понеделник, 9 февруари 2009 г.

Рекорди






Винаги съм харесвал играчи, които запазват лоялността към един футболен клуб за дълго време или за цялата си кариера. Много се радвам, че в любимите ми клубове има такива играчи. Това са Джерард в Ливърпул, Тоти в Рома, Раул и Касияс в Реал (Мадрид).Именно последните двама изравниха два рекорда през последната седмица. "Мачът със Сантандер е 454-ият в кариерата на Икер Касияс за "белия балет". Така вратарят се изравни с предишния рекордьор на клуба на вратарския пост Пако Буйо, а той все още е на 27 години." Ето това е уникалното.
"Самият Буйо не е разстроен, че ще отстъпи първата позиция в клубната ранглиста.
"Не е страшно, когато най-добрият вратар в света победи твоя рекорд. Мисля, че Касияс ще успее да подобри всички рекорди в клуба, тъй като е съвсем млад", заяви легендата на кралския клуб.Пред Икер Касияс в момента са едва пет човека: Маноло Санчес (712), Раул (684), Карлос Сантиляна (643), Пако Хенто (605) и Фернандо Йеро(601)." Малко преди това Раул изравни рекорда на Ди Стефано от вкарани 307 попадения за "белия балет", а скоро ще запише и мач номер 500 в Примера дивисион. "31-годишният Раул, който направи своя дебют за испанския шампион през 1994 година ще изиграе своя мач номер 500 в шампионата!"
Освен това Раул е и голмайстор №1 в Шампионската лига и на испанския национален отбор. Не знам какво чувства той, но според мен това е голямо постижение. Франческо Тоти или "Принцът на Рим" има над 500 гола в 400 мача в Серия А, а скоро разбрах, че ще му удължат договора да 2014. Стивън Джерард има 111 гола в 471 срещи, а в международните мачове още 70 участия и 14 гола. В А-група постижението на Петър Жеков от 253 гола в 333 мача още не може да бъде достигнато. Само, че тези голове отново са за различни отбори, а за ЦСКА са 144, което отново е рекорд:Най-много голове за ЦСКА в „А“ група. За Хебър най-много голове в Б - група има Младен Радков (80) и сега е трудно да си представим някой да бие рекорда му, защото играчите не се застояват повече от сезон-два и често сменят отборите. Най-много мачове за Хебър в Б-група има Танчо Гилев със своите 315 мача, а е вкарал само 34 гола. Дори в А-група са малко играчите, които записват юбилейни мачове над 200 за един отбор.

Ето и още малко информация за тези играчи:

Раул Гонзалес Бланко

Икер Касияс

Франческо Тоти

Стивън Джерард

Петър Жеков

Младен Радков

четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Кристиано Роналдо купува хотел!

"Португалецът е планирал да закупи луксозен хотел за сумата от 8 милиона паунда на остров Порто Санто близко до родния му остров Мадейра.Роналдо притежава къща за 4 милиона паунда в Чешир, има вила в близост до Лисабон, купи къща на семейството си в Мадейра, както и бутик на сестра си. В момента той строи луксозна вила в която и иска да живее след като приключи кариерата си като футболист. Постройката е пред завършване и също се намира на остров Мадейра като ще срува на футболиста около 6,5 паунда."
Хотел и вила за пенсиониран футболист. Вярно е, че те се пенсионират доста по-рано, но това е явно инвестиция и освен рокзведите, както писах наскоро, и футболистите влизат в хотелиерския бранш. Дано следващата инвестиция в хотел да е на някой инженер или биолог. Би се получило доста интересно. Все пак Кристиано Роналдо може да си го позволи.Дано и Бербатов го последва. Като се замисля и аз не бих имал нищо против да имам собствен хотел близо до родното си място. Мечтии....

Ето и самата новина:

Кристияно Роналдо си купи хотел за 9 милиона евро

Кристиано Роналдо купува хотел на остров Порто Санто

събота, 31 януари 2009 г.

