Във вторник дъщеря ми навърши три години. Целият ден бе доста празничен, а в детската градина се насладиха на огромна торта с Мини маус, а вечерта отбелязахме скромно с друга домашна бисквитена торта с пате. На следващия почивен ден дойдоха приятели с деца и детският рожден ден стана факт с нова торта (купена от Фантастико), игри и подаръци и много настроение. Вчера беше последното отпразнуване за нашите родители и кумове, което завърши с тортата на снимката (домашно направена с калинка). Калина беше много доволна и щастлива и при трите официални празненства. Дъщеря ми порастна и получи много настроение, усмивки, игри, подаръци, три празненства и три официални торти!
Още при първия се ден в Щутгарт се натъкнах на интересна група в центъра на града, която свиреше до един паметник, а едно момиче ми даде тяхна рекламна брошура, за да я посетим вечерта. Групата се казва Yen и обикаля Германия с един бус от град на град със стария диван на дядо и през деня свири акустично в центъра на града, а вечер прави концерт в някой клуб безплатно. Пеят на английски и текстовете им са доста лични, но ги разкриват пред публика безплатно. Чиста случайност и съвпадение да мина точно този ден оттам, защото на следващия те вече бяха в Хейделберг.
Като отминах се загледах в брошурата и момичето доста ми заприлича на моя бивша приятелка. Дали наистина хората имат двойници във всяка страна? Пофлиртувах с тази мисъл известно време докато се наслаждавах на слънчевото време в столицата на Баден Вюртемберг. Сетих се за текст на наша песен на ученическата ни група "Респект", където се пееше: "със слънце в косите и обичка на носа!" Точна такава е и вокалистската на тази група. По-късно проверих в Интернет за групата и видях, че имат издаден сингъл и един албум и наскоро втори, който включва две нови песни и най-известните стари.
Разбира се едва ли очаквам да намеря нещо тяхно в България и затова поръчах на сестра ми да поръча техен албум и да ми го донесе за Коледа. За радост в youtube открих някои техни парчета и концертни изпълнения и ще ви пусна едно позитивно, което ме зарежда, а заглавието му е игра на думи: Sofa so good! вместо So far, so good!
При мое пътуване до Силистра миналата седмица минах през град Исперих в посока Русе и после към Свещари, но точно при отбивката в града погледът ми грабна ограда на частна къща, където от ковано желязо бе направен герб. На връщане спрях да го снимам и при по-внимателно вглеждане видях, че в средата е герба на Бавария (Bayern), а мой приятел ми каза, че грифоните щитодръжци пък са взети от герба на Баден Вюртемберг, чията столица е Щутгарт и е моята дестинация утре сутрин :)
След къщата в Исперих, което е името на хан/кан Аспарух, ако някой не знае, видях, че наблизо има работилница за ковано желязо, което обяснява кой е направил тази ограда. Стои хубаво и сигурно струва скъпо, но пак има елемент на чуждопоклонничество освен ако собственикът на къщата в Исперих не е немец. Мечтая си за време, когато хората ще искат свой собствен личен герб, който да слагат и на оградите си.
Във връзка с това мое хоби аз отивам в Щутгарт, където ще се проведе 29 международен конгрес на генеалогическите и херадическите дружества. Моята основна цел е да присъствам на Общото събрание, на което би трябвало да приемат нашето дружество (БХВО) за редовен член. За това е нужно да има представител и за моя огромна радост и чест, това ще бъда аз. Събранията се провеждат на четна година и на всеки две години, а минали събрания са били в Йокохама, Торонто и други далечни дестинации. Този път конгресът е много близо и затова решихме да да изпратим представител. Няма да крия, че сестра ми работи и живее в Щутгарт и по този начин ще съчетая нещата и ще се видя с нея и ще разгледам града и околностите. Освен столицата на на Баден Вюртемберг, Щутгарт, ще посетя и мач между Байерн и Рома в столицата на Бавария, Мюнхен и така ще обхвана и двете части от герба, който видях в Исперих :)
Повече неща за моето посещение в Германия ще напиша, когато се върна на 20 септември, а дотогава ме няма...
Не помня вече от коя детска книжка или филм беше тази закачлива фраза за пешеходците, но се сетих за нея една сутрин, когато видях сложена патерица на знака за пешеходци и автобусна спирка. Тя стоеше отгоре като предупреждение главно за пешеходците, които се опитват да пресекат на пешеходната пътека сутрин, за да отидат на автобусната спирка. Потокът от коли с хора, бързащи за работа, не би спрял за нищо на света, освен ако хората не са току преди капака на колата.
Тогава реших да драсна няколко реда по повода. При моите посещения в страни като Англия и Германия още щом стъпя на асфалта с единия крак и колите набиват спирачки, дори да не съм на пешеходна пътека, за да им направят път да мина. Това тук се случва много рядко, а аз също го правя като шофьор, защото познавам ситуацията като пешеходец. Много е трудно да се говори за култура на пътя, защото доста от шофьорите гледат на пресичащите хора като на нещо, което ги бави и дразни и им пречи да стигнат от точка А до точка Б за отрицателно време, за да може после да се похвалят за колко време са взели разстоянието.
