Денят на скорпиона

Чудно е понякога как се подреждат нещата в един ден, така ще той да бъде низ от уж случайни неща, които те водят към една цел. Понеделникът започна със задачки и мейли, а случайно в последния момент видях във фейсбук на страницата на "Махалото", че Рудолф Шенкер от Скорпионс ще раздава автографи в книжарница "Хеликон" в бившия хотел "България" от 14:00 часа. Това се случи точно на обяд и така изместих обедната си почивка за 2 часа. Пред книжарницата имаше опашка, а трима едри охранители пропускаха само по 5-6 души през вратата на определен интервал от време. Чаках един час, но си струваше. Купих си книгата, стиснах ръката на Рудолф и му казах, че съм бил на първия им концерт през 1993 година и че ще бъда и на последния им същата вечер. Също така споменах, че съм бил в Хановер, откъдето е групата и много ми харесва. Стиснах му два пъти ръката, а той беше усмихнат и сърдечен и отговаряше с "Така ли? Супер. Браво. Радвам се." Не зная какво е да раздадеш автографи на близо 300 души, че и повече, а аз си спомних за опашката пред вече несъществуващата книжарница на Графа до площад Славейков, когато се сдобих с автограф от Пауло Коелю. По друга случайност именно той е писал предговора на книгата "Разтърси живота си" на Рудолф Шенкер, която си взех с автограф.

След това се подготвях да ходя на концерта и си търсих познат или приятел, с когото да отида. В крайна сметка тръгнах към стадиона сам с билета, който беше предварителен подарък за рождения ден от майка ми. За последен път бях ходил на този стадион на един мач между Академик (София) и Хебър на 24 октомври 1999 година, когато Академик биха с 3:0, но това бе най-малкото, с което се отърва любимия ми отбор, защото пред двете врати имаше доста кал и топката се спираше в нея и така головете не бяха повече. Като влязох сега на стадиона калта си седеше през вратите, а тревата беше ужасна. Не зная, дали все още някой ползва този стадион, а решението тук да бъде концерта разбрах, че е заради това, че на "Васил Левски" играят и ЦСКА и Локомотив (София) а след това и националите имат мач и не искат да рискуват да се повреди както стана след концерта на Мадона. Хапнах един хот-дог и се полутах малко покрай блоковете, в които ходихме на езици и икономикс в първи курс на СУ, защото се оказа, че има няколко входа и има значение, откъде влизаш. Самото влизане трая около 1 час, а хората се бутаха покрай панелен блок, паркирани коли, телена ограда, дървета с клони, които удряха по главите всеки минаващ. Като влязох видях, че бяха подредили тоалетните в средата на стадиона зад трибуната за техниката, а пък на нейния гръб продаваха фланелки, дискове, книги, но така и не стигнах до там. Съвсем случайно видях колега от университета и с него бях на концерта.


Ахат почнаха да загряват публиката и изпълниха няколко от своите най-известни парчето, като завършиха с "Черната овца". Приканиха публиката да честити рождения ден на китариста Матиас Ябс, който е роден през 1955 в Хановер и публиката запя Happy birthday, което повтори по-късно и със самата група. След Ахат имаше пауза, за да се подготви сцената за Скорпионс и през това време се предвижихме по-напред. Спомних си за техния първи концерт в България през 1993 година на стадион "Васил Левски". Тогава бях много впечатлен, защото това беше моя първи рок концерт на любима чужда група, на който присъствах. Тогава те представяха своя албум "Face the heat" от който любими парчета ми станаха: No pain, no gain; Alien nation, Under the same sun и Woman. Култова песен беше Wind of change, която изпяха и на този концерт, а тогава тя си беше точно на мястото в точното време. Песента им Holiday пък според мен трябва да бъде официален химн на туристическата индустрия, в която имам честта да работя вече 13 години.

