Не зная защо хората обръщат такова внимание на кръглите годишнини, но за да не остана и аз назад ще споделя един повод за юбилейна среща с моите съученици от Немската гимназия в Пазарджик, позната още като Езиковата.
За добро или лошо аз организирах и предишните сбирки на кръгли годишнини от завършването на средното ни училище през вече далечната 1996 година.
Като кратка ретроспекция ще отбележа, че на петата годишнина се събрахме точно 5 души във вече несъществуващата сладкарница "Гергана" в двора на Театъра в Пазарджик. На десетата кръгла годишнина бяхме значително повече, но не помня, дали 17 или 18, а може би и 20, а тогава дойдоха и доста от учителите в "Пъпа" до Канала срещу катедралната църква "Света Богородица". Заведението още го има, а в него 20 години от завършването тази година празнуваха френската паралелка от гимназията.
На 15-тата годишнина бяхме 10 души в ресторант "Совите", който вече не съществува, а 10 бяхме и тази година в ресторант "Старата къща" до Островското училище като тук е момента да кажа, че бяхме 28 на брой по списък, но през годините си взехме сбогом с трима от моите съученици Виктор, Петър и Красимир. С двама нямам контакт, а за останалите 23 създадох тайна група във фейсбук, където тече организацията на срещите и се качват снимки от предишни срещи и от петте години заедно в Немската.
Голяма част от моите съученици са в чужбина като двама са в Берлин, един във Виена, още двама в Германия и една съученичка в Боливия. Трима са в Пазарджик, двама в Пловдив, а останалите в София. Бях обявил датата на срещата още преди година, за да имат готовност всички и да си направят планове. Благодарен съм на всички, които успяха да дойдат и тези, които се включиха онлайн в срещата, за да си припомним хубавите ученически години. Чакам с нетърпение нови такива срещи и с радост отново ще се заема с организацията, защото не бива да губим връзка помежду си, заради всичко, което сме преживяли заедно.
Всеки върви по своя път, има своите ангажименти, работа, семейство и проблеми, но заедно усмивките и спомените поне за една вечер ни носят радост, щастие и споделеност. До нови срещи, дори и 20 години по-късно...