Хотел за рокзвезди


Желязната девица (Iron Maidon) е решила да отвори луксозен хотелски комплекс в Лондон, предназначен само за звезди."Всеки музикант, който иска да отседне там, ще подписва декларация, че ще се държи почтено и възпитано!" Ето в това е парадокса. Рокмузикантите се славят със своите изпълнения и прищявки в хотелите, но тук те няма да могат да чупят и да трошат инвентар, а само ще плащат луди пари, за да им се угажда. Чудно ми е кои ще бъдат първите гости и дали ще бъдат допускани само рок -звезди или ще почнат да правят изключения и за музиканти от други браншове. Иначе самата идея да кръстят стаите на известни рок парчета е страхотна! Ще очаквам с нетърпение откриването на хотела и първата група, отседнала там. Ето още интересни факти:
"Единият от мениджърите на групата Анди Тейлър коментира: "Хотелът ще представлява наистина елитно място. Единственият компромис, който направихме, бе

да разрешим на бара да работи денонощно

Това е най-изнервящото нещо по време на турне. Концертите обикновено са късно вечер, така че когато музикантите се върнат в хотела след полунощ и пожелаят да пийнат по едно за разтоварване, баровете винаги са затворени", обяснява той.

ОТ Би Би Си вече са заснели трисериен документален филм, озаглавен Rock'n'Roll Hotel, който разказва цялата история на сградата - от офис на Пол Реймънд, някогашния порнокрал на Сохо, до луксозен хотелски комплекс."


Ето я и самата новина за рок-хотела:

"Айрън мейдън" откриват хотел за рокзвезди в Лондон

Iron Maiden стават хотелиери

вторник, 27 януари 2009 г.

Кентавърът

Кентавърът е мъртъв. Изправи се на задните си крака, изцвили и изпръхтя едновременно и падна на земята склопвайки очи и тръшвайки тежкото си уморено тяло на земята. На януарския сняг остана да тежи само тъгата. Нощта настъпваше тихо и неусетно и всичко утихна в покой. Почивай в мир!

"Tell your mother, if she asks, that maybe we'll meet some other time. Under the pear trees, in Paradise."

"We all dream, and we all stand aghast at the mouth of the caves of our deaths; and this is our way in. Into the nether world."

John Updike
March 18, 1932 – January 27, 2009

Още по темата:

Почина Джон Ъпдайк

Отиде си американският писател Джон Ъпдайк

John Updike in Wikipedia

понеделник, 26 януари 2009 г.

Рапидограф

Рапидограф е инструмент, който се използва от инженери, архитекти и чертожници за рисуване на линии с равномерна дебелина, необходими за изработването на архитектурни, машинни и технически чертежи. Името "рапидограф" произхожда от серията технически писалки на германския производител Ротринг. Това пише в Уикипедия. Причината да ви занимавам с него е, че дъщеря ми избра него пред останалите предмети на прощъпулника в събота следобяд. След като се търкулна питката по белия чаршаф и тя тръгна да ходи след нея, Калина се спря пред дивана, където бяха наредени около 20 предмета, предварително наречени за определена професия. Огледа ги внимателно. Бяхме се постарали да не присъстват предмети, която тя познава от ежедневието, за да бъде изборът и справедлив. Тя грабна зеления рапидограф и не поиска нищо друго при предоставен и втори шанс. Дали ще бъде инженер, архитект или нещо друго, бъдещето ще покаже, но аз желая да бъде жива и здрава и да ходи все по-стабилно и да прави важни малки стъпки в живота си. На добър път, Калина!

събота, 17 януари 2009 г.

Счупеното носи щастие!

