Замисляли сте се някога защо в България баните са все на 2-3 километра от селото, чието име носят. Освен мястото, където бях тази събота и неделя (Пчелин баня) веднага се сещам още за Наречен и Нареченски бани, Варвара и Варварски бани, Хасково и Хасковски минерални бани, Стара Загора и Старозагорски минерални бани, Бургас и Бургаски минерални бани . Последните са отделни населени места, но първите са едно населено място, въпреки че изглеждат като отделни такива. Отделно има 5 населени места с името Баня, а често съм чувал и да наричат и Бъта баня, а има и Сепарева баня, Белчин баня и т.н. При цялото богатство на минерални води в България е нормално да има толкова бани. С цел да се потопя в една непозната част от това богатство се запътих към Пчелин баня. Там има само един
хотел и той ми бе препоръчан горещо от една моя бивша колежка. Не останах разочарован. Все пак нека да почна отначало. Тръгнахме по обедно време и гладът ни принуди да спрем в
Момин проход, където е открит нов страхотен ресторант с битова атмосфера, добро обслужване и добра кухня на доста прилични цени. След като хапнахме се разходихме в един от най-новите градове (от 2006 година е град, а дотогава е бил квартал на Костенец, а преди това до 1964 е бил село,а е и балнеологичен курорт). След това без да спираме в Костенец продължихме направо към Пчелин баня и скоро стигнахме хотела. Тъкмо бяхме стоварили багажа и се изви една гръмотевична буря с градушка и токът изгасна. Влязохме във вътрешния плувен басейн на тъмно, а препоръката беше да не се стои в него повече от 20 минути, но и за това кратко време почувствахме лечебната сила на водата. След дъжда както се случва в природата изгря слънце и ни изкара навън да разгледаме селото. Не беше трудно да се обиколят трите улици с имена Бор, Средна гора и Рила :)
По европейски проект ремонтират пътя до Пчелин (3 км.), а старата минерална баня е затворена. Не би било лошо да асфалтират и трите улици. Строи се ново ваканционно селище в гората, а и собствениците на хотел "Вис Виталис" също строят зад сградата на хотела. Вечерта в ресторанта беше пълно, храната вкусна, а сметката висока. Но все пак няма друг избор за хранене поне на 10 км. На сутринта след нова разходка, един страхотен масаж и топване в басейна, тръгнахме по манастири. В близкото село Очуша открихме
манастира "Свети пророк Илия". Следващата ни цел бе Горновасилишкия манастир, който се оказа, че не съществува на мястото, където е посочен на картата. Стигнахме до селото Горна Василица, което се състои от три махали, но освен старата църква "Йоан Предтеча" от 1855 година в най-горната махала, не открихме никакъв манастир, а нямаше и кой да попиташ. Поне панорамата към снежна Рила си заслужаваше и имаше пряк път към Момин проход и не ни се наложи да се връщаме през Костенец. Малко преди да се качим на магистралата, видяхме табела за Траянови врата и за търсения манастир, но решихме да го оставим за друг уикенд, когато може да посетим и село Костенец и неговите минерални извори и водопада, възпят от Иван Вазов.
За първи път видях черен щъркел точно преди 10 години, когато водих група от орнитолози от Англия в Източни Родопи да набюдават птици. Щъркелът беше в река Крумовица и си крачеше доволно из плитката вода търсейки прехрана. Бях изумен и впечатлен от птицата, защото до онзи момент не бях виждал друг щъркел освен бял. След това научих, че той гнезди само по скалите за разлика от белия, който обикновенно си избира дървета, комини, покриви на къщи и църкви и други. Благодарение на тези орнитолози опознах доста добре света на птиците, както и някои много интересни места из България, където не бих отишъл сам, за да наблюдавам птици. Отново се сетих за черния щъркел тази година, защото за първи път видях първия си за годината черен щъркел в полет преди две седмици в Северна България. Свалих мартениците и сложих едната под камък и една завързах на плодно дръвче, а на връщане на същото място отново видях черния щъркел. Дали е същата птица? Каква ли поличба ще ми донесе през 2009?
