Лора от сутрин до вечер

Тази седмица ходих на кино и отново избрах български филм. Бях гледал реклама и трейлър на филма и затова бях заинтригуван. За жалост след като го гледах не бях очарован. Признавам, че имаше някои свежи моменти, добра операторска работа, детайли от столицата, но дотам. Толкова нагласена работа за сюжета не бях гледал отдавна. Всичко води като кръпки, за да се напасне и така ми стои и филма.

Човекът със шлифера, който в първия момент ми заприлича на Фиш от Мерилиън, заплашваше с убийство бебе и самата Лора (главната героиня, изпълнена от певицата Миленита), а в края се оказа мил племенник, който искал само да помогне. Никак, ама никак не ми се връзваше, че той е добър в края с фразата "Жертвата бе забелязана последно с мъж със шлифер, коса на опашка и мустаци...", когато заплашваше какво ще и се случи и свали маскировката си.

Куриерът беше готин, а Гладкият и Тихо въобще не играха добре. Историята със заровете предполага много възможни сценарии и можеше да се получи хубав филм, ама не. Поне според мен. Виждам, че има хората, които го харесват много. Книгата не съм чел, но филмът не струва. Не го гледайте! Не се лъжете по заглавието! Една жена от сутрин до вечер може да води много по-интересен и смислен живот, диалог или филм.

За този филм толкова.



Снимка: Фейсбук страница на филма

Стадиони за милиони

В последните 10 години се нагледах на какви ли не футуристични проекти за стадиони. То не беше Армията, то не беше стадион "Локомотив" в Мездра :) или "Юрий" Гагарин във Варна. Все се наливаха едни пари, едни милиони и все нищо не ставаше. Ей сега нещата са различни. Три проекта, три стадиона, трима души и едни 450 милиона, ама не рози :)

След Армейската Арена (моля да не се бърка със стадион "Българска армия") или позната като Новата спортна зала на София на картата на София ще се появи и една друга Арена и то до летището на София, където ако не сте ходили има един терен, на който навремето играеше Искър (София). Почти ще се доближим до "Алианц Арена" в Мюнхен, където имах удоволствието да гледам мач от Шампионската лига. Идеята за стадион до летището се прокарва доста упорито от известно време, ако сте забелязали. В същото време стадион "Васил Левски", до който станция има и метрото, бива оплюван колко е лош, как се затваря центъра и пречи на гражданите и как за нищо не става.


Виж бъдещето е светло. Стадион за милиони до летището, метро за милиони до летището. Направо като кацат отборите и направо в хотела до стадиона (който още не е готов, ама също ще стане) и после играят мача и обратно към вкъщи. Какво ще ми се мотаят в центъра и ще разглеждат забележителности? Ще им направят мол и кино на новия стадион и готово. Там ще си оставят парите. Какво ще пречат на софиянци в центъра да се придвижат до Орлов мост!

И тук стигаме вече до кулминацията. Името и формата на стадиона ще бъде роза-изконен български символ. На арената на розите обаче няма да играе ФК Розова долина (Казанлък) а националите и водещите ни футболни клубове. Ще кичим противниците с рози, ще ги бодем с бодлите си както само ние си знаем и ще продължаваме да мечтаем. А мечтите са безплатни, или почти. Струват само някакви си 450 милиона за три стадиона. И ще ни миришат на хубаво, на милиони рози...



P.S. За Олимпийските съкровища и за Септемврийската корона пък въобще не ми се пише.
Повече информация за проектите може да намерите тук

Тайната градина

Тази снимка е дело на баща ми. Случайно я открих на компютъра, но тя показва част от нашата тайна градина, която ни дарява с прохлада в летните дни.

Много ми харесва как градината става все по-хубава с годините. Повод за нейното започване бе моята сватба, а 5 години по-късно вече радва моите деца. Има водоскок през камъни, хубава зелена градина, поточета, които ромолят, птички, които пеят, рози, цъфтящи и образуващи венци, грозде, плодови дръвчета, люлка, много цветя и красота.

Тук се чувствам спокоен. Поглед към Родопите, поглед към водата и местният вятър правят почивката истинска, а сутрешното кафе на моравата е най-вкусно. Ще посрещна деня с усмивка и нека и вашия уикенд бъде красив и спокоен. Лека нощ!

Пет години

Пет години са много и малко. Пет години за някои са критичен период за една връзка или един брак. Точно за последното ще стане дума в този пост. На 1 юли отпразнувахме 5 години от нашата сватба. Този път празникът беше различен.

Сякаш по поръчка първата телевизионна кула в света в Щутгарт на този ден работеше само за нас. Беше вечер и нямаше други посетители (последните си тръгнаха след като ние се качихме). Панорамното кафе бе изцяло за нас и се наслаждавахме на гледката към столицата на Баден-Вюртемберг и правихме снимки. Сервитьорът беше много любезен и ни снима и тримата с дъщеря ми (синът ми остана в България). За спомен си взехме монета с лика на кулата от машина, в която пускаш 5 цента за самата монета и 1 евро за услугата. Беше 1 юли, а на следващия ден предстоеше сватбата на сестра ми, а родителите ми празнуваха своята 34 годишнина от тяхната сватба.

Дървена сватба се празнува за 5 години и аз подарих дървена сова на жена ми и вече колекцията ни от сови набъбна на 69. Какво се случи за тези пет години? И много и малко. Вече имаме две деца и определено животът ни не е същия. Все още пътуваме с ентусиазъм из България и чужбина и се радваме на усмивките и смеха на сина и дъщеря ни. Важното е, че сме заедно. А заедно можем повече, както се казва в един лозунг. За пет години сме вече четиричленно семейство и определено не съжаляваме за нещата, които ни се случиха.

Снимките от сватбата ме върнаха към онзи юлски вълнуващ ден, който бе истински празник.

Като асоциация за пет години ми дойде песента на Бъди Гай "Five Long years", където се пее за пет дълги години с една и съща жена :), но тъй като там става въпрос за раздяла, реших тук да вмъкна тази на Дейвид Боуи, която по-точно отразява нашите преживявания:



Благодаря на всички за хубавите пожелания за годишнината!