Новата година не започна никак добре, ако сте чели предишния пост, но там аз пропуснах да обърна внимание на счупените неща. За съжаление те бяха доста. Майка ми счупи една любима нейна чаша за кафе, която и донесох от Берлин преди 4 години. Формата и беше много хубава и на нея бе изобразен герба на Берлин. Дъщеря ми счупи една купичка с дръжка глава на крава, която майка ми и подари. Тя много хареса кравата купа, но реши да я пробва, като я пусна от леглото и тя се счупи. Жена ми счупи една малка стъклена чаша сувенир с герба на Ливърпул, която си бях донесъл оттам. Аз счупих две стъклени чаши като ги пометох с ръката си. Имаше още няколко счупени чаши и чинии и няколко играчки на дъщеря ми, но не не искам да навлизам в подробности. Друго нещо искам да споделя. Счупените неща не могат да бъдат залепени и се наложи да ги хвърля на боклука. Много ме заболя за чашите, които съм пазил в куфари през летища да не се счупят и днес с едно рязко движение да не стават за нищо. Странна ми беше и моята реакция, защото ме заболя за тях. А в крайна сметка те са предмети. А и нали казват, че счупеното носи щастие...

сряда, 7 януари 2009 г.

Вируси през 2009!

Новата година не започна добре. След празниците, които бяха в спокойна семейна обстановка край огъня в камината и на масата, дойде и 2009. Още при връщането в София започнаха проблемите. Вечерта на 4 януари, неделя, в 21.30 при минус 10 градуса закъсах с колата между Обеля и Люлин. Досега не бяха изживял такъв ужас, защото акумулаторът изгасна и жена ми и едногодишната ми дъщеря мръзнаха в колата, докато аз ходих да купувам кабели и въже от ХИТ. Първо ми помогна един таксиметров шофьор, на когото благодаря, защото не поиска нищо в замяна, но причината явно не беше в акумулатора. Бях скъсал ремък. Благодарение на двама приятели, както се казва приятел в нужда се познава, успях да се справя с проблема. Единият откара жена ми и дъщеря ми на топло у тях и после се върна и ме тегли с въже до сервиза на Пежо в Люлин. Другият остана до мен и ми помогна, като стържеше замръзналото предно стъкло, за да може да виждаме въжето при тегленето. На следващия ден колата бе готова и в обедната почивка на първия ми работен ден я взех и откарах на паркинга. Дали от студа през тази вечер или от нещо друго дъщеря ми вдигна висока температура. Не спахме цяла нощ и се притеснихме доста. Тя се тресеше и плачеше и изглеждаше безпомощна и гледаше много тъжно и тревожно. На сутринта за наша радост температурата спадна, но вирусът още я държи и тя изглежда бледа, не се храни и отслабна. Не си играе както преди и липсва и блясъка в очите и. Студът и кризата с газта повлияха и на работата през първата работна седмица. Заради намаленото парно колегите включиха климатици и печки на макс и това претоварваше мрежата и бушонът гърмеше през половин час. Загубихме доста важни документи,а и работата стана двойна. На три пъти токът изгасна за цялата кооперация и каре от квартала в центъра. Нямахме ток до два и три часа. Заради това си тръгнахме и по-рано. В този ден на път за вкъщи ми се наложи да чакам автобус 413 час и половина в студа пред руско посолство. Имаше ужасна снежна виелица, която силно биеше в лицето ми и устните ми замръзнаха, а краката не си ги чувствах. Трафикът бе ужасен, улиците непочистени, хората по спирките премръзнали и времето бе безмилостно със своите минус 12 градуса. Иронията е, че това се случи пред посолство на държава, която има пръст в кризата с газта и топлото в България. В крайна сметка си поръчах такси от фоайето на Парк хотел Москва, за да не хвана и аз някой вирус. Други вируси нападнаха компютъра ми чрез скайп и кю. Сега пращам на моите контакти файл през скайп и линк през кюто, които са вирус. Засега не мога да се справя с проблема и това доста пречи на нормалната работа. Въобще не ми харесва как започна 2009. Върнете ми старата 2008! Тя беше по-хубава и по-готина. Нямаше криза нито в Газа, нито с газта, а икономическата криза още не беше стигнала България. Нова седмица, нов късмет. Дано всичко бъде наред! Оставам оптимист.

понеделник, 15 декември 2008 г.

