Ревю на Контрол и Хиподил!

Не бях ходил на концерт на българска група от концерта на "Щурците" за 40 години в НДК. Този петък имаше три в едно. Три български групи се събираха да свирят заедно за първи път, а от доста време не бяхме ти чували. Кой се разпаднал, кой прекратил дейност, кой в чужбина отишъл. Причини много, но в тази вечер се видя, че отново могат да вдигнат на крака цяла зала и да взривят с песните си Зимния дворец в началото на лятото. Не бяха забравени,а бяха обичани, а песните им се пееха с пълно гърло от хиляди души, запълнили залата в Студентски град. Концертът беше обявен за 20 часа, но инкой не вярваше,че някой ще започне точно в този час. Към 8 и 15 доста хора се разхождаха спокойно пред залата и пиеха бира. Това правеха и главните изпълнители на входа за журналисти, където Кольо Гилъна и Милена си пиеха кротичко енергийни напитки и биричка и си говореха небрежно. Като влязох в залата, тя беше наполовина пълна, но щом светлините угаснаха, всички дружно се втурнаха навътре и всичко се напълни за отрицателно време. Седнахме на трети ред в дъното, където се виждаше добре сцената. Първият ред бе отреден за пострадали от войната :). Имаше трима с патерици и двама накуцващи. Втори ред бе отреден за бременни жени и техните приятели. Имаше четири броя изпъкнали кореми, а на трети ред бяхме ние. Точно в 21 на сцената излязоха "Ревю". Много готин един час ни подариха и изсвириха всичко познато от "Закуска" до "Ала бала". Почетоха и Димитър Воев, който предишния ден щеше да навърши 44, ако беше жив. Васил Гюров и Милена бяха много добре настроени и всички се радваха на всяко парче. Като изключим скъсаната жица на китариста, която забави малко изпълнението им и Милена запълваша паузата, как хората в залата са си играли в пясъчника, когато те са писали тази песен. Лошото беше, че всички зрители пушеха и скоро в залата стана много задушно и задимено и чак ни се насълзиха очите. В предверието не беше по-добре, защото смърдеше на алкохол и пот, а навън не пускаха. Да чакаш за тоалетна си беше цяло приключение. На входа продаваха фланелки, дискове и книги на Хиподил и други, а от другата страна бяха "Зелените", които събираха подписи и продаваха картички. Охраната не пускаше навън, а взимаха всички капачки на минералната вода, а вътре се продаваше без проблем и вода и бира в пластмасови бутилки, които повечето хора ползваха да хвърлят и да пръскат над другите. Като изключим тези неприятни за мен моменти, на сцената излязоха "Контрол" точно в 22:00 часа. Тяхното озвучаване не беше не нивото на "Ревю" и разбирах коя песен слушам чак на втората минута:), но купонът беше як. Кольо Гилъна се раздаде и танцува и пя и скача доволно, а чухме всичко готино. На бис изсвириха две парчета и дойде ред на "Хиподил", които се уляха вече и вместо един час свиреха час и половина. Светльо скочи от барабаните и си скъса дънките, та се наложи да си сваля тениската и да я връзва на кръста, за да не личи и после пак метна коженото яке на голото си тяло. Той приличаше на боксьор, излязъл в последен рунд. Чухме техния стил, а на някои песни се включваше и брас секцията, коята ме изкефи много. На саксофона беше Кирил Македонски, чиито баща е първи братовчед на баща ми. Той беше целия в бяло и шапка като на Майкъм Джексън в клипа "Опасен престъпник". Беше готино и с много настроение. Всички танцуваха, пяха и се разваха. Видях хора от Студентски град, коиот не съм виждал поне от 10 години. Всички бяха изпълзяли от дупките си за този концерт и виждах много познати лица, а и нови с тениски на Мерилиън, Рамонес, Дийп Пърпъл, Доорс и много други, но всички бяха обединени от българското тази вечер. Веднъж и завинаги...