Разбира се има и луди пешеходци, които пресичат на Цариградско шосе нищо, че има подлез или минават на червен светофар и сами си го търсят, но в повечето случаи в България пешеходецът трябва да е търпелив и спокойно да изчака да минат всички коли, за да може после той на прибежки да мине по пешеходната пътека на другата страна.
Ето какво открих за пешеходната пътека и пешеходците на сайта на Държавно обществена комисия по проблемите на безопастостта на движението по пътищата:
Поведение на водачите към пешеходците
Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора. При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре. При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.
Пешеходната пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът е длъжен след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека и да не навлиза на пешеходна пътека, ако прецени, че е възможно да бъде принуден да спре и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал, който забранява преминаването. Когато пешеходец, стоящ на банкета или тротоара, сигнализира с ръка за намерението си да премине по пешеходната пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен, без да създава опасност за движението, да спре, за да пропусне пешеходеца. Когато на платното за движение има вода, кал или дребни камъни, водачът на пътно превозно средство е длъжен да преминава с такава скорост, че да не причини изцапване или нараняване на пешеходците.
Замисляли ли сте се, че на английски пешеходец е pedestrian и ако слушаш шофьорите, които се обръщат към преминаващите на платното пешеходци, ще си помислиш, че те почти владеят английски. Все си мисля, че някой трябва да им обясни, че трябва да казват педестриън, а не педер, педал или педераст :)
Напоследък се направиха различни видове пешеходни пътеки, оцветени в червено, жълто, удебелени и дори релефни, но това не дава очаквания резултат. Пешеходните светофари и тях никой не ги зачита.
Въпреки всичко вярвам, че нещата могат да се променят като се дава личен пример и всеки, който кара кола, не забравя, че човешкият живот е най-ценното нещо, а пешеходната пътека е място, където се спира, за да преминат пешеходците. А вие все пак внимавайте като пресичате!
Втората част от поредицата за Заека Хари също ми допадна въпреки всички страници за войната и расизма, които бяха далеч от мен. Кориците и на двете книги са от българския издател, но те също са доста сполучливи. На корицата на първата книга от поредицата на Джон Ъпдайк имаше баскетболна топка и там Заека си спомняше миналото и се почувства свободен, имайки връзка извън брака си. На тази корица има брачни халки. Този път се случва обратното: връзка има жена му и тя го напуска. Обратният сценарий се развива много интересно и Хари отново се оказва въвлечен в две извънбрачни връзки, които той реално не е искал, но които сриват живота, работата и дори къщата му.
Прочетох книгата на малки откъси предимно вечер, а понякога се замислях как нещата от 50-те и 60-те години в САЩ много приличат на тези в България днес. Защо разликата във времето е тъй огромна? В човешките взаимоотношения разлики няма. Променя се околния свят, но те остават същите. Същите варианти, същите терзания и същите угризения и търсене на изход от наглед невъзможни ситуации между двама души.
Много ми хареса края. За щастие той съвпадна със завръщането в бащината къща и почувствах същия уют, описан на страниците, но по различен начин. Завръщането вкъщи и при хората, на които можеш да разчиташ в трудни ситуации, е много приятно.
Може би затова и пътуваме и в живота и по пътя: за да се завръщаме и за да разкажем преживяното. Аз се завърнах. До следващото пътуване и до следващата книга от поредицата.
През 2001 година при последното преброяване, мой приятел англичанин ми сподели, че той се преброява само по Интернет. Тогава се чудих кога това ще се случи и в България и ето, че днес през 2010 от 1 до 7 септември имаме възможност да се преброим пробно по Интернет, а през март догодина вече и реално.
Още първия ден реших да пробвам да се преброя. Посетих сайта на НСИ за електронна преброяване и се регистрирах. За регистрацията са нужни ЕГН, номер на лична карта, трите имена и електронна поща, която след това става и потребителското име за достъп. След това на посочения от мен мейл пристига писмо с паролата за достъп. С мейла и паролата влязох и още на първата страница възникна въпрос, дали да пиша своя настоящ или постоянен адрес. Обадих се на посочените телефони на сайта (има за всички оператори, а също така може да изпратиш и мейл) и момиче на име Наталия ми обясни подробно и любезно какво е необходимо да попълня и се зарадва, че съм се захванал с това. След първата страница, на която е адреса, се попълва информация за сградата. Там обаче липсва информация за етажа, а се иска номер на апартамент, брой етажи в сградата и брой жилища в нея и от какъв материал е сградата. Избрах от падащите менюта и продължих.
