David Sanborn: Here and gone!

Няма по-точно заглавие за снощния концерт на великия саксофонист Дейвид Санборн в зала 1 на НДК. То съвпада с името на последния му студиен 23-ти поред албум, издаден преди две седмици. Той беше тук и си отиде, но остави страхотното преживяване за един великолепен концерт, за един професионалист и същевременно много земен човек. Още като отивах към залата видях, че продават последния му албум на гардеробиерната. След като си го купих, разбрах, че след концерта той ще раздава автографи на същото място. За моя изненада залата беше полупразна, но явно не всички са оценили кой точно идва в София и България за първи път. Ако някой беше споменал, че той е свирил със Стинг, Ерик Клептън, Марк Нопфлер, Дизи Гилеспи, Рей Чарлс,Роджър Уотърс и много други, може би хората щяха да са повече. Може би причината бе и отлагането на концерта от 25 за 29 октомври. Но това са подробности. От моето място на 9-ти ред виждах идеално всичко и възприемах чудесната музика на Дейвид. Концертът започна в 20.25 и свърши в 21.50. След всяка композиция той говореше на публиката. Беше научил да казва едно чудесно "Благодаря" и сподели, че е бил впечатлен от Иво Папазов на един концерт. Страхотната музика, която правил го накарала да дойде в нашата страна и сам да се увери как е в България. Алт-саксофонът му говореше вместо него по време на изпълненията. Има концерти, на които съжаляваш, че твоя любим изпълнител не е изпял еди коя си любима твоя песен. Все пак не може в два часа да побереш всичко от творчеството си, а и музикантите представят новите си неща, въпреки че перфектно осъзнават, че публиката си пада по старите. На този концерт нямаше нещо подобно. Имаше само една песен, и много композиции и мелодии, които ме зарадваха. Гледах сам концерта, но не се чувствах самотен. Нисичкият усмихнат саксофонист с вече побелели коси донесе радост на хората в залата. След края на концерта Дейвид раздаваше автографи на билети, дискове, плакати и стари плочи. Един фен бе донесъл плоча от 1979 година и Санборн се впечатли, че има почитатели от толкова години. Имаше добър контакт с всеки и не се умори да надписва и да се здрависва и снима с хората. Благодарих му за музиката, която прави и за изнесения концерт.Стиснахме си ръцете и се разделихме. Тръгнах си към вкъщи удовлетворен и щастлив, че един от любимците ми беше тук. Беше тук и си тръгна. Дано дойде пак. Все пак обеща на толкова много хора :)

31

Вчера станах на 31. Денят мина някак си неусетно. Започна добре в таксито до работа, когато по някое радио поздравяваха рожденници. Сетих се за чичо ми Тошо (Бог да го прости!). Преди години винаги ме поздравяваше с песен по националното радио и пращаше телеграма. Колко романтика и мили спомени има в тези жестове. В забързаното ежедневие само напомнянията по скайп и кю помагат да не забравим любимите хора на техните рожденни дни. Вчера получих много съобщения на мобилния, обаждания от близо и далеч, а и по скайп и кю едва смогвах да благодаря на всички. Точно в 3 и 10 почерпих и колегите с торта, ядки и напитки. Те пък ми подариха биографична книга на "Jimi Hendrix: Стая с огледала" и билет за утрешния концерт на саксофониста David Sanborn. Вечерта празнувах с най-близките си у дома, а поздравленията не секваха до полунощ. Замислих се, че започнах този блог точно на предишния си рожден ден и вече 1 година пиша чат пат тука. Дали някой го чете, не зная, но поне е идеалното място за мен да споделям мисли и чувства. И така: Честит рожден ден на мен!!!

P.S. Роден съм на 13-тия етаж в Майчин дом-София на 27 октомври 1977 година-четвъртък в 13 и 20 часа.

P.P.S. Не мога да не спомена, че се сетих и за това как празнувах рожденните си дни в Студентски град с гости между 20 и 30 човека, разтворими степчета, макси-микс и ядки и това за скромната сума от 16 лева. Тази година рожденния ден ми струва 160 лева,а гостите ми не бяха толкова много като навремето в студентските години. Такива са цифрите и фактите, а спомените си остават за мен...

