Ten years gone

Then as it was, then again it will be
An' though the course may change sometimes
Rivers always reach the sea
Flyin' skys of fortune, each have separate ways
On the wings of maybe, downy birds of prey
Kind of makes me feel sometimes, didn't have to go
But as the eagle leaves the nest, it's got so far to go

Changes fill my time, baby, that's alright with me
In the midst I think of you, and how it used to be

Did you ever really need somebody, And really need 'em bad
Did you ever really want somebody, The best love you ever had
Do you ever remember me, baby, did it feel so good
'Cause it was just the first time, And you knew you would

Do your eyes not sparkle, Senses growing keen
Tastin' love along the way, See your feathers preen
Kind of makes makes me feel sometimes, Didn't have to go
We are eagles of one nest, The nest is in our soul

Fixin' in my dreams with great surprise to me
Never thought I'd see your face the way it used to be
Oh darlin', oh darlin'

I'm never gonna leave you. I never gonna leave
Holdin' on, ten years gone
Ten years gone, holdin' on, ten years gone

Стая в Рим

Ровейки се из черновите на блога си случайно видях, че тази стои непусната и реших, че по-добре късно отколкото никога. Гледах филма преди повече от два месеца в прожекция от 22:30 в Евросинема на Стамболийски. Малкият киносалон побра по-малко от 10 души, а на екрана бяха само две жени. Но нека започна отначало.

Били ли сте в Рим? Аз не съм и да си призная много ми се иска да отида и да видя вечния град. Признавам също, че филмът ме привлече със заглавието си "Стая в Рим". Работейки с хотели, стаите живо ме интересуват, а за Рим вече казах. Действието се развиваше в началото на лятото, а аз го гледах в края му, но времето беше топло и съответстваше на филма.

Стъпките на непознати отекваха по нощните улици на Рим. Какво би се случило, ако се срещнат двама непознати далеч от дома? Дали ще бъдат познати или ще останат непознати и след своята случайна среща? Всъщност замисляли сте се, дали всичко е случайно, дали срещата на двама души от различни светове не е предопределена, а изненаданите в края да са само самите те. Нямам отговор, но изглежда нямам и въпрос :) Защо страстта е тъй голяма с непознат? Дали факта, че може би никога вече няма да видим този човек, ни кара да свалим всички маски, предразсъдъци, морални дилеми и да преминем границите и да се отдадем истински на страстта и любовта?

Филмът дава отговори на въпросите и повдига нови. Поканата да се качиш в нечия хотелска стая е различна, когато е изречена от жена към жена. Еднакви са обаче чувствата, страховете, версиите за други имена и живот. Стаята обаче е като омагьосана с митични сцени и балкон, който гледа към свободата...

Чувствата са чувства, а как те възникват за една нощ и отново боли на раздяла, може да видите във филма. Няма да го разказвам, за да е интересен, а само ще копирам няколко думи от киносайт за филма:

"Началото на лятото. Хотелска стая в сърцето на Рим. Две млади жени – Алба и Наташа – се срещат и споделят страстна нощ, изпълнена с интимни тайни. На сутринта, те продължат пътя си поотделно – Алба към Испания, а Наташа в Русия. Така завършва този 12 часов летен роман. Както и в другите си филми, Медем изследва сексуалното желание като интимно, страстно и физическо пътешествие на телата и душите в една стая, изпълнена с магическа атмосфера. Стая която предлага безкрайни еротични възможности и силни комични моменти."

Героините са голи почти през цялото време, без да се срамуват една от друга и от голотата си и разголвайки и най-интимните си тайни, знаейки, че те ще бъдат на безопасно място при един съвсем непознат странник в нощта. А всъщност всичко се вижда от космоса. Белият чаршаф на свободата и пълното отдаване на страстта ще стои на снимката на сателита, а споменът за тази нощ ще се отпечата дълбоко в сърцето на всяка от жените. Хубаво и болезнено е да обичаш странници, но не и да гледаш филма. Лека нощ минали, настоящи и бъдещи мои странници!

Лудост ли е Бог?

Ще запомня датата 11.11.2011 година с две неща още в началото на самия ден или по-точно нощ. Някъде към 3:33 часа прочетох книгата на Рей Клуун "Бог е лудост" като часове преди това и двете ми болни деца и съпруга ме събудиха. Няма да се спирам подробно на следствията от вирусите, които ни тръшнаха и четиримата, но всичко е добре, когато завършва добре. В случая четиримата заспиваме заедно на голямата спалня и книгата с приятен син цвят е затворена с усмивка.

Това е втората книга от този холандски автор, а за първата писах тук, и явно няма да е последната. За бремеността цветът бе розов, а за Бог Рей се е спрял на синия цвят. Книгата, или есето, както го нарича той, се чете лесно със своите 87 страници. За пореден път жена ми прочете книга няколко нощи преди мен, а моментът за мен да прочета това заглавие бе повече от подходящ. Винаги човек има нужда от вяра, а най-вече да вярва в себе си. Книгата допринесе за моята вяра.

Поздравления за издателството Жанет 45, което продължава да радва публиката си със страхотни заглавия. А оригиналното заглавие на тази книга е: GOD IS GEK и въпреки моите асоциации с чук и гек, което карах като дете из снежните преспи на Витоша, означава съвсем друго.

Разхождайки се сред велики писатели, философи, мислители като Кант, Айнщайн, Декарт (Мисля, следователно съществувам) и различни религии, вярвания и модни течения авторът търси отговора на няколко въпроса: "Съществува ли Бог?; В какво вярвате? Има ли живот след смъртта?" Отговорите на учени, влиятелни личности и други ни кара да се замислим за мястото на Бог в 21 век.

Много ми хареса един абзац от книгата и затова ще го споделя тук:

"Нас ни има, живи и здрави, на Земята. Това само по себе си е извънредно невероятно,както научаваме от константите на Рийс (професор от Кембридж, дефинирал шестте константи, за да се зароди живот на Земята, известни още като "Шестицата на Рийс"). С един процент да се разминаваха, и на това място нямаше да срещнете и пукната душа. Нас обаче ни има. На тази малка планетка, достатъчно далеч от Слънцето, за да не изгорим, и не твърде далеч, за да не замръзнем. Не питайте как е станало, просто се възползвайте!"


А вие не питайте повече какво пише в книгата, а се възползвайте да я прочетете. Определено си заслужава независимо от това, дали сте вярващи или не и коя религия следвате, проповядвате или отричате. В крайна сметка освен отговор на въпроса, дали съществува Бог, може да научите, дали той е лудост и дори какъв е на цвят :)

Father and son

Тази песен ме предследва цял ден и реших да я споделя...


It's not time to make a change,
Just relax, take it easy.
You're still young, that's your fault,
There's so much you have to know.
Find a girl, settle down,
If you want you can marry.
Look at me, I am old, but I'm happy.

I was once like you are now, and I know that it's not easy,
To be calm when you've found something going on.
But take your time, think a lot,
Why, think of everything you've got.
For you will still be here tomorrow, but your dreams may not.

How can I try to explain, when I do he turns away again.
It's always been the same, same old story.
From the moment I could talk I was ordered to listen.
Now there's a way and I know that I have to go away.
I know I have to go.

It's not time to make a change,
Just sit down, take it slowly.
You're still young, that's your fault,
There's so much you have to go through.
Find a girl, settle down,
if you want you can marry.
Look at me, I am old, but I'm happy.

All the times that I cried, keeping all the things I knew inside,
It's hard, but it's harder to ignore it.
If they were right, I'd agree, but it's them you know not me.
Now there's a way and I know that I have to go away.
I know I have to go.

Кецове

Като тийнейджър много обичах кецове. Носих ги с кеф, бяха адски удобни и нямаха скъсване. Любими ми бяха черно белите и с тях обиколих голяма част от родината на автостоп. По едно време дори си мислех, че ми носят късмет, защото не съм чакал повече от 10 минути, за да ме качи някой. Разбира се имаше и едно изключение, където чакахме с най-добрия ми приятел повече от 2 часа в жегата край Казанлък, но това изключение само потвърждаваше правилото, че ни върви с вдигнатия палец. Към тези спомени ме върна българският филм "Кецове", чиито плакат виждах всяка сутрин, пътувайки за работа.

Гледах филма точно на деня на премиерата му, 28 октомври, ден след рождения ми ден. Може да се каже, че и той беше един своеобразен подарък за мен. Гледахме филма с жена ми в Арена Младост в късна прожекция, което бе възможно единствено поради факта, че моите родители бяха вкъщи и се грижеха за децата. Филмът ме грабна още от самото начало. Музиката бе страхотна, а ефектът от него беше, че ми се приходи на море през октомври :).

Харесвам Филип Аврамов още от "Писмо до Америка", а актьорът и режисьор Валери Йорданов бях гледал като студент в театъра на НАТФИЗ в една хипи постановка, която много ми допадна и дори се снабдих с плакат, който дълго време красеше стената на стаята ми в Студентски град. Иван Бърнев харесах в "Стъпки в пясъка", а останалите герои бях гледал тук и там по телевизия и театър. Събирането на три двойки на морето бе кулминацията на филма за мен. Напомни ми доста моят първи Джулай, когато се примъкнах край огъня на Варвара и се запознах с хората. Всеки от тях стигна по различен начин до морето (автобус, стоп, кола), а съдбата ги събра на плажа.

Всеки носеше своя кръст, проблеми и спомени в раницата и имаше нужда от малко свобода и безгрижие, което намери на Карадере. Как е възможно човек да е щастлив в един Черен дол? Да, това означава Карадере от турски (във филма също имаше турски думи, а и малко немски за разкош) и май наистина бе единственото свободно от бетон кътче по нашето Черноморие. Но няма значение мястото и дали това е Варвара, Иракли, Карадере или Камен бряг, където е сниман филма, а морето, въздуха и свободата владеят главните герои и ги правят болезнено искрени, откровени и щастливи със своето съществуване там. Вечните въпроси (кой си ти, какво мразиш, какво обичаш, от какво те е страх, за какво мечтаеш) предизвикват интересни отговори у всеки един от тях, а мога да призная, че имаше и доста оригинални хрумвания като:
- "Какво мразиш?"
- "Дафинов лист." :))))

Стоте минути минаха неусетно и аналозите с "Телма и Луиз" и "Волният ездач" за края на филма са неизбежни, а ако мога да перифразирам Сервантес, ще кажа: "Свободата, Сиви, е на крака на газта!" Напред към свободата! Напред към киносалоните! Филмът си заслужава :)



P.S. Само се чудя, дали някой от стотината жители на карнобатското село Глумче ще гледа филма :)))