Една зимна вечер шофирайки към вкъщи съвсем случайно попаднах на радиостанция със стара музика, която пасна идеално на моето настроение и нагласа и в студеното време стопляше душата ми. Странното в случая беше, че нямаше нито една реклама, нито се чуваше водещ или пък сигнал, който да рекламира станцията.
Така любопитството ми бе провокирано и оставих станцията в колата ми да свири и в следващите дни с надеждата да чуя нещо, което да ме насочи към името и идеята на радиото. Единственото, което чух бе Дарик 18. Първоначално не схванах защо са кръстили така станцията и дали има нещо общо с Дарик радио. Не открих информация и на сайта на медията и в крайна сметка единствено се наслаждавах на песните на Франк Синатра, Елла Фицджералд, Дизи Гилеспи, Чарли Паркър, Луис Армстронг и много други изпълнители от 20-те до 50-те години на 20-ти век. Рядко можеш да чуеш такава музика по комерсиално радио и затова в крайна сметка оставих моето проучване и слушах радиото всяка зимна вечер на път за вкъщи.
Както често се случва намереното бе загубено и почнах да слушам други станции и постепенно забравих за невероятната си находка.
Година по-късно отново студена зимна вечер ме върна към нея. Тромпетът стигаше своите височини, когато прекъснат от джингъла Дарик 18 ме накара да се сетя за моето търсене. Първата ми хипотеза бе, че 1 и 8 прави 9 и понеже станцията е на 90.00, където преди се подвизаваше Сигнал плюс, бълващо чалга и карайки ме да въртя копчето в търсене на нови станции, сега това е идеята да се рекламира това радио и неговата честота.
Година по-късно отново студена зимна вечер ме върна към нея. Тромпетът стигаше своите височини, когато прекъснат от джингъла Дарик 18 ме накара да се сетя за моето търсене. Първата ми хипотеза бе, че 1 и 8 прави 9 и понеже станцията е на 90.00, където преди се подвизаваше Сигнал плюс, бълващо чалга и карайки ме да въртя копчето в търсене на нови станции, сега това е идеята да се рекламира това радио и неговата честота.
Всичко това беше грешно. В търсене на истината попаднах на статия в Интернет, която надлежно обясняваше всичко.
Дарик радио решава да прави младежко насочено радио и затова се спира на името Дарик 18 с идеята да излъчва актуални хитове и да обхване младежката аудитория. Така започва ударно и радиото докато Профон не поисква огромни суми за авторски права. Тогава Радосвет Радев започва да пуска само музика от преди 1 ноември 1963 година понеже за нея не се дължат пари за авторски права, защото е изтекъл срокът от 50 години. По този начин той не плаща милиони за песни на актуални музиканти, а в София може да слушаме качествена музика на честото 90.00 поне дотогава, докато не се уреди въпросът и спорът за авторските права и отчисленията, които плащат медиите.
Дарик радио решава да прави младежко насочено радио и затова се спира на името Дарик 18 с идеята да излъчва актуални хитове и да обхване младежката аудитория. Така започва ударно и радиото докато Профон не поисква огромни суми за авторски права. Тогава Радосвет Радев започва да пуска само музика от преди 1 ноември 1963 година понеже за нея не се дължат пари за авторски права, защото е изтекъл срокът от 50 години. По този начин той не плаща милиони за песни на актуални музиканти, а в София може да слушаме качествена музика на честото 90.00 поне дотогава, докато не се уреди въпросът и спорът за авторските права и отчисленията, които плащат медиите.
Странно нещо се случва с радиата в България. СЕМ масово закрива регионални радиостанции, включително и радио Пазарджик и Деж и Оберон, за които съм работил две години като ученик. Същото се случи и с радио Лиани в Ловеч. Последно институцията отказа лиценз за София и на Classic FM, радио, което вече е под шапката на BTV Radio Group.
Има преструктуриране в тази сфера и поне аз помня и закриването на радио Спорт и радио Гонг и още куп други качествени радиостанции. Но да не навлизам в дълбоките води.
Докато не съм забравил да Ви дам линк към прекрасната статия на Тема Daily, "Другата душа на музиката", която казва всичко за радио Дарик 18. За съжаление то няма мобилно приложение и не може да се чуе онлайн, но въпреки това си заслужава да се слуша.
А ако не знаете песните, ползвайте приложението Track ID на смартфона си и ще видите, че всяка от тези песни я има в библиотеката на златните години на джаза. Текстовете също си заслужават, но като финал на поста си реших да пусна парче с малко текст и много музика, което е включено и във филма "По пътя" по книгата на Джек Керуак.
А ако не знаете песните, ползвайте приложението Track ID на смартфона си и ще видите, че всяка от тези песни я има в библиотеката на златните години на джаза. Текстовете също си заслужават, но като финал на поста си реших да пусна парче с малко текст и много музика, което е включено и във филма "По пътя" по книгата на Джек Керуак.
Яжте солени фъстъчки и слушайте Дарик 18 в София ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар