Феята

Дъщеря ми порасна. Стана неусетно. Не мога да кажа, дали преходът от Мики и Мини Маус и Мечо Пух към феите бе плавен, но със сигурност се случи. За първи път тя гледа филм за Камбанка, известна още като Зън-Зън, а на английски Tinkerbell, когато търсехме из програмите детско филмче. Тя го загледа и се влюби във феята. Вече искаше да знае всичко за тях.

На Коледа получи и филмче за любимата си фея (на снимката) и щастието бе пълно. Изгледа го повече от 10 пъти и го знае наизуст. Естествено последваха и крилата. Това, което ме впечатли най-много обаче, бе това, което ми каза една сутрин: "Тати, знаеш ли, че всеки път, когато бебе се засмее за първи път, се ражда една фея. Истина е!" И наистина, когато синът ми се засмя за първи път, започва периода на феите за моята малка дъщеря. Той е съпроводен от грижа за малкото братче и помощ на мама.

Няма нищо случайно, че наскоро попаднах и на песен, посветена на феята. Тя се превърна в любима песен, а нямам търпение да я чуя на живо и в София на 30 май, когато ZAZ, ще дойде за концерт в България. Клипът е черно-бял, а главните герои са момче и момиче, вероятно брат и сестра, а ако разбирам правилно френски, изпълнителката я посвещава на дъщеря си. Моята дъщеря я намира за малко тъжна и не харесва, че в края и, момичето сваля фейските крила, но въпреки всичко я пускам и тук, за да я чуете и да почувствате как феите донасят вълшебен прашец, за да полетите в страната на сънищата. Лека нощ, феи малки!

Пет години

Пет години са много и малко. След като отпразнувах 5 години от сватбата си миналата година, дойде време да отбележа и 5 години от постъпването ми на работа в настоящата ми компания. Пиша поста 5 дни след това, а датата е 5 януари и я помня добре. Имах точно 5 опции за нова работа и мисля, че направих правилния избор. Хубаво е Новата година да я започнеш с едно ново начало и точно такова бе за мен назначаването ми преди 5 години. Няма да прекалявам да пиша похвални слова, но ще спомена, че за тези 260 седмици научих доста, запознах се със страхотни колеги и страхотни партньори. Имах своите хубави мигове и разочарования, но не съжалявам за нито един от 1 825 дни (всъщност вече са 1830, ако трябва да бъдем точни). Ядосвах се, страдах, радвах се и се смях, но всичко си заслужаваше. Тези 2 333 000 минути минаха неусетно и почвам да броя следващите :) Ако се чудите откъде взех цифрите и снимката в началото на поста, ще ви споделя едно доста мотивиращо видео (нищо, че рекламира книга):



Замислихте ли се къде ще бъдете след 5 години? Аз се надявам да съм още тук /България/ и да работя за същата компания и да пиша пост за 10 години (моя колежка скоро ще ги направи ;)). Моят общ трудов стаж също е над 10 години и то все в туризма :) А всичко останало между това е истинско предизвикателство, изненада, непознато и интересно и предстои да се случи. Може би най-важният урок, който научих досега, е да приемам промените, да се стремя да търся решението на проблема, а не виновника за него, да уважавам колегите си, хотелиерите, хората от бранша и всеки ден да научавам по нещо ново. Надявам се най-доброто да предстои, но съм готов и за най-лошото. Дали мога да сведа приоритетите си до 5? Дали хотелите в България ще станат 5 000, а тези в София 500? Не зная, но искам да присъствам, когато това се случва или както цитира Пратчет древно китайско проклятие: "Дано да живееш в интересни времена!" А времената определено са интересни. На самия ден от главата ми не излизаше една песен, която си пуснах 5 пъти :), а сега ще я пусна и тук. Оригиналът е на Еди Бойд от 1950, а са я свирили и Ерик Клептън и Би Би Кинг и още много блусари, но изпълнението на Бъди Гай за мен е най-добро и ще ви оставя с него. Лека нощ!