Скорпионите излязоха на сцената точно в 21:00 с немска точност и започнаха с парче от новия албум. След това продължиха със стари, но златни парчета от по-ранните албуми, но явно не всички от публиката ги знаеха. При баладите публиката избухна, а почти всеки втори си носеше фотоапарат. Аз съжалих, че не взех моя, защото можех да снимам Рудолф в книжарницата и концерта на видео (поне любими песни). За мен доста емоционални бяха няколко парчета, а още в началото на сета им заваля дъжд, въпреки обещанията да синоптиците, че няма да вали. Добре, че колегата ми услужи със шапката си, а той имаше качулка и така дъждът не попречи на концерта и настроението. Имаше страхотно дръм соло на барабаниста Котак, което беше съчетано с видео и бе доста интересно. Соло свири и рожденникът Матиас, а концертът приключи точно в 22:20, но имаше бис и на него изсвириха две парчета. Ето и всички песни от концерта:

The Scorpions
Live In Sofia, Bulgaria
25.10.2010 - Academic Stadium - Pliska

1. Sting In The Tail
2. Make It Real
3. Bad Boys Running Wild
4. The Zoo
5. Coast To Coast
6. Loving You Sunday Morning
7. The Best Is Yet To Come
8. Holiday
9. Wind Of Change
10. Raised on Rock
11. Tease Me Please Me
12. Dynamite
13. Kottak Attack - drum solo
14. Blackout
15. Big City Nights
Encore:
16. Still Loving You
17. Rock You Like A Hurricane

Репортаж от концерта има тук

Снимки има тук и тук

Накрая останах много доволен и при излизането се видях с още поне трима познати и приятели, които също бяха присъствали. След концерта слушах доста от песните им и стари и нови, а след книгата и концерта, остана само да се снабдя и с новия им диск.
Песента, която ме впечатли и ми хареса много заради позитивното послание от концерта и от новия диск е със заглавие: Най-доброто все още предстои - The best is yet to come и е специален поздрав за всички вас, а и за всички, които ме поздравиха за рождения ден на 27 октомври по скайп, кю, фейсбук, мейл, смс и телефон.

Градски дербита

Голям интерес във футбола предизвикват градските дербита. Този уикенд имаше цели две, в които бяха замесени любимите ми отбори, а преди да напиша нещо за тях ми се иска да потърся къде се крие причината, за да има такова съперничество и омраза в отбори от един град. Доста често те са започнали историята си заедно като един клуб, какъвто е примера с Евертън и Ливърпул, а в Пазарджик с Ботев и Бенковски. И в двата случая недоволни от клубната политика членове напускат и правят нов собствен клуб, който през годините се превръща в съперник и враг. Не искам да засягам дербито Рома и Лацио, за което е писано доста тук, а също така няма да се спирам и на враждата между Атлетико и Реал (Мадрид), но и в двата случая отборите, започващи с буквата "Р" са мои любимци.

Градското дерби - начин на употреба

Много често чуваме, че формата и класирането не влияят пряко върху изхода на едно градско дерби. Това най-вероятно е факт, защото феновете може да се примирят със загуба от друг отбор, но, когато става въпрос за градския противник, не може да става въпрос за прошка. Затова и футболистите дават всичко от себе си, за да победят в тези срещи. За съжаление вече в модерния футбол рядко има играчи от града, които да знаят от какво значение е дербито, но в повечето случаи феновете се грижат те да бъдат добре осведомени. За дербито се говори още от насрочването на програмата за съответния сезон и се напомня месеци, след като то е свършило. Но нека да видим как е започнало всичко.

Думата "дерби" всъщност се произнася "дарби"

За всичко е виновен граф Едуард Смит-Стенли, който по стечение на обстоятелствата бил 12-ия граф на град Дарби, който е служил само от 29 април до 17 декември 1783 година, но време напълно достатъчно, за да организира конно надбягване, което печели със собствения си кон от Дарби на име Бриджит. Това надбягване се провеждало още дълги години, а с името дарби се използвало за всякакъв вид състезание, а също така и породата на коня. Има и още теории за произхода на тази дума сред които, че тя идва от името на града в Англия, от размера на тълпата и привържениците, а също така, че идва от времето, когато Ливърпул е играе с Евъртън, защото двата стадиона са разделени от Стенли парк, който е бил притежание на графът от Дарби и това е дало име и на мачовете помежду им. Каквато и да е истината, сега всеки знае какво е местно дерби :)

