Щатите по нашенски. Нашингтон по вешимски, Четирима верни другари, четири истории, четири главни героя, две глави и 183 страници. Това е последната (засега) 13 книга на Михаил Вешим, чиято фамилия всъщност е Мишев и той е обърнал наобратно може би, за да не го свързват с известния му баща писателя Георги Мишев. Михаил е завършил журналистика и работи във вестник "Стършел", но това не е всичко.
Първата книга, която прочетох от него бе "Стари хипари". Четох я в транспорта и ми хареса. Един пътник с дълга коса и раница като видя какво чета се изненада приятно и ми каза, че познава автора от неговите хипарски години :) В метрото тази сутрин завърших и последната страница на "Нашингтон". Но да карам поред.
След хипарите си купих друга негова книга "Смях в залата", но въпреки, че ми хареса, не се смях чак толкова. Следващата в списъка бе "Английският съсед". Съседът ми бе доста близка, защото в подобни ситуации бях изпадал с Джентълмена от Англия, когато той си купи къща в българско село. Много исках книгата да излезе на английски (както е било предвидено, а скоро разбрах, че снимат и тв сериал по нея), за да му я подаря, защото тези неща не ги пишат в пътеводителите и няма как да си подготвен за сблъсъка с манталитета и вижданията на българите.
Именно това показва автора и в последната си книга, а аз първо разбрах за нея от Георги. Това бе неговата първа книга от този автор, а веднага след това той потърси "съседът". Баща ми пък тъкмо приключва със "съседът" и мисля да му дам "нашингтон-а". Много ми харесва и оформлението на последните четири книги на автора.
Първо жена ми прочете книгата и каза, че ще ми хареса. Така и стана. Четиримата герои, пренесли българското в обетованата земя, успяха да ме накарат да се усмихна. Всичко, което им се случва, е неподправено и съвсем истинско. Става ясно, че на българина в чужбина най-много му липсва българската кухня с нейните гозби. Българинът оцелява при всякакви условия и си остава българин, по нашенски без значение, дали е Гошо, Тошо, Сашо или Рашо и е способен да промени Джордж Вашингтон на Георги Нашингтон без да му мигне окото и да сготви домашния си любимец, дори той да носи прекрасното име Агнес. Сега разбрах защо на Георги му е харесала книгата. А тя ще хареса и на вас. Прочетете я!
Всички сте ги виждали. Будки за вестници, боядисани с блажна боя (най-често синя), наредени вестници, покрити с найлон, за да не се намокрят през зимата и есента от дъжд и сняг. Но кой стои вътре? Кой продава? Каква е тяхната история? Ето това ще ви разкажа в този пост.
Тя носеше английско име, а той типично българско. И двамата бяха между 70 и 80 годишни, живееха сами и бяха щастливи. След пенсионирането си и емиграцията на децата им в чужбина, те са решили да се занимават с нещо и започнали да продават вестници на автобусна спирка в софийски квартал. И така цели 16 години. Ставали рано и се редували при стоенето в желязната будка и познавали редовните си клиенти и им пазили вестници, списания и книги. Всичко това приключи на 12 септември миналата година. Будката затвори. Отчетът бе направен. Вестници, списания, книги, върнати и разликата бе 1 лев!
Когато се върнах от Германия през септември видях затворения павилион и се чудих какво е станало с тях. Опитах да разпитам някой в квартала, но никой не знаеше нищо. Чудех се, дали са болни, дали са занимали при децата си в чужбина, или пък новата наредба за рекламата и новия облик на спирките в София не ги е затворила. Мина време и преди два дни срещнах бабата в автобуса. Без да я питам, ми каза всичко.
Вече им било трудно да мъкнат вестници и да студуват есента и зимата и предпочели да затворят. Другата причина била, че тя заминала на гости на дъщеря си на запад. Най-съществената причина обаче е друга и тя ми я каза. Вече малко хора четат и купуват вестници. В почивни дни, в които обикновено преди години са разпродавали всичко, сега през есента имали само по 4 продадени вестника за цял ден. "Вече всички имат Интернет вкъщи", сподели ми тя."Там научават новините. Това е бъдещето. 1 лев за вестник също е много в тази криза и безработица." Последната причина е намалелия пътникопоток заради пускането на метрото и нови две автобусни линии, което ги е е изолирало. Те не съжаляват за нищо освен за разговорите с редовните клиенти.