После следва информация за жилището и затова, дали си собственик или наемател, чия собственост е жилището, колко стаи има и колко квадрата е всяка от тях. Ето тук нещо куца. Не е пояснено дали това е застроена или светла площ. Иначе пресмята автоматично квадратите на стаите в поле с обща площ отдолу. След това отделно има площ и на кухнята и отделно на спомагателните помещения (сервизни, вестибюл и коридори), а никъде няма за идеални части и тераси, което мен лично много ме обърка. Също така не пресмята и площта на кухнята и спомагателните помещения. В същата част се пита, дали в жилището има студена, топла вода, ток, канализация, външна изолация и други такива, които се попълват лесно и бързо. Към края на същата част има 10 въпроса за така наречена битова осигуреност, където трябва да посочиш, дали имаш кола, гараж, телевизор, телефон (може и мобилен),компютър, достъп по Интернет, печка, хладилник, пералня и вила. Явно това за компютъра и достъпа до Интернет са нови неща, но пък липсват например миялна машина, микровълнова печка, абсорбатор, тостер, кафе-машина, но може и аз да издребнявам :)
Четвъртото поле се отнася до домакинството и семейството и първият въпрос е колко лица живеят в жилището, а после трябва подробно да напишеш за всеки от членовете на семейството, което се води точка 5. Освен трите имена, ЕГН, семеен статус, пол и вероизповедание, гражданство има също така настоящ и постоянен адрес и данни за миграция, вътрешна и външна, година на смяна на населеното място или държавата и кой откъде е дошъл и къде е отишъл като се почва от област, община, населено място и квартал. Това мисля е ново и ще може да определи повече за миграцията на населението и най-после ще стане ясно колко души реално живеят в София и откога. Също така се попълва и месторабота и откъде идват основните доходи на лицето.
Попълването на анкетата ми отне точно 20 минути, но това бе най-вече заради справка за площите на жилището и ЕГН на другите членове от семейството и тяхната месторабота. Накрая получаваш и номер, с който си преброен и може да предоставиш на истинските преброители, ако дойдат в жилището ти, ако си от районите от пробното преброяване, а именно Велико Търново, Плевен и Стара Загора.
Преброяването става на всеки 10 години (като смяната на личните документи), а ако живееш до 100 години можеш да се преброиш максимум 10 пъти. Първото официално преброяване в Княжество България е през 31 декември 1880 (преди 130 години), а следващато след Съединението на 31 декември 1887 година. Досега българите сме се броили 16 пъти, а догодина е 17 :)
Като цяло съм приятно изненадан от това пробно електронно преброяване и го препоръчвам на всеки горещо да го направи до 00:00 часа на 7 септември, за да има представа какво да прави при реалното преброяване през март 2011 година.
Когато бях малък майка ми забраняваше да ям сладолед в месеците, които имат буквата "р" в името. Затова и като идваше месец септември знаех, че това означава край на сладоледа и край на лятото. Не зная откъде идва това правило с тази буква "р", но то означаваше, че сладолед е позволен само през 4 месеца в годината - май, юни, юли, август.
По-късно започнах да свързвам септември с първия учебен ден на 15 и го посрещах със смесени чувства. От една страна исках да се видя със съучениците и класните стаи да се огласят от весела глъчка, но от друга, ваканцията свършваше и трябваше да се заляга над учебниците, а и идваше есента.
Като студент септември ми харесваше, защото почвахме лекции на 1 октомври, а започнах да намирам и някаква романтика в промяната на сезоните и жълтите есенни листа по улиците. Това ме вдъхновяваше за някои мои стихове.
Свързвам месеца и с датата 6 септември, когато празнуваме Съединението на България, а така е наречена и любима моя софийска улица, а и моя стара любов има рожден ден на тази дата. Освен това на 6 се почива и дава повод за ново пътуване, като този път посоката за мен е Силистра, Дунава и мястото, където свършва България.
Днес септември е също специален месец за мен, защото дъщеря ми е родена през него и на 21 ще стане на 3 години, а нейният рожден ден винаги се превръща в нещо специално и много весело и задължително има торта с любим анимационен герой.
Интересното за този месец е, че в България има град с такова име и всяка първа събота от септември град Септември, област Пазарджик, празнува своя празник. Тази година той се пада на 4 и обещава да бъде интересен и доволно посетен от септемврийци. Те зная, дали в друга държава има град с това име, а ако няма, то отново значи, че сме уникални в нещо.
Да не забравяме, че има и няколко футболни отбора с това име: Септември (София), Септември (Симитли), Септември 98 (Тервел), Септември (Краводер), Септември (Гложене), Септември (Лехчево), а сигурно и други, които съм пропуснал. Причината за името на тези футболни клубове е една реорганизация през 1944-1945 година, когато масово клубовете са обединени и прекръстени най-често на Спартак и Септември.
Във вторник дъщеря ми навърши три години. Целият ден бе доста празничен, а в детската градина се насладиха на огромна торта с Мини маус, а вечерта отбелязахме скромно с друга домашна бисквитена торта с пате. На следващия почивен ден дойдоха приятели с деца и детският рожден ден стана факт с нова торта (купена от Фантастико), игри и подаръци и много настроение. Вчера беше последното отпразнуване за нашите родители и кумове, което завърши с тортата на снимката (домашно направена с калинка). Калина беше много доволна и щастлива и при трите официални празненства. Дъщеря ми порастна и получи много настроение, усмивки, игри, подаръци, три празненства и три официални торти!