Хебър срещу Бенковски

В Пазарджик още от 1959 година насам е имало само един градски тим (изключвам Искра, защото е бил работнически и не е имал право да играе по-високо от трета дивизия и да захранва местния Ботев). През 2004 година след едно формално обединение с Левски (Ракитово), за да започне директно в "А" ОФГ, а не от "Б" ОФГ, се появява ФК Бенковски (Пазарджик) макар да е регистриран през 2002 и няколко години да носи годината в името си. По една случайност бях на първата му среща във Ветрен дол срещу местния Зенит. Тогава ми направи впечатление, че Бенковски бяха взели екипите "Асикс", с които Хебър игра за трети и последен път в "А" група, и на гърба им с червени грозни букви беше написано ФК Бенковски. Тогава играч и ръководител бе Борислав Даскалов. Срещата завърши 1:1 и Бенковски се появи на футболната карта. Тук е момента да споменем, че през периода 1921 - 1945 в Пазарджик е имало доста местни дербита между главните 4 отбора: Ботев, Левски, Славия и Бенковски. От 1945 до 1949 година враждата била между Септември и Спартак, а от 1949 до 1957 в града имало до 5-6 отбора, организирани на производствен принцип. В този период най-силни били Динамо и Червено знаме. През 1957 при реорганизация отборите са Левски и Бенковски, но през 1959 биват обединени в един градски тим под името Ботев. Но да се върнем на Бенковски. Той играе сполучливо в областната група, като дори става шампион, но не иска да продължава в трета дивизия. Най-много се говори за Бенковски, когато неговият президент Борислав Даскалов забрани на Хебър да тренира на стадион "Бенковски" като го заключи и се наложи да идва полиция и Общината да се намесва. Няколко години след това той реши да вземе Хебър, като изостави Бенковски. Истински подем Бенковски получава, когато с него се захваща бившият защитник на Хебър Иван Папазов, който има свой собствен месопреработвателен бизнес и оттогава започва враждата между двамата президенти. Папазов вкарва Бенковски във "В" група и миналият сезон завършва на пето място, докато Хебър едва се спасява. И в двата мача на ниво трета дивизия Бенковски бие Хебър с по 2:0. Стигаме до съботното дерби, когато часове преди началото му, не е ясно, дали Хебър ще участва, заради финансови проблеми и неизплатени задължения към Зоналния съвет на БФС. Едва в 16 часа и 12 минути парите са внесени и мач има. Въпреки, че не са взимали пари от близо 5 месеца и не са тренирали почти две седмици, момчетата на Спас Гигов побеждават в дербито, въпреки, че близо 20 минути играят с човек по-малко заради червен картон за апостроф и неотсъдена стопроцентова дузпа и то в калния и лош терен в Септември, където Бенковски изтърпява наказанието си. В това дерби има всичко по един червен картон за всеки отбор, гол, победа, драма и публика, която няма на мачовете и на двата тима по отделно. Повече за самата среща може да прочетете тук, а феновете вече очакват следващата среща през пролетта...

Ливърпул-купен и победен

Тази неделя с огромен интерес се очакваше и мърсисайдското дерби, като Евертън бе домакин, а двата отбора се намираха в зоната на изпадащите един до друг, а Ливърпул само ден преди това бе купен най-сетне от нови американски собственици, които присъстваха на мача. За съжаление Рой Ходжсън почна доста страхливо мача и бе наказан. Евъртън бяха по-добри и заслужено победоха с 1:0. Не закъсня и втория гол, а Ливърпул оправиха играта си, чак като заиграха в 4-4-2, но вече беше късно да обърнат мача, а имаха и малшанс пред вкарването на почетен гол. Явно цялото напрежение им е повлияло доста, а най-щастлив сред края на ливърпулското дерби бе Дейвид Мойс, мениджърът на "карамелите", а на мен ми беше гадно, но надеждата умира последно. До следващото дерби. Добре поне, че Рома и Реал бият :)

А вашето дерби кое е?

Щурите съседи

Попаднах на сериала "Щурите съседи по btv съвсем случайно през лятото като превключвах каналите, търсейки нещо за гледане вечерта. За моя изненада даваха по два епизода и си легнах късно след един, радостен, че съм открил хубав сериал с много чувство за хумор и комични ситуации. Проверих, че е почнал на 19 юли 2010 със своя български вариант, а като се порових установих, че той е доста популярен по целия свят и на различни места превеждат заглавието му по-различен. За мен българският превод е сполучлив, а иначе Aquí no hay quien viva, както е оригиналното заглавие малко на испански жаргон означава "Тук не може да се живее!" и така се пее в едноименната песен.

Ето малко повечко от страницата на btv: "Щурите съседи" разказва живота на група съседи, живещи на улица "Desengano" 21. Три етажа, всеки с по два апартамента, локално магазинче и портиерна приютяват героите и стават свидетели на техните взаимоотношения. Сюжетът показва колко е трудно да събереш различни хора на едно място и колко комични ситуации могат да се получат от това. Съседите на пръв поглед са нормални. Но само на пръв поглед. Те са от различни социални среди, никога не могат да постигнат консенсус помежду си, а приключенията, които преживяват ден след ден, ги сплотяват и разединяват едновременно.

Разбира се, в едно такова голямо и щуро семейство има както много любов, така и много кавги, а и съседска завист понякога. Клюките, скандалите, объркванията и приятелството са само част от съставките на тази свежа комедия. Всички съседи напразно се опитват да живеят в мир един с друг. Но истината е, че на такова място няма как да живеят нормални хора, а само едни много щури съседи.

За разлика от друг испански сериал по btv "Моите мили съседи", където според мен фабулата се изчерпа вече, при "Щурите съседи" е по-весело и с повече характери. При милите съседи едно случайно забогяло семейство от покрайнините се мести да живее в богата къща с изискани съседи, но семействата са две и повече ситуации там вече са проиграни. При другите съседи е по-интересно и винаги се случва нещо забавно и ново. Мисля, че сериалът се харесва главно, защото като южни народи имаме много общи черти с испанците и чувството им за хумор е по-близо до нашето. Всеки, който живее със съседи в блок или кооперация, се е сблъсквал с различни подобни случки и затова може да вникне в нещата по-добре. Като се замислиш не са много нещата в един вход, които искат мнението на всички собственици или наематели, но при нас нещата се влачат с години и на всяко общо събрание се обсъждат едни неща и се изваждат на показ стари вражди и неразбирателства. Ще се опитам да систематизирам нещата, които се засягат в един блок:
-входната врата (подмяна, слагане на нова брава, ключове, слагане на автомат, звънци за апартаментите, смяна на счупено стъкло, пощенски кутии, отварянето и незатварянето и)
-стълбището (почистване, измазване, ремонт, кабели, помещение с чешма, подмяна прозорци на етажите и между тях, осветление, отопление, боклуци, стари дограми, чехли, постелки, стари уреди и цветя)
-асансьорът (повреди, избор на техник, мотор, плащане, подмяна, пушенето в него, лепенето на рекламни материали, лампата, копчетата вътре и на етажите, вратите на етажите, блъскането му и скоростта)
-покривът (ремонт, теч, поставяне на антена на мобилен оператор, ключ, облицовка)
-мазетата (осветление, почистване, плъхове, хлебарки, подстанция на топлофикация, тръби, врати, кражби, боклуци)
-апартаментите (лично пространство, има ли радиатори съседа, ползва ли парно, има ли водомери, любопитство)
-външна изолация (общи части и апартаменти)
-междублоково пространство (почистване, поддържане, боклуци, пътека, плочки, площадки и други)
-съседите (разбирателство, вражди, конфликти, любопитство, завист, приятелство, хубави и общи моменти)

Сигурно пропускам нещо, но реално всичко това, което го има при съвместното съжителство може да се види и в сериала. Все по-трудно е обаче при нас да се събере такса за входа, да се увеличи или да се съберат пари за нещо, защото всичко общо е чуждо и само моето е важно. Този манталитет много трудно се пречупва и на малко места (изключвам новите сгради, където това се решава още преди да се нанесат хората) се вижда хората да работят задружно и веднъж да се захванат и да решат проблемите и да инвестират, за да живеят по-добре заедно. Радващото е, че ги има тези случаи, но по принцип всеки бяга от това да бъде домоуправител, касиер или чистач на входа като намира различни причини за отказ. Но уж щях да пиша за сериала.

На страницата на btv може също да се прочете за сериала, да се види галерия и да се гледат трейлъри от епизодите, а във vbox7.com може да се гледат изминалите серии. Сезоните са 7, а епизодите 131, а сега в България сме на 4 сезон и 77 серия. Интeресно е да се знае, че първата жена на домоуправителя Хуан Куеста Палома е отрязана от сериала, защото е поискала по-висока сума за участието и и продуцентите я пращат в кома, а после и я доубиват. През сезоните идват и си отиват нови характери, но основните остават същите. Повече може да прочетете на английската версия на Уикипедия тук, а вече виждам, че и българската е обогатена. Ето и последната част от нея:

В България сериалът започна излъчване на 19 юли 2010 г. по bTV, всеки делник от 23:30 ч. с български дублаж. От 2 август се излъчва от 22:30 ч. и още един епизод от 23:30 ч., а от 1 септември 2010 г. отново започва излъчване от 23:30 ч. Ролите се озвучават от артистите Лидия Вълкова, Ани Василева, Димитър Иванчев и Александър Воронов, след известно време дублажният състав е променен, както следва: Лидия Вълкова, Ани Василева, Димитър Иванчев, Светомир Радев и Станислав Димитров. От 20 септември започва излъчване от 00:00 ч. Ето това последното не ми харесва много, защото точно в делничните дни трябва да стоиш до 1:30, за да гледаш актуалния епизод, което не винаги е добре, когато трябва да ставаш в 7:00 часа.

Като край на този пост ще сложа песничката от филма, която е много готина и весела, а ако вие още не сте го гледали, направето го, със сигурност ще ви хареса :)



Снимка: btv.bg

Капан за мишки

Винаги се изумявам на някои нововъведения в ежедневието, които улесняват живота ни. Последното такова бе закупен по принуда капан за мишки в събота, когато при чистене с прахосмукачка смутихме покоя на нашия таен обитател и той излезе на светло, стресна и се върна още по-уплашен. Преобърнахме всичко, но не открихме малката сива мишка. Но нека започна отначало.

Преди няколко седмици две нощи поред чувахме стържене и скърцане, което според мен бе от мишка, но така и не я открихме и видяхме, а и се чудихме как е могла да се качи на този висок етаж. Моята теория е, че е влязла при отворена врата на балкона или през дупка от съседите. Веднъж, когато останах до късно да работя в другата стая, отново я чух, но също не успях да я открия. Още тогава купихме капан, но тя не се хвана. Май се оказа, че този голям железен капан е по-скоро за плъхове, отколкото за мишки, защото той не можеше да бъде затворен с едно подръпване на примамката, а трябваше да се удря с всичка сила, за да проработи. Тогава ни бяха предложили нещо с лепене, но ми се стори безумно и реших да се доверя на добрия стар железен капан.

В събота обаче реших да отида да го купя и да го пробвам. Оказа се като книга с хартиени корици с пунктир по средата и може да се използва два пъти като се раздели. В средата има малко червено кръгче за примамката (храната), а останалото е покрито с прозрачно лепило, на което всичко залепва. Решихме да ползваме традиционна примамка (сирене) и поставихме капана (trap -a - rat се казва и го има в Кауфланд за 2 лева)и само след 30 минути мишката се хвана. Най-въодушевена беше дъщеря ми, която искаше да я види, преди да я изхвърля. Мишката и капана се виждат добре на снимката, а вече ще спим спокойно нощем. Най-подходящата песен, която подхожда за случая, е Ben на Майкъл Джексън, посветена на един плъх домашен любимец :)

Футболни неволи

Разочарованието от моите любими футболни отбори стигна своя връх този уикенд, когато два от тях се озоваха в зоната на изпадащите и реших да драсна няколко реда по случая в понеделник вечер.

