Open doors to open hearts

Не зная кой е измислил този слоган (девиз) за реклама на България като туристическа дестинация, но мога да кажа, че идеята определено ме грабна. Клипът също ми харесва и затова го слагам и тук. Сетих се за него, защото през изминалите две седмици имаше доста дни на отворени врати.



На 13 септември посетихме БНТ, където Деня на отворените врати се превръща в традиция. Досега бях влизал само веднъж в националната телевизия по повод филма за село Ветрен дол и то само до кафето, където обсъждахме разни неща за филма, който цели да покаже как в едно населено място съжителстват различни хора от различни националности и етноси в разбирателство. Този път заведохме дъщеря ми. Чакахме доста време на опашката и тогава ни извикаха през служебния вход, защото сме с малко дете. Качихме се на втория етаж и се оказа, че само той е отворен за публика. Влязохме в студио 6, в гримьорната на водещите, студио на Времето и още няколко студиа и работни помещения с доста техника. Повечето хора се лутаха и търсеха къде да се покажат по телевизията. Нашата цел бе друга. Искахме да усетим атмосферата на телевизията. Доста по-различна е от моите три работни дни в Канал 3. Разгледахме изложбата в коридора, която показваше какво се е случвало в телевизията през изминалите 50 години. Беше ни доста интересно, а и Калина седна на пулта и започна да подбира новините за емисията:)
Снимки може да видите тук: Калина в БНТ

За първи път в България футболен клуб (Черноморец - Бургас) направи ден на отворени врати и с това влезе в историята. Интересът бе голям и се чудя защо ЦСКА и Левски не правят подобно нещо. Срещал съм доста чужденци в София, които искат да видят стадионите в града и са готови да си платят за това, но явно нещата ще станат бавно, като гледат един от друг и копират, а не се сещат за това сами.

Преди да роди жена ми ходихме на друг подобен ден преди две години в болница "Шейново", който имаше за цел да запознае бъдещите майки с обстановката и да ги успокои, че няма нищо страшно при раждането и престоя им в болницата. Тогава отново бях очарован от професионализма на работещите там.


В Техническия университет в Мюнхен правят ден на отворените врати на 24 октомври, където деца ще могат да се запознаят с функциите на iphone и с други технически новости. Добре, че беше Влади да го напише във facebook.

Ден на отворените врати имаше и на празника на София в Район Слатина, което също ме зарадва като факт, въпреки че не успях да присъствам.


Такъв ден се е провел и през април тази година за първи път в БНБ , като посетителите са имали възможност да си отсекат и сувенирна монета и да седнат на стола на управителя. Защо тогава никой не ми каза :(

Сигурно има още доста такива начинания, но си мисля, че през тази година те бяха повече от всякога и според мен така трябва и да бъде. Нека отворим вратите и сърцата си и да поканим хората вътре!