Странно е понякога как се привързваме към такива неща като купуването на вестник от определена будка или пиенето на кафе в определено заведение. И когато те затворят или сменят хората, които си свикнал да виждаш, вече нищо не е същото. Наскоро видях, че и будката на Орлов мост също е затворена. Там работеше едно момче и когато работих в офис наблизо преди години, си купувах редовно от него, и ме познаваше и винаги знаеше какво търся и ми го намираше. Неговите причини за затваряне не ги зная за съжаление. Не зная и причините за една друга будка в Студентски град, където също едно момче ми продаваше вестник близо 5 години. Скоро ходих там и него също го няма.
Всичко тече, всичко се променя, будките затварят, тиражът спада. Това е бъдещето или може би настоящето...
"Туристът не обичаше туристи. Те обръщаха внимание на всичко." Ето този цитат ми хареса много. Книгата също ми допадна. А книгата е "Туристът", а авторът е Богдан Русев. Заглавието ме грабна заради професионален може би интерес и ме накара да си я купя. Главите с имена на различни градове по света също много ми допаднаха. Началото е направо завладяващо.
Може би не само аз си мисля, че мечтаната професия е именно тази на главния герой от книгата. Пътуваш от хотел на хотел и пишеш рецензии за сайт като всички разходи по пътуването, настаняването и изхранването са за сметка на туристическия сайт, който бълва поръчки като за световно. Първите глави Прага и Виена са чудесни. Харесвам тези градове и тези редове в книгата. В третата глава в Куба става ясно, че нещата не са такива каквито изглеждат. Явно не може да има само една нормална работа, един нормален филм и една нормална книга, а се намесва и друга специфична ужасна професия (ако има такава въобще), която за малко да ме накара да оставя книгата. Въпреки това продължих да чета и не съжалявам. Четох глава след глава бавно и методично без да бързам като действията на Туристът и с идеята да осмисля нещата. Това за второто призвание на туриста не ми хареса въобще. Не ми хареса и това, че непрекъснато се налива с алкохол от минибара или в ресторантите, а поръчка на убийство заради убийствено лоша рецензия ми се стори доста прекалено.
Не вярвах, че ще включи България в книгата, но той ме опроверга и освен София място намират и родния му град Велико Търново и Варна и Северното Черноморие. Има много добри описания на места, забележителности, хотели, стаи, удобства, но няма имена и няма съжаление за нищо. Няма и чувства. Просто бизнес. Пътуването само с една пътническа чанта като ръчен багаж е чудесна идея, но за жалост това не винаги е възможно. Не е възможно и постоянно да хвърляш дрехите и да купуваш нови и да се переш само по хотели. В крайна сметка дори и да не работите в сферата на туризма, прочетете книгата! А ако някой туристически сайт иска да ми предложи да пиша рецензии за хотели на хонорар, може да ми пише :)) Виж за другите услуги, моля никой да не ми пише! Реших да не издавам всичко от сюжета и вие да си го прочетете, иначе се губи смисъла. Приятно четене и пътуване из света с "Туристът" на Богдан Русев!
Заглавието "Туристът" вече го срещнах на три пъти през 2010, а явно през 2011 ще успея да видя филма и прочета книгите с това заглавие. Противно на традицията започнах с филма. Знаете, че винаги съществуват различни мнения за филми, правени по книги и в зависимост от това, дали си чел първо книгата или гледал първо филма, следват и мненията. Обикновено като четеш книга и формираш в съзнанието си някакви образи на героите и като видиш после кои са избрали за тях за филма, често те се разминават с твоите и не си доволен от филма. Другото, което прави впечатление при прочит на книгата и гледане на филма след това, е, че доста от нещата не намират място във филма и това е съвсем нормално заради времетраенето.
Гледах филма в салон с още 4 зрители и не бях чел нищо за него. Един приятел само беше споделил, че е останал разочарован, но аз реших да проверя лично за себе си как ще го възприема. Тримата актьори Джоли, Деп и Бетани играят чудесно. Фонът на снимките също е чудесен (Париж и Венеция). Бележките и тайнствеността също бе добре измислена, но шпионските игри ми дойдоха в повече. Филмът е хубав, но още по средата ми стана ясно, че ще има някакъв обрат и разказът ще е с неочакван край. Въпреки това и рушенето на ценни неща във Венеция "Туристът" ми допадна. Хареса ми и включването на Янус, който е римски бог на началото и края и на него е кръстен и месеца, в който гледах филма. За първи път Анджелина Джоли не ми се видя чак толкова привлекателна, но не зная защо (може би сенките на очите бяха прекалени). Филмът не натоварва и има хубави фрази, пейзажи, а най ми хареса пътуването с влак и летището и гарата, до които се стига и с лодка (все пак са във Венеция). Бил съм във Венеция, но до гарата и летището не съм стигал. Гледайте филма! Заслужава си. Аз пък ще прочета книгата "Туристът" на Богдан Русев и след нея и книгата със същото заглавие, по която е направен този филм.
В квартална книжарница търсейки книги за подарък за рожден ден на малки деца на наши приятели съвсем случайно погледът ми се спря на дъното на въртяща се стойка с книги, където една жълта книга буквално ми присветна в червено своето заглавие "Ела при мен" и ме накара да я купя. Не успя да ме разубеди дори жена ми. Вече бях купил една книга от същия автор и тогава пак заглавието бе определящо. "Туристът" обаче си остана на нощното шкафче и бе прочетен първо от жена ми, а аз първо се посветих на жълтата тънка книжка на Богдан Русев. С него живеехме в един блок в Студентски град и често сме се засичали в общи компании, но не сме имали повод за запознанство. Дори не помня, дали сме разменяли някоя дума, но ето че дойде време и аз да го чета. Първо в Егоист, после мисля и в програмата и в Капитал Light и дойде ред и на книгите.
Не зная защо, но винаги съм го свързвал с Radiohead. Приличаше ми на главен герой от някоя тяхна песен и сякаш не ходеше по земята в студентското градче а се рееше във въздуха под звуците на акустични китари и гласа на Том Йорк. Но да кажа за блока. Там бяха филологиите и затова съотношението момичета момчета беше нещо като 800 на 8, а от тези 8 двама бяхме аз и Богдан. (цифрите не претендират за изчерпателност, просто искам да покажа, че при толкова жени не е имало време за общуване с мъже :) ) Но да се върна на книгата.
Прочетох я за три дни или по-точно за три вечери. По една глава на вечер. Първата глава ми хареса с идеята за пътуване в Странджа и до станалото известно напоследък със шапа село Кости, но не ми хареса географското объркване как героите от Кости изведнъж излизат от Странджа при Несебър, а също така и как идват към Бургас от север и минават солниците и стигат тогава до летището в Сарафово при положение, че летището е преди солниците като идваш от Несебър. Може и да издребнявам, но прочитайки тази глава не очаквах много от останалите.
Втората глава обаче така ме грабна, че я прочетох на един дъх втората вечер. Може би защо се описва същия период от време, същото място и любимото Търново, където карах първия си Студентски празник. Тази глава е и доста автобиографична и ми хареса да разбера някои подробности от живота на Богдан. Средната глава много ми хареса. Защо все средни неща ни показват? Я живота, я някой друг. В случая обаче и заглавието Ode to my family (предполагам по заглавие песента на The Cranberries) също е много точно и само мога да изкажа поздравления към автора.
Третата и последна глава се оказа разчленена на още три глави, за да е по-интересна вероятно. Като цяло ми хареса и случките и приятелите и чужбината са перфектно описани както и морските Варна и Бургас. Не ми допаднаха нещата с опиати, стимуланти, наркотици и техно защото са били далеч от мен по време на моето следване, но нещата за любовта и секса са така.
В крайна сметка препоръчвам горещо книгата, защото е написана хубаво и увлекателно и може да ми пасне. А мен ме чака "Туристът". Ще му кажа Komm zu mir и ще се надявам да разбира немски :)
Вече се вижда края на зодията Козирог, но аз едва сега успях да стигна до един новогодишен подарък, който носи това име. Това е петата стихосбирка на моя първи братовчед Борислав Петров. Това е неговата зодия. Това е зодията на мои съученици, роднини, познати, колеги и приятели, които много уважавам. Братовчед ми е роден в навечерието на Новата година или в последния ден на старата година, което явно е знак на преход или кръстопът. В самата стихосбирка присъстват доста мрачни краски, но нали вдъхновението идва само тогава, когато страдаш. Ако си щастлив хубави стихове не се получават. Реших да споделя с вас един негов стих, който много ми допадна.