Хебър - гост на стадион "Бенковски" в Пазарджик

Ще започна с Хебър, защото гледах мача на стадиона в неделя. За първи път бях свидетел на "Бенковски" Хебър да се чувства като гост и това не бе от мястото на скамейките, а от публиката. За първи път бях свидетел на такова мощно освиркване на момчетата, като излизаха за второто полувреме и скандирания "Локо", които заглушаваха всичко. Далеч съм от мисълта, че Хебър играе на ниво последните години, за да докара феновете отново на стадиона, но все пак колкото и лошо да играе тима, колкото и да е унижаван на терена (1:6 от Пирин 2001) все пак публиката е стояла зад отбора, макар и да е наброявала не повече от 100-200 души. Започнах да се питам кое е важното за един отбор и какво го определя като клуб и стигнах до извода, че в Хебър доста неща липсват. Ето кои са те:
- липса на ДЮШ и политика при подрастващите: ако не беше задължително да има три формации заради участието си в трета дивизия, Хебър спокойно можеше да се лиши от този товар. Сега често мачовете приключват по-рано, защото идват само по 7 души и един се контузва, а вече на всички е ясно, че в Пазарджик не може да има повече от една школа като капацитет за деца, треньори и организация и в момента тя е тази на Бенковски (Пазарджик). Наскоро приключи участието и на ФК Пазарджик, а преди опит имаше и с ФК Ювел, но се видя, че на ентусиазъм и с малко пари не става. Всичко приключва до 2-3 години.
-липса на адекватно ръководство и организация: за да функционира правилно един клуб, трябва да има президент, спортно-технически директор, финансов директор (счетоводител), адвокат, скаут или селекционер, старши - треньор, помощник треньор, домакин и капитан. Принципът в Хебър е всичко в едно. Спас Гигов е играч, старши и помощник - треньор, капитан, треньор в ДЮШ и организатор. Е не може да бъде това правилната формула. Колкото и да е добър един човек, не може да съчетава безброй длъжности и отговорности и да ги изпълнява качествено. Това се видя и в мача с Локомотив. Мястото на старши -треньора е на скамейката, където да може да гледа какво се случва на терена и да реагира с наставления, промяна на тактика, схема на игра и да прави точни смени в точното време. Това липсваше на Хебър и затова понякога играта на отбора е доста хаотична. Вижда се и напрежението между играчите.
-липса на цели: ако целта е само оставане в групата, то този отбор ще си крета вечно в трета дивизия, като го прави вече няколко поредни сезона и за хората няма значение срещу кого играе и как, само и само да остане и да не допуска срама за втори път да играе в четвърта дивизия.
-липса на колектив: тази година поради ред причини доста стойностни играчи си тръгнаха и колективът, който беше изграден в края на миналия сезон, вече го няма. Има единици добри футболисти, но няма колектив. За мен Спас Гигов и Борис Благоев милеят най-много и дават всичко от себе си, а за другите остава това да са им възможностите или пък да ги потиска безпаричието и липсата на перспектива, но и в двата случаи губи отбора.
-липса на нова история: не може вечно да се лежи на стари лаври и да си мислим, че Хебър ще си остане само с трите участия в "А" група и полуфиналите за купата. Младите привърженици помнят само последното участие на тима в "А" група, а доста от противниците дори не го признават, въпреки че по всички статистики то е факт ако тръгнем да не признаваме участия заради обединения на отбори, то ще останат съвсем малко тези, които са участвали повече от няколко сезона в елита.
-липса на емблема: макар клубът да има регистрирана и патентована емблема, тя е обезценена, защото не може да се наричаш професионален футболен клуб, а да се държиш по-зле и от аматьорите в пета дивизия. Да не говорим, че емблемата често липсва на екипите на някои играчи и само Фиго я целува при гол.
-безхаберие: за последните 6-7 години, в които следя по-отблизо Хебър спокойно мога да кажа, че от близо 80 хиляден град, едва на 200 души им пука за този отбор. Това са главно ветерени, юноши на клуба и неколцина останали фенове, които подкрепят тима и в тези лоши времена. Не са повече хората, които си търсят сувенири (шалове, фланелки, чаши, програмки) и са готови да платят повече от 1 лев за нещо с марката Хебър, да не говорим за билети за мачовете. Не са повече регистрираните фенове във форума на сайта, не са повече и зрителите на почти всеки домакински мач и с времето намаляват все повече.
Мисля с това да приключа, че доста се увлякох. В крайна сметка септеймврийци макар и с пазарджишки треньор и играчи победиха Хебър и натриха носа на феновете, защото това е първа победа за тях на този стадион за първенство.

ЦСКА - покажи ни таз игра!

За жалост този рефрен, който чуваме на стадиона, не се изпълнява от играчите на "червения" тим. В четвъртък ходих да ги гледам в европейския мач с Порто, защото винаги отборът е бил силен навън в Европа и представянето там често е по-важно от това за първенство. Въпреки всички проблеми и атаки, публиката беше на стадиона и подкрепи отбора. Там бях и аз с двама мои приятели, но и тримата не останахме доволни от показаното. Като цяло се видя, че Порто е преодолим отбор, а в редиците на ЦСКА имаше страх. Имаше и грешни пасове, невъзможност за спиране на топката, неточни удари и много брак. Не зная какви са били указанията на треньора, но това което видях никак не ми хареса. За мен в този мач играха на ниво само капитанът Тодор Янчев, вратарят Мболи и донякъде Спас Делев. Мишел Платини се чудя, дали въобще да го коментирам, като той е на светлинни години от именития си адаш и едва ли някога ще го стигне. При такива чисти създадени положения, да не може да вкараш и да си нападател,за мен е равно на престъпление. Шеридън тича много, но и той не може да направи нищо съществено. Оказа се, че отново няма кой да вкара, а без голове мачове не се печелят. Защитата също е трагична и не мога да се съглася с похвалите към Павел Виданов, който явно има повече самочувстие отколкото футболни умения. Аз поне забелязах конфликт между него и Спас Делев, когато те бяха на 2 метра един от друг и Виданов вместо да подаде на Делев по крилото, за да създаде атака, предпочете да бие в центъра, където нямаше никой и да даде топката на противника, а после да тича и да се бори да си я върне. За какво по дяволите е това. Сърдите момченца играят на дай си ми парцалките. Е как да стане тогава? Ако в отбора няма разбирателство и колектив, всичко е напразно и временно. Няма да се повтарям, а може само да кажа, че горното за Хебър важи в определена степен и за ЦСКА. Тази вечер те отново ме отчаяха като губеха с 0:2 от Локомотив (явно този уикенд е за отборите с това име) до 73 минута и добре, че беше Маркиньос да стигнем до равенство. След този мач ЦСКА е на 8 място с равен брой точки с деветия Черно море (Варна). Осъзнавате ли какво става. ЦСКА е осми! Какъв отбор, какви цели, какво бъдеще? Къде ни е стадиона? Къде ни е ДЮШ? Къде ни е емблемата? Дано поне вкараме някой гол в Европа на Рапид или Бешикташ, иначе срамът ще е още по-голям. Спирам и тук, че отново се ядосах.

Ливърпул - Лузърпул

Спомням си как гледах баражите за влизане във Висшата лига на Англия и четох коментари, че привържениците на Ливърпул се радват, че ще има още един отбор, на който името завършва на пул (езеро, басейн от английски). Едва ли след мача между двата отбора феновете на Ливърпул са споделяли същата радост. Както при Хебър и ЦСКА стадион "Анфилд" вече не означава непревземаема крепост, а всеки новак може да дойде и да си тръгне с трите точки. Още по-зле е мястото, което заема в момента отбора. А то е 18 от 20 отбора и само 6 спечелени точки! Срам. По-лош старт тимът не е имал от 57 години, а вече славният клуб, който не е печелил титлата в Англия от 20 години, стана обект на подигравки и всички спокойно могат да го прекръстят на Лузърпул. Въпреки всичко аз не се отказвам от клуба и се надявам, че поне той ще направи нещо в Европа, щом падна и за купата от Нортъм. Надеждата умира последна...

Благодаря ти Рома!

Тифозите на столичния тим всъщнос вече няма за какво да благодарят на своя тим, който се свлече на 19 място от 20 отбора и има едва 5 точки след загубата от Наполи с 2:0. Имах удоволствието или по-скоро неудоволствието да гледам любимия си тим на Алианц Арена в Мюнхен, но там те играха за 0:0 и създадоха само едно чисто голово положение. Така няма да стане. От втори миналия сезон сега 19 и заплашени от изпадане. Все по-трудно ще става на нас, феновете на "вълците" да пеем в химна, в който благодарим на отбора. Явно нещата се сбъркани. Или треньорът не става, или играчите, но това не може да продължава повече така. Аз се надявах на нова титла този сезон, но по всичко изглежда, че тя ще си остане мираж. Все още има шанс да се продължи в Шампионската лига, но не виждам как с тази игра може да се стигне до финалите. Мисля, че е нужна тотална подмяна на играчи, за да се промени нещо. Може да съм краен, но явно това е пътя. Дано поне при Рома заложат на някои юноши, каквито са Де Роси и Тоти и нещо да се промени. Иначе ситуацията е сложна.

Другите отбори


На фона на всички тези неуспехи на любимите ми отбори светъл лъч все пак има при Реал (Мадрид), които бият 6:1 в последния си мач и имат реални шансове за титлата тази година. Другият отбор, който скоро може да ме радва е Зенит (Санкт Петербург), който е на крачка от нова титла в Русия с бившия треньор на Рома Лучано Спалети. За българския Зенит няма да говоря, защото тази година той въбще не участва в първенството.