Стрелча

Много пъти съм минавал през Стрелча на път за Копривщица, Хисаря или Панагюрище. И всеки път забелязвам по нещо малко в курортното градче. Тази събота прекарах повече време в него и видях и хубави и не дотам хубави неща. Самият път от Пазарджик до Стрелча ни предложи малко движение в съботната сутрин и достатъчно дупки в някои участъци. В някои от селата сякаш времето е спряло и хора липсват. Не случайно едниственото работещо училище е в общинския център Стрелча. Градчето е симпатично и има какво да се види, но е пренебрегвано често за сметка на съседните Копривщица, Панагюрище и Хисар. Първото нещо, което виждаш, като наближиш града и пътищата от Пазарджик и Пловдив се слеят е табелата за Жаба могила и Стрелчанската крепост. Първата е открита от Георги Китов и е дала елемент от герба на града, а имено лъвът. Друг символ на Стрелча са розите. Тази култура се отглежда тук от векове и се тачи и празниците на града също са свързани с нея. Жалко, че повечето хора свързат Долината на розите предимно с Казанлък. Около Стрелча има много културно исторически паметници. Има над 12 могили, две крепости, музей, който е много китен и интересен и работи всеки ден ( да не повярваш) с вход от 2 лева и прекрасна църква. Друго богаство е минералната вода. Заради нея тук са изградени балнеосанаториуми и профилакториеми в соц-време, сега превърнати в хотели или СПА центрове. Като място за отсядане мога да препоръчам 19 век, което е хотел-механа и се намира точно под църквата на самия път за Копривщица и пред площадчето с паметника на Тодор Каблешков. Готвят много вкусно. Два пъти съм сядал и не съм се разочаровал. Църквата над хотела "Свети Архангел Михаил" също заслужава да се посети. Тя е величествена и красива. Друго място за хапване и подслон е хотел-ресторант "Средна гора", разположен в парка на града в близост до минералната вода, реката Стрелчанска Луда Яна, басейна и стадиона. Поводът да стана толкова рано сутрин бе именно честване на 60 години организиран футбол в града. Отборът е носил само две имена Барикади и Стрелец, като и двете са уникални и не се срещат на друго място в България. (Поне аз не зная за това). В Стрелча както и във Велинград стои въпроса да концесиите. Стадионът и прилежащите два басейна са отдадени на концесия на човек с първо име Камен за 15 години до 2016. Той е разработил басейна и заведението, а стадионът е оставен и занемарен, а другия басейн е заровен. През миналата година след като е възстановен мъжкия ФК Барикади след близо 10 години без дейност, то концесионерът не ги е допуснал до стадиона, а дори и провали мача, като сложи контейнер в центъра на терена. Тази година той е използвал точка в договора си, където пише "да предоставя стадиона за ползване на ФК", но тъй като не пише безвъзмездно, той е сложил наем от 1000 лева на сезон, а общината си плаща за да играе отбора на града в Стрелча. От друга страна той не е изпълнил 8 точки от договора за концесия и в съда той е бил развален, но общината не смее да влезе във владение. Такъв омагьосан кръг е и във Велинград, където местният Чепинец играе домкинските си мачове в ... Ракитово. Тържеството бе скромно. Имаше озвучаване. Ветераните бяха трогнати с получените от БФС бронзови, сребърни и златни значки за 18 от тях, а от общината получиха грамоти и поздравителен адрес. По случай празника и настоящият футболен тим победи в първия си мач за сезона с 2:0 гостуващия ФК Сарая, а след мача и обяд в ресторанта на "Средна гора" се видях с роднини, които живееха на улица Стрелец. Самата улица започва с асфалт, а после става само пръст и се изкачва нагоре по камъни. Това е маршрут за офроуд, а не за моята малка кола. Все пак си заслужаваше заради милата среща, а след това потеглихме обратно. Разделихме се със Стрелча с обещанието да дойдем пак, защото много ни хареса.