Петъчно

Ако някой ми беше казал, че Mariliion звучат оптимистично, щях да му се изсмея. Досега свързвам песните на тази група все с тежки периоди в живота ми. Явно новият им вокалист обаче има принос към тези оптимистични текстове и това звучене и аз вече съм горд притежател на два билета за концерта им в зала "Универсиада" на 21 февруари 2009. Повече инфо за билетите тук Иначе ето и парчето, което ме вдъхнови в края на работния ден в края на работната седмица:
Никой не може

Приятна събота и неделя!

kerouac

На тази дата през 1969 година умира Джак Керуак. Този американски писател повлия доста на живота ми, когато бях в гимназията. Запалих се стила му, като за първи път прочетох "По пътя" - библията на всеки стопаджия и битник. Не съм пропътувал толкова километри, колкото той, но в България осъществих доста пътувания на стоп. С мой приятел само на автостоп през едно лято за седмица пътувахме от Резово до Дуранкулак. Веднъж при пътуване във влак от Пловдив до Асеновград на седалката си намерих книгата "По пътя". Това бе знак за мен тогава. Имам поне 6 различни издания на български и на английски на най-известната му книга. Но след нея моя любима си остава "Ангели на самотата.". Заради него си измислих и моя първи ник в Интернет. Първо за чата в Гювеч, където намерих истински приятели, а по късно и за моето кю. Така, че Джак или Джек Керуак играе съществена роля в живота ми по пътя...

Бобчо

Бобчо умря онзи ден през нощта в съня си.
Той беше много вярно куче, което винаги ни придружаваше навсякъде. 15 години той живя на свобода. Не сме му слагали каишка никога. Когато вратата стоеше отворена той лягаше пред нея, за да пази къщата. Беше риж с цвят като Алф и неповторим. Разбираше всичко, което му казвахме. Беше послушно куче, но обичаше да скитори по улиците и се връщаше с някоя рана получена в уличен бой. Винаги, като ни видеше, размахмаше малката си опашка и се радваше. Тичаше и си играеше по поляната и гонеше котките. Не се оплакваше и свикваше при всякакви условия. Другите кучета ревнуваха от неговата свобода и той понякога ги дразнеше, като минаваше съвсем близо до тях, но на безопасно разстояние. Не знам как минаха тези 15 години, но се привързахме към него страшно много. Когато Богомил Бонев бе на власт в МВР той получи този прякор от баща ми, защото пазеше нашата къща така, както Бонев държавата (поне така си мислехме тогава). Последният ден лежеше на едно място и само си повдигаше леко главата, за да ни погледне. Не помогнаха и инжекциите на ветеринаря, а той беше осляпал с едното око и беше станал кожа и кости. Беше ми много тъжно, когато го погребахме под един орех в полето с надгробен камък. Под същото дърво погребахме и предишните ни кучета Ерик и Роки. Стана ми много тъжно и сълзите напираха в очите ми. Тази сутрин го извиках по навик, за да му дам кокали но го нямаше...

Сбогом, Бобчо! Ти беше един истински приятел...

Кафе

От началото на месеца спрях кафето и газираните напитки. Причината бе тежък грип, който още не ще да ме пусне и все още кашлям. Тъй като не пия алкохол и не пуша, единственият ми порок беше кафето. Не че бях чак толкова пристрастен към него.Напротив. Пиех само едно сутрин, а по изключение и едно следобяд. Кафе пия от студентските ми години. За мен това се превърна в ритуал. Преди да отида на лекции задължително си оставях време да се насладя на сутрешното кафе и сутрешния вестник. Предпочитам дълго кафе по възможност Lavazza или Illy със суха сметана по възможност Coffee mate и три лъжички захар. Пия кафето си бързо. Не мога да да стоя половин час на едно кафе и не обичам да го пия прав, на път за работа, в кола или в градския транспорт. Не знам, дали ще ми липсва, но засега резултатът от липста му ми се отразява добре. Не съм чак толкова нервен и спокойно решавам трезво различни казуси в работата и личния живот. Сега пия чай от мента. Успокояващо ми действа. Сбогом, кафе! И до нови срещи :)

Сбогом, лято!

" Има и такива дни, които сякаш си поемат дъх, задържат го и цялата земя замира в очакване. Някои лета не искат да свършват. .... Бабата погледна през прозореца как слънчевата светлина огрява двора, как изпълва ябълковата градина със злато , и изрече като ехо същите думи:
-Сбогом, лято. Ето ти го и октомври......
Облаци минаха над моравата. И когато слънцето се показа, в кухнята бабата почти прошепна: "Лято, Сбогом"."
Случва ми се за пореден път да попадна на точната книга в точното време. Видях я на витрината на книжарница "Пингвините" (голям фен им станах-много са готини) и се изкуших да я купя. Откога не бях чел Бредбъри? От гимназията вероятно. Още в трамвая зачетох корицата и разбрах, че това е продължение на "Вино от глухарчета." Спомням си как ме впечатли тази книга преди доста време. Лятото го прочетох на един дъх и в един през нощта в главата ми нахлуха неканени мисли. Спомен за детството и един образ на дъхава природа, покрита в есенни листа...

Сбогом, лято....
Дойде октомври-моят месец-моята есен.Има време до зимата.
Сбогом, лято!

P.S. ИК Бард публикуват цената на книгите си в лева и евро. Явно се готвят от сега за смяната на паричната единица в България след две години. Сбогом, лято е на цена 5,10 Евро!