КАТО ПРАЗНА КАРУЦА НА ДВОРА
с остарели дъски и коне,
любовта ми я хвана умора,
свежестта й ми някой отне...
И макар да потягам колата
като вечния Йовков герой,
не хабя ни шарило, ни злато,
за труда си пари не искам в брой.
Любовта ми прогнила скрибуца
сред калта в запустелия двор,
тя е просто засъхнала буца
след целувка на пръст и простор.
Тя е само дърво февруарско
без листа, без цъфтеж и без плод.
Стой до мен, казва рамо другарско.
Ех, любов, до затвор, до живот.
И когато я дразня и плаша
с остарели шеги, даже с плач,
и когато от гняв я пердаша,
не намирам за нея илач.
Ей така си я нося по пътя,
вместо тя да ме носи напред...
И добре, че е споменът мътен -
тя все пак е любов на поет.
Когато си купих книгата, за да получа автограф от Рудолф Шенкер в книжарница "Хеликон", нямах представа за какво ще е тя. Чакането от един час си заслужаваше, а книгата също определено си заслужава.
Ако си мислите, че вътре ще откриете подробна история за групата, не сте познали. Рудолф с помощта на Ларс Аменд разкрива своята философия за живота, а тя поне на мен ми допада. Основното е да се грижиш и за тялото и за духа и за душата си, да следваш мечтите си и да не се отказваш при първата трудност. Другото послание е, че трябва да се живее в и заради настоящето. Има доста хубави мисли и послания в книгата, но нямам намерение да ги пиша всички тук.
Присъствието на Паело Коелю в края на книгата също не е случайно, а всички хора, които присъстват в живота ни, са там, защото ние сме поискали това да стане подсъзнателно или не. Човек е сам господар на своята съдба, а страхът и разумът често са спирачки за постигане на мечтите. Има доста повече философия и размисли, отколкото съм очаквал от рок китарист от Хановер в любима моя група.
Книгата наистина може да ви разтърси, а може и да не ви хареса. Въпрос на избор, но все пак я прочетете. Заслужава си. И докато Рудолф се опитва да разтърси живота на всеки читател, то групата определено разтърсва публиката в прощалното си турне като ураган.
Всеки януари много хора търсят промяна. Поводът си струва и какъв по-добър може да се намери от началото на Новата година. 8 дни по-късно аз реших да направя своя равносметка за моите малки промени. Разбира се много често забравяме обещанията да се променим или да променим нещо около нас, когато празниците отшумят и се върнем към нормалния ритъм на живот и работа. Не винаги е възможно да се извърши радикална промяна, а има и хора, които не искат да се променят.
Стига съм писал за останалите и да видя какво реших и поисках да променя тази година. Тъй като не пия алкохол и не пуша, реших тази година да не пия газирано :) Все от някъде трябва да се започне, нали. Другите неща са смяната на абонаментен план на мобилния оператор и ограничаване на лимита на 50 лева. Целта е оптимизиране на разходите и неограничено ползване на Интернет през мобилния ми телефон.
Смених стикерите на колата, а именно гражданската отговорност и винетката, която тази година е по-голяма като размер и в нея трябва да напишеш и номера на автомобила, което е супер неудобно, но се прави с цел да не може тя да се ползва за различни коли. Заредих за първи път и по новите цени на бензина и поразходих сивото лъвче в квартала и видях и гумите как са и отново го паркирах на мястото му.
Вече съм с заредена електронна карта за градския транспорт за 3 месеца за всички линии и няма нужда да се притеснявам за билети като в дните между Коледа и Нова година.
Другата промяна бе отказването от Интернет от Мегалан при изтичане на договора, а причината не е, че съм недоволен. Дори напротив. Не съм имал проблем и съм се радвал на на много бърз нет. Причината бе новата тройна услуга на blizoo. С нея отново си имам аналогова и цифрова телевизия с над 130 програми, но като добавка имам и стационарен телефон с 100 безплатни минута за стационарни номера, безжичен Интернет с 24 mbps и ваучер на стойност 50 лева в Техномаркет. Всичко това за 35 лева на месец. Досега за нет и Тв плащах към 50 лева, а сега 35 с повече екстри. Досега съм много доволен, а Мегалан си остава алтернатива, като винаги мога да си платя за един месец и да го ползвам отново. Другото нещо е, че сложих в ред всичките си контакти и си платих всички заеми и дългове за миналата година и почвам на чисто тази. За 8 дни мисля, че е достатъчно :)
Понякога знаците на вселената или на съдбата са на всеки ъгъл. Пазарувайки в супермаркет на нивото на очите ми попадна книга с Майкъл Джексън на корицата. След смъртта му бях прочел книгата "Истината за смъртта на Майкъл Джексън" от Иън Халперин и си бях взел и албума: "Магията, талантът, иконата", а още от средата на 90-те имах "Лунен пътешественик".
Доста често след смъртта на известни личности, доста хора правят пари на техен гръб и то доста успешно. Затова и се зачудих, дали си заслужава да дам толкова пари за една книга като заглавието ми ме навеждаше на мисълта, че това ще е поредната книга с нова теория за неговата смърт. Освен споменатите по-горе заглавия скоро излезе и нова книга, представена от баща му Джо със заглавието ""Какво наистина се случи на Майкъл Джексън, краля на попа. Тъмната страна на индустрията на забавленията". Неин автор е Ленард Роу. За 4 дни са написали е негова биографична книга, която са сглобили от стари книги и публикации в пресата. Говори се и за книга, която той е написал приживе. Има и още книги като "Човекът зад маската", която убеждава читателите, че той е гей. Очаквам в близките години да има поне още 10 книги за него, но сега става въпрос за тази.
За втори път я видях в същия магазин, когато пазарувах подаръци за Коледа и реших, че това ще е хубав подарък за сестра ми, и я купих. Преди това обаче я прочетох. Общото между нея и "Истината за...", че авторите са били настроени срещу него първоначално, но след проучване на факти и среща с много свидетели реално го подкрепят и защитават. Винаги ценя хора, които си признават грешките, а и също така и тези, които след смислени аргументи и факти не се държат като магаре на мост, а са готови да приемат нова позиция. "Конспирацията" освен книга за Майкъл е и книга за това как медиите обичат сензациите, лошите слухове, униженията на известни и публични личности и как не винаги проверяват фактите и спестяват нарочно някои неща. Машината наистина е опасна и ако попаднеш в нея и ангел да си, ще излезеш от другата страна като черен дявол. За мен бе интересно да проследя и фактите и доказателствата в съда при второто обвинение към звездата за педофилия. Първото такова е решено извън съда за доста голяма сума и това е дало надежда и на тези хора да получат прилична сума и да си оправят живота.
Страхотно ме впечатли адвокатът на певецът Том Месеро, който води защитата по уникален начин и печели делото за почуда на всички. От книгата се вижда, че около Джексън е имало доста паразитиращи хора, които са го използвали и са били готови да се обърнат срещу него за пари. Най-удивителното е обаче как точно момчето, на което той е помогнал в труден момент при лечение от болест, се обръща срещу него и лъжесвидетелства само и само да получи пари и слава. След тази книга си мисля, че никак не е хубаво да си толкова известен и богат, защото помията е ужасна.
Прочетох книгата на един дъх а по чисто съвпадение по празниците даваха и филма "Лунен пътешественик", който гледахме с дъщеря ми, а по-късно я учех на някои стъпки и тя възприе бързо и показваше как танцува Майкъл Джексън. Тя не беше навършила още две години, когато той умря и тя беше впечатлена от този факт и го повтаряше непрекъснато. Разпознава го като лице и танц и музика, а това всъщност е най-важното.
Точно преди Нова година си купих и неговия нов албум, но при няколко прослушвания не съм впечатлен от него. Има някои добри песни, но си личи, че е направен набързо и с цел печалба. Сигурен съм, че той не би позволил той да излезе в този вид.
Видях и още една книга за него от поредица за музикални икони на Tashen и тази седмица мисля да си я купя и да завърша по този начин сагата Майкъл Джексън. А тя ще продължи не само с книги за него и от него, а с творчеството, което ни остави. А то никак не е малко.