Езерото

Всеки път, когато отивам на ново място, оставям пътят да ме води. Понякога съдбата си играе лоши шеги и не можеш да посетиш желаното място в желаното време, но винаги има втори шанс. Още при пътуването до Пчелин баня исках да дойда в хотел "Езерото". Причината бяха многобройните реклами по пътя от Мирово до Костенец, които виждам всеки път, когато пътувам към Пазарджик. Използвам стария път, защото е по-живописен и няма много коли. За съжаление тогава нямаше места и явно е така през почивните дни, защото и сега имаше само две останали стаи, когато се обадих в четвъртък. Затова и цените през уикенда са по-високи. Като плюс за тази дестинация ще отбележа и близкото разстояние до София (около 60 км.). След като се отклонихме от магистралата, решихме да отидем до Траянови врата, защото всеки път се каним и все не остава време. Този път времето бе на наша страна. Обиколихме останките от крепостта и се снимахме до портата,а след това се пробвахме да стигнем до Костенец над тунела на магистралата, но пътят свърши през една заключена сграда с голямо лошо куче. Другият път бе доста лош и без асфалт и затова се върнахме оттам, откъдето дойдохме. Третият път слизаше надолу и не ни вдъхна доверие. Пътят след руините отиваше към Горно и Долно Вършило, но това ще си го оставя за друг път. Сега посоката ни беше друга. На връщане имаше отклонение,но не исках да разбия колата и в търсене на църквата "Свети Спас" под връх Еледжик, защото едно семейство при Траянови врата ми каза, че пътят бил доста лош до горе, и не исках да рискувам, въпреки, че ми се ходеше. Табелата показваше 10 километра, които по лош път стават и два часа, а вече бяхме доста гладни. За обяд спряхме в ресторанта в Момин проход, където обядвахме и когато ходихме до Пчелин баня. Този път седнахме отвън в градината и Калина бе много доволна, защото ходеше из тревата, до каруцата и камъните и голямата чешма. Храната отново бе вкусна и доволни потеглихме за хотела. Не бях минавал по този път преди и някак си неусетно напускаш града Костенец и отиваш към селото, където те посреща рисувана табела от камък. А полето бавно се влива в планината, която намръщена гледаше отгоре. Вили Костенец, където е и хотела са по-нагоре по пътя и добре, че са белите табели с червена рибка на всеки трети стълб, които безпогрешно указваха пътя. Може и да греша, но за мен това е хотела в България с най-много реклами и табели. Вероятно са над 100. Стигнахме до огромен площад и завихме наляво, спускайки се по павиран път по един мост над рекичка, където скътан в една гора край две големи езера ни чакаше хотела. Настанихме се и излязохме на разходка. В стаята имаше две двойни легла, баня и тоалетна, телевизор, малка тереса, гардероб и безплатен безжичен Интернет. Навън от едната страна имаше зоокът със зайци, сърни, фазани и гълъби, които веднага привлякоха вниманието на дъщеря ми. В езерото имаше риба и няколко жаби, които също бяха голяма атракция за нея. Имаше и малък водопад, който слизаше до малко дървено мостче. Ресторантът беше разположен от лявата страна в близост до хотела, а отдясно имаше една закрита беседка с няколко маси, през която се минава, за да продължиш разходката си около езерото. Самата пътека приличаше на горска такава, а в единия си край бе с доста вода, което направи преминаването и по-трудно. От другата страна бе доста по-високо и там имаше две беседки за наблюдение. Бяха дошли и три момичета да рисуват езерото. А то беше обградено от величествени дървета и като си там оставаш с чувството, че си в самата гора и населеното място е на много километри. Атмосферата е уникална. Предполагам, че преди езерото си го е имало, но вероятно е имало само ресторант, защото сградата е нова. След като пихме кафе (имаше Illy) се отправихме към веселата част: люлките и пързалките на детската площадка. Калина се пусна поне 60 пъти на пързалката и бе много щастлива. След това отидохме на джакузи, което е като малък басейн с минерална вода и си изкарахме много хубаво. То се заплащаше по 6 лева на човек на ползване. Топлата вода в душовете и по стаите също беше минерална и миришеше на сяра (или развалени яйца - както ви харесва). Вечерята бе обилна и вкусна, а и сервитьорката бе доста мила и симпатична. Калина заспа на пейката и се наложи да я пренесем до стаята. На следващия ден се разочаровахме, че персоналът идва след 9-9:30 часа, за да направи закуска. Който става рано няма избор. Тя също не е включена в цената, но имаше интересни предложения за нея в менюто. Имаше кафе машина на входа, но за закуска се качихме на площада, където имаше само едно работещо кафе. След това отидохме да видим прочутия Костенски водопад, за който Иван Вазов е писал. Оказа се съвсем близо и бе доста приятно за разходка. Близо до него извира и минералната вода. Предполагам, че когато поетът го е гледал е бил с доста повече вода, но и така на нас ни хареса. Там беше доста прохладно. Като се върнахме в хотела имаше време за още едно джакузи и в 12:00 часа освободихме стаята. С колата обиколихме вилите и селото и спряхме в града Костенец, за да видим църквата и стадиона и едно заведение с басайн, което нямаше избор за хапване. Обядвахме на една бензиностанция "Пегас" в края на града по пътя за Долна баня, където пак имаше детски кът. Във вилната курортна зона на Долна баня ходихме да търсим Долнабански манастир, както беше записан в картата, но намерихме само един параклис, построен през 2005 година в станция "Секвоя" на МВР. Там беше страхотно. Цял огромен парк от едната страна на пътя, който е заграден и уникален като спокойствие и природа. Оставаше ни се повече, но дъждът ни принуди да си тръгнем. Минахме през Боровец и Самоков, като в последното населено място спрях да разгледам Историческия музей, който много ми хареса, защото не бях виждал толкова добре уреден музей, и Девическия манастир, където 7 монахини пееха своята вечерна молитва. Като завършек на деня спряхме на Камбаните, където обиколихме всичките и ги бихме една по една. Въпреки, че са близо до нас, то чак сега заведохме Калина, която беше доста впечатлена, доволна, уморена и натрупала доста впечатления. Ето и малко снимки! Вече се настройвам за следващия уикенд...

Клондайк

Думата Клондайк вече се е превърнало в нарицателно за търсенето на злато и доста филми, сюжети и истории са базирана на тази река в Аляска. Клондайк провокира доста хора през далечната 1896 година да тръгнат на север, търсейки бързо забогатяване и нов живот. Доста са загубили живота в тази надпревара, но причината да се сетя за това тази вечер е един нов ресторант в Младост 4. Решихме да го пробваме, защото го бях видял бегло, като минавах на гърба на БИЛА. Не очакмах много, защото в Младост 4 е трудно да намериш свестен ресторант. Има достатъчно заведения тип кръчма, където шофьорите нямат претенция къде обядват кебабчета и картофки, но истински стилен ресторант липсваше. Дори и в Бизнес парка не успях да открия хубав ресторант (не броя Тропс къща или Пица хът). Преди имаше един ресторант "Делвите" в квартала, който беше страхотен, но сега той е китайски ресторант и ме загуби като клиент. Има и един на гърба на ХИТ, който три пъти сменя собствениците си, но сега отново ми хареса, но е само един. Тази вечер реших да пробвам нещо друго. Клондайк Bar and Food, както е пълното име на ресторанта ме очарова с обстановка, обслужване и чистота. Храната също ми хареса, а вътре имаше един аквариум с рибки, по които се захласна дъщеря ми. Толетната е чиста с фотоклетки за осветлението и водата и си личи, че тук се полагат грижи да бъде чисто. Самият ресторант има две части: тераса навън и салон вътре. Ние предпочетохме да стоим отвън, а по-късно се оказа, че има чакащи за маса навън. Вътре имаше само 3-4 заети маси с клиенти. Сервитьорките Яна и Краси се справяха отлично с поръчките, бяха любезни и откликваха навреме. Навън на терасата е и майсторката на пиците, които се приготвят пред погледа на клиента. Менюто е разнообразно и има какво да си избереш за хапване. В крайна сметка и цените се прилични и май тази вечер аз открих своя Клондайк в Младост 4. Дано всичко се запази така и с времето и да не виждам хора с чантички БИЛА в ресторанта. Разбира се с това не изчерпвам темата и признивам, че в Младост 1,1А и 2 има доста ресторанти и пицарии, но в Младост 4 с този тип заведения е трудно, както и с място в детските градини :(