Накрая ще засегна и националния тим, който претърпя голям срам като загуби от Черна гора, а сега ще видим какви ще ги свърши Лотар Матеус, който се появява много често в песента, която предварително бях избрал за този пост. Тя всъщност е писана през 1993 и се явява тогава като химн на немския тим за световното в САЩ през 1994. Има кадри и от мачове с България и на немски отбори, а Скорпионс дойдоха за първи път в България именно тогава и това беше моят първи голям рокконцерт на стадион "Васил Левски", а в събота ще ги гледам на стадион "Академик" до БАН, където ще бъде последният им концерт в България в рамките на последното им турне. Призивът на песента е ясен: No pain, no gain! Без болка, няма победа! Дано това го разберат всички от любимите ми отбори и да се стегнат и поне с игра да ме зарадват.

Богати зайци

Не зная, дали сте чували за богати зайци, но миналата седмица завърших един такъв под формата на книга. Най-често богатството се свързва с прасета, не само защото, когато някой стане богат и се освинва като прасе, ами и защото още от древни времена прасетата са яли и пари покрай всичко друго, което ядат като всеядни животни.

Зайците са друга порода. Дай им да бягат и не ги търси. Този вид заек на Ъпдайк обаче е особена порода. Третата част на поредицата за Заека Хари Енгстръм буквално ми се разпадна в ръцете и за това вина носи най-вече издателя, който ме караше да подреждам листи и да чета в екстремни положения. Иначе книгата си струва. Самата идея да се пише през 10 години в 4 части (чудя се защо все в 4 и Цепелин така правят с албумите си) е добра, защото наистина отразява промените през етапите на живота.

Чисто съвпадение, че четох книгата точно в месеца, в който се случват повечето важни неща в нея, а именно септември. Заека по чиста случайност е станал богат и се забавлява по клубове с приятели, играейки голф, тенис и ходейки на басейн с коктейли. Дрязгите с жената са забравени, а авантюри с размяна на партньори в компанията в клуба не липсват. Единственото нещо, което притеснява Заека е сина му.
Той взима, че се връща, незавършил колеж с бременна приятелка, която крие първоначално като идва с нейната най-добра приятелка и вгорчава спокойствието и рахата на баща си. В крайна сметка всичко е наред и сега не ми остава нищо друго освен да започна последната книга. Само да добавя, че и тази книга печели на Джон наградата Пулицър.

Корицата отново е решена добре с луксозна кола, като споменах и в предишни постове, че кориците в България нямат нищо общо с оригиналните, но все пак отразяват идеята на книгите на Джон Ъпдайк. Много близо и познато ми звучаха проблемите през 70-те в Щатите с инфлация, бензин и други такива неща, което показва, че нещата се повтарят в един или друг отрязък от време.

За богаството обаче аз имам друго виждане. То не бива да бъде цел, защото е способно да отрови всеки живот. За жалост много хора се увличат и обичат да демонстрират своето благосъстояние, което е коренно различно в други страни като Германия, където бях наскоро. Там един младеж с дънки и кецове и рошава коса и евтина тениска, кара скейтборд и колело, а всъщност е милионер и не желае да си купува кола...

Май се поувляках този път и ще спирам. Ето една готина песничка за богати хора :)

Родителска среща

Миналата седмица за първи път бях на родителска среща като родител в детската градина на дъщеря ми. Седнахме на малки столчета в стаята, където играят нашите деца. Доволен съм, че както и в яслата и този път също попаднахме на чудесни и мили възпитатели и педагози. Първо ни запознаха с правилника на вътрешния ред и дневния режим на децата ни, таксите и доброволните дарения, които трябва да съберем до седмица две. Избрахме и родителски съвет, а две учителки ни запознаха с техните извънкласни дейности, на които може да запишем децата си.

Срещата продължи два часа и завърши с подписи на различни места и гледане на спалнята, където спят децата. Като цяло съм доволен, защото съм наясно какво се прави там и какво предстои в близко бъдеще. Водих си подробни бележки и за първи път нямах въпроси, защото всичко ми беше ясно.

Много похвали получих за дъщеря ми, която се държи самостоятелно, възпитана е, облича се и храни сама и не създава грижи на госпожите. Тя ни разказва какво се случва там и се надявам следващите 4 години да бъде добре в тази детска градина.

Подписах се, че разрешавам да използват снимки на детето ми в общи планове и самостоятелно за сайта на детското заведение, а дори и аз пратих няколко лично на мейла и получих хубави думи от директорката като благодарност.

Като цяло изживяването беше нещо ново и се чувствах малко странно сред различни характери и родители, някои от които значително по-млади от мен :)

Вече очаквам следващата среща... (родителска)