Среща с президента

В петък използвах обедната си почивка, за да отида на откриване на една важна изложба, свързана с моето хоби. Мястото е НИМ, а изложбата е под название "Символи на българската държавност." Организацията в която членувам (БХВО) е партньор на проявата и като неин представител се оказах в светлините на прожекторите редом до президента на Република България г-н Георги Първанов, до министъра на Културата г-н Стефан Данаилов и с директора на НИМ г-н Божидар Димитров. Само по новините на БНТ се видях за кратко За мене беше чест да се запозная и да се ръкувам лично с президента. За мене това е въпрос на уважение на институциите. Неговото слово за изложбата беше точно, премерено и много на място. Не зная кой му пише речите или той само като историк е говорил за материя, която познава, но нямаше нито една излишна дума. След тази проява следях медиите и бях изненадан колко малко място се отделя за една такава проява и колко много за убийства ,протести и политика. Мои познати също се отнесоха пренебрежително към срещата ми с президента, а това не говори никак добре за нашите институции и тяхното зачитане от гражданите. Самата изложба бе открита първо във Велико Търново и повода е 100 години от независимостта на България, а в НИМ-София ще остане до края на март 2009, а след това ще обиколи и други регионални музеи. Ето малко повече за изложбата тук.

сряда, 3 декември 2008 г.

Криза в отношенията

За разлика от световната икономическа криза, която според мен е повече в главите на хората и показва как може да се манипулира съзнанието, аз изпаднах в друга криза с други измерения. Не съм очаквал да се случи на мен, защото сред предимствата си винаги съм считал, че присъства умението да общувам. В тази връзка тази криза в отношенията ми с няколко човека се отразява доста зле. Във всекидневното си общуване по работа срещнах проблеми с разбирането на моята позиция по електронната си поща и по телефона. Много често ми се налага да общувам с хора, които не умеят да слушат или го правят разсеяно и винаги си имат позиция, от която рядко или почти никога не отстъпват. Моята задача е да ги накарам да ме разберат и да работим съвместно. Досега почти винаги ми се удавало. Началото на декември ме срещна с двама, които крещят по телефона и не слушат, какво им говоря и са твърдо решени да се скарат с мен и фирмата, която представлявам. Прословутото ми търпение и спокойствие взе да се изчерпва. В две от хобитата си, в които също влагам доста плам и ентусиазъм също имах три случая на неразбирателство. При едното отново електронното поща се оказа не толкова добро средство за общуване, а при другите две ай си кю-то и скайп-а ме предададоха. Чрез тези иначе полезни средства за комуникация не може да се придаде интонация и тон и често някои думи се въприемат по друг начин. Приемам, че съм сгрешил на няколко пъти и ще си търпя последствията, но така губя хора, които съм считал за приятели и съмишленици и вече губя и желание да се занимавам с каквото и да е. Явно ми трябва малко почивка и спокойствие и среща очи в очи с хората, които ценя и не искам да загубя като приятели. Считам за правилно да се видя с тях и да изясня всички недоразумения и грешки, допуснати от моя страна. А дотогава ще продължа да се чувствам много наранен, неразбран и гузен...

вторник, 2 декември 2008 г.

Хотел 7 звезди в Европа

След като писах за първия хотел с 0 звезди, се появи и първия хотел със 7 звезди в Европа. Той се намира в Милано и предлага супер лукс в своите 25 апартамента само за 4 000 евро на вечер. Ето и самата статия за хотела тук Все пак при официалното категоризиране в Европа хотелите все още могат да бъдат само 5 звезди, като винаги има различни критерии и често хората се бъркат коя верига към кой клас спада. По света 7 -звездните хотели са 7 (за повече инфо вижте тук), но и там се очаква увеличение. Мисля си, че в скоро време и 7 звезди ще бъдат малко и очаквам появата на първия 9-звезден хотел. Чудно е обаче, защо е пропуснат хотел със 6 звезди. Може да се обзаложим, че и България няма да остане по-назад и ще се сдобием и ние с хотел 7 звезди, нищо че 5-звездните не винаги отговарят на изискванията за категоризация.

Може да разгледате хотела тук.