Още един поглед към концерта

Празникът на Пазарджик

Днес е празникът на Пазарджик. За съжаление за поредна година той се пада в работен ден и аз няма да мога да присъствам на тържествата. Като гледах календара 21 май ще бъде в събота чак след две години през 2011. Тогава ще присъствам със сигурност. За първи път е решено града да има празник през 1930. Тогава обаче денят на Свети Константин и Елена е бил 3 юни по стар стил, но светците се считат за покровители на града и тогава и сега. Повече за тях може да прочетете тук. Едноименната църква, която се намира на щаба, е и доста свързана с моя живот и моите празници. Там се венчах преди 3 години и там кръстихме дъщеря ми преди една. Много ми харесва тази църква, съградена от брациговски майстори и завършена през 1872 година. На повече места я пише 1873, но това е така, защото чак тогава майсторите са си получили парите за великолепната работа. Има страхотна аура. Именно оттам започва 23-ия празник на Пазарджик. Днес тържествената литургия, отслужена от пловдивския митрополит Николай, закъсня с един час, което забави и литийното шествие до центъра на града. Там се издига националния флаг и кметът чете тържествено слово. Извън тази програма всички ученици почиват днес и в града се събират много хора. Днес е и деня на нестинарите, чиито покровители са отново Свети Константин и Елена. Като друго съвпадение е и раждането на бебето на Пазарджик Александър, което е и моето рожденно име. На тази дата през 1904 година е основана и ФИФА, което внася малко футболна вълна в празника. На парк "Острова" ще се открие паметна плоча на на архитект Константин Мумджиев – една от най-забележителните личности на Пазарджик от миналия век, който е проектирал Часовниковата кула, превърнала се в символ на града. Всичко ще завърши на площад "Тортата" с концерт на Диана експрес и Сигнал и празнична заря. Пълната програма за празника може да видите тук. За съжаление на вчерашния празничен общински съвет не са номинирали никой за почетен гражданин на Пазарджик, което е жалко за мен. Все можеше да се намери някой, който заслужава.
Преди празника бе открита и новата облагородена част на парк - острова "Свобода", където са разположени лагуна, виенско колело, стрелбище и много други атракциони. Не зная, дали ще бъдат там само за празника, но миналия уикенд си работеха. Пуснато е и езерото с лодките, но за да се вредиш за там е необходимо голяма доза търпение. Е още един празник отминава, а се задават други семейни в края на седмицата. Не мога да не спомена и представянето на словника за енциклопедия "Пазарджик", в който и аз имам скромно участие. Не мога да не подмина и факта, че наесен Пазарджик ще има и нов химн, защото досегашната детска песничка не се харесва от всички, въпреки текста. Знамето също ни е ново и на мен ми харесва повече от белия чаршаф от минали години, но за герба ще кажа само, че това си остава емблема за мен и в каквито и цветове да я направят, герб няма да стане. В тази връзка в началото на статията съм сложил герба на Пазарджик от 1943 година, който за мен си остава най-доброто правено в тази насока. Дали ще доживея да видя хубав хералдичен герб за града си на празника му през следващите години, времето ще покаже. А дотогава: Честит празник, Пазарджик!

Горопеци

Тази събота присъствах на представянето на една книга. Авторът много държеше да съм там. Чудех се какво е да издадеш първата си книга на 77 години. Има някаква символика в цифрите. Аз съм роден през 77-ма. Като посвещение на моя екземпляр Никола Попов написа: "В твое лице виждам следващия автор на горопеците". Какво е накарало този човек да ме цени толкова, че да изчака да пристигна за представянето (все пак събота беше работен ден), и да кара около 100 души да ме чакат, за да започнат. Книгата си заслужава. Личи си, че е писана от ерудиран човек, който уважава природата и хората и родното си място (Ветрен дол). Той живее съвсем близо до гората. Къщата му е на-най високото място в селото до река Връщика в лоното на Родопите над всякакви проблеми и терзания, но явно доста от тях са стаени в душата му. Много любопитен факт е, че дядо му е оцелял в баташкото клане, като майка му го е скрила в престилката си. Какво ли бихме загубили, ако не се бяха наредили така нещата. Може би тази книга нямаше да я има. Баща ми често ми е казвал, че горопек е място, където няма една сенчица и слъцето припича и жури и няма къде да се скриеш. Този израз той използва за полските села, които са далеч от планина и река и както учих в университета нямат голям туристически потенциал и пейзажна разнообразност. Авторът обаче използва тази метафора за място в гората, където е най-вероятно да започнат пожарите, защото е открито, изложено на слънце, дъжд и всякакви катаклизми и там отново няма как да се скриеш. За него ветрендолци и самия той са "горопеци" - хора, които не бягат от проблемите и не търсят лесния начин.
Представянето на книгата продължи два часа. Изказаха се Филип Серафимов, Продрум Димов и кой ли още не, но за мене най-ценно бе вълнението на този човек, който представя книгата си и оголва душата си за читателите. Аз си мисля, че този начин е правилния, защото само ако се разкриеш изцяло, може да се скриеш...
Книгата прочетох на един дъх, а изказването ми на самото представяне не бе на ниво. Исках да кажа повече неща, но рискът е голям като импровизираш, а не четеш предварително написани неща, но пък така е по-истинско. Вечерта не успях да спя и да разсъждавам за различни неща, които постави книгата и държанието на бай Кольо, както всички го наричаха. Дано и на представянето на моята първа книга да дойдат толкова хора и да успея да стигна до тях само с думите черно на бяло...

Silver lady

Благодарение на зелената фея видях сайт, който показва коя песен е била номер 1 във Великобритания на рождения ти ден. Много хитро направено. И така след като вкарах моите цифри и дати ми се падна Silver Lady на David Soul. Чувах я за първи път, но в нея се говори за любов, жени, хотели, прошка, далеч от дома, въобще доста ми допадна, затова копирам целия текст тук:

SILVER LADY - 08/10/1977
3 weeks at #1 - 14 weeks on chart

Tired of drifting, searching, shifting
From town to town
Every time I slip and slide
A little further down
I can't blame you if you won't take me back
After everything I put you through
But Honey you're my last hope
And who else can I turn to

Come on Silver Lady take my word
I won't run out on you again
Believe me
Oh I've seen the light
It's just one long fight, without you
Here I am a million miles from home
The Indiana wind and rain cut through me
I'm lost and alone
Chilled to the bone
Silver Lady

Double talkers, backstreet walkers
At every turn
Seedy motels and no star hotels
Still I had to learn
That the one shining thing in my life
Was the sweet love I had with you
And Honey, you're my last hope
And who else can I turn to

Come on Silver Lady take my word
I won't run out on you again
Believe me
Oh I've seen the light
It's just one long fight, without you
Here I am a million miles from home
The Indiana wind and rain cut through me
I'm lost and alone
Chilled to the bone
Silver Lady

Can't you find it in you to forgive me

Coz here I am a million miles from home
The Indiana wind and rain cut through me
I'm lost and alone
Chilled to the bone
Silver Lady

Come on Silver Lady take my word
I won't run out on you again
Believe me
Oh I've seen the light
It's just one long fight, without you

Чуйте песента. Много е приятна, като мен :)

Кени Джи две седмици по-късно...

Почти щях да пропусна този концерт и вероятно щях да съжалявам, защото за мен това бе много истинско изживяване. Преди години, когато той нашумя на сцената, редовно си пусках негови касети преди заспиване и си представях различни картини, образи и сюжети. Най-много ме впечатли музиката му към филма "Да умреш млад". Мога да кажа, че за мен това е неговото върхово постижение. Концертът му на 1 май в зала 1 в НДК ме изненада съвсем. За компания взех баща ми, който като млад е свирил на саксофон и щеше да оцени музиката. Съжалих, че не го взех, когато ходих сам на Дейвид Санборн, а Ян Гарбарек не съм сигурен, дали щеше да му хареса. София бе почти празна заради многото празници и залата също не беше пълна. Беше интересно за мен, че в оркестрината, където билетите струваха 80 лева и нямаше места по касите, лявата половина бе празна. Явно доста хора са променили плановете си и не са успели да дойдат или са били раздадени като покани. Моят билет го купих от Ориндж и бе просто принтиран. Заведе ме чак на втори балкон, но се бях подготвил с мощен бинокъл. Местата бяха фронтално срещу сцената и се виждаше идеално. Кени започна първата песен с разходка сред хората, а чак след това се качи на сцената. Говори около 3 минути на български. Това е нещо, което ценя, защото при всичките ми концерти на над 30 любими изпълнители в България бях чувал само две-три думи от тях. Зная, че сигурно му диктуваха в слушалката, но въпреки всичко жестът си заслужаваше. Цялото шоу продължи цели два часа, като Кени се качи и на нашия балкон и свири на сантиметри от нас. Баща ми остана много доволен, а това направи и мен щастлив. Въпреки, че нямаше много импровизации, всичко беше стилно и много професионално изсвирено и поднесено с чувство за хумор. Всеки от музикантите в групата бе представен отлично и не е изненада за мен, че те свирят заедно вече повече от 20 години. Песните от новия му албум, който е доста латино ми допаднаха, а дуетът с Луис Армстронг беше върха на вечерта. Подари саксофон на приятна двойка от залата, която си беше купила два диска с негови песни и участва в томболата. Посвири им една песен, и им го подари с автограф. Така прави на всеки концерт, а този бе заснет специално, защото той е за първи път в България. Въпреки, че свири предимно на сопрано, Кени използва и алт и това най-вече се хареса на баща ми. Нека ви разкажа за него и неговия саксофон. Когато бил млад баща ми мечтаел да свири на саксофон. Родителите му не разполагали със средства да му купят, но той не се отказал от мечтата си и спестявал, работил допълнително и в крайна сметка се сдобил със сакс. Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Не помня, кой го беше казал, но е вярно. Така беше и с този концерт. След края му получих автограф от Кени на разпечатката от билета. Страхотното ми усещане не се развали от един стар дърдорко, който седеше зад мен и коментираше, а в замяна на безплатния билет написа тази статия, която според мен е един лош поглед към един хубав концерт. Една хубава вечер и спомена за нея две седмици по късно.

Една хубава статия за концерта

Снимката е на Асен Тонев