост по фланга с топката като пред мен нямаше никой. Тогава се спънах и паднах сам и както се оказа след това яко съм си натъртил ребрата и ще ме болят поне месец-два. Ако сте гледали мача на Ливърпул с Манчестър Сини, Балотели падна по подобен начин, но по лявото крило. Все пак ние изравнихме резултата. Излязох от игра, а като влязох смених адаша на вратата и допуснах гол, малко преди да дам ръкавиците на някой друг.


Третата ми проява бе през втората част (играхме две полувремена по 30 минути). Тогава отнех една топка и опитах да подам на свободен колега напред, но ми пресякоха удара и направиха опасна контра, която завърши без гол. Адашът обаче спаси дузпа, а най-добрият ни играч на два пъти бе принуден да почива извън игрището за по 2 минути. Играта загрубя и прехвърчаха искри между някои колеги, а един дори се разсърди и напусна мача преди да е свършил и така остави отбора си от Пловдив с човек по-малко. Това наложи включването на съдията към тях (не че до тогава и той не свиреше в полза за своите колеги от Пловдив :)) Към края на мача домакините отпаднаха физически и ние се възползвахме и вкарахме голове. Хеттрик в мача направи колегата Тони, който се оказа, че е играл в Миньор (Перник) и Славия. Два вкара Георги, а последния шести гол бе мое дело след асистенция на Георги. Бях много щастлив, че вкарах и че победихме с 6:3. Един от нашите изпълнителни директори бе на вратата, когато вкарах, но прие с достойнство поражението и ме поздрави. Направихме си общи снимки и завършихме празника подобаващо вечерта в ресторант "Воденицата" и дискотека "Паша". А колегите от Пловдив чакат реванш в София, защото не очакваха, че ще загубят на своя терен. Аз пък се радвам, че отново се върнах в игра и с 4 прояви участвах активно в срещата. С песента по-долу поздравявам победителите в мача, а именно колегите от София :)




P.S. След моите изяви на терена получих покана от номинирания за футболист номер 1 на България Васил Лукаев да се присъединя към Шипка (Драгор). Все още обмислям предложението...