ЦСКА е номер 1!

Искам да благодаря на всички играчи на ЦСКА и на рожденика Любослав Пенев за снощния мач. ЦСКА отново показа кой отбор е номер 1 в Европа. Независимо от играчи, треньори, ръководство отборът на ЦСКА винаги ще бъде незименно на първото място в европейските мачове. Публиката на ЦСКА винаги е била номер едно, показа го и на стадиона в Русия. 

Отдавна не бях гледал толкова добър български футбол. В предишният двубой бях прогнозирал, че Спас Делев ще вкара гол и за малко до позная, но вчера вече той го направи и то какъв гол. Гледал съм го в мачове срещу Хебър и още тогава личеше, че той разполага с голям талант и с голов нюх. Желая му още повече мачове и голове. 

Целият отбор се представи на ниво в Москва. Надигра и запуши устите на динамовци в мач със само един жълт картон. Невероятно, нали. Едва ли някой е вярвал при гола на Кержаков, че ще има обрат, но момчетата с червени фланелки показаха, че не само са вярвали, а и са били убедени в победата.

Последните минути Динамо беше смачкан и надигран, а ЦСКА можеше да вкара още голове. Моята дъщеря за първи път се радва на головете, а зная, че и ако дядо ми беше жив, щеше да се гордее с този отбор. Отново едно голяма благодаря и за всички останали, които още не са разбрали, да повторя: ЦСКА е номер 1!

Dear friend

Какво би бил живота ни без приятели? На този въпрос аз не искам да търся отговор. Не е нужно да имаш голяма бройка приятели. Само един е достатъчен понякога стига той да е винаги насреща и независимо къде се намира по света, ти да знаеш, че може да разчиташ на него и той на тебе. Без значение от държава, час и начин на комуникация, приятелят си е приятел. Дори да не се чувате или виждате година, в мига, когато сте заедно знаете, че това не е имало значение. Гордея се, че вече повече от 15 години аз имам такъв приятел. Използвам празничния повод от тригодишнината от неговата невероятна сватба да го поздравя с една песен, която винаги свързвам с него. С него обиколихме морето на автостоп с две раници и два спални чувала от Резово до Дуранкулак и стопът винаги вървеше. Пътят и времето никога не изглеждат дълги и продължителни с такава компания. Правили сме всички и сме били навсякъде, но винаги сме били заедно. Няма да забравя как кроихме планове да направим сватбите си в един ден, но после решихме да имаме два празнични дни вместо един и повече веселба и не сгрешихме. Най-добрият ми приятел ми стана и кум, или както се казва на английски best man. Мислих да кача едни стари снимки с него, но скенерът ми изневери снощи и не искаше да работи. Но това в случая не е най-важното. Използвам празничния повод от тригодишнината от неговата невероятна сватба да го поздравя с една песен, която винаги свързвам с него. Честита годишнина от сватбата, Вальо! Да знаеш, че по пътя винаги ще имаш един верен приятел! Ти случи и на прекрасна булка и жена, а аз се сдобих с невероятна кума. Честита българска годишнина от сватбата! Ето и песента (първо думите, после и музиката:

Dear friend, it's been a long, long while
I've been meaning to write you
But it was never my style
But what is these days now I'm a family man.

Do you blow sincere kisses to mistresses
Secrets in afternoons?
Do you wear your disguises, feign the surprises,
At the questions she asks when she dares to accuse?
Does your past lie under a dustsheet,
In the corner of a musty garage?
That's where I keep mine, now I'm a family man.

Are your horses still running when
The bookies shop close?
Is the band still together, did you ever
Get on the road?
We chased the same women, we drank
The same beer.
We came as a pair when we ran around here
How are you these days, now you're a family man?

Buy a drink for the boy in my place
At the end of the bar
Give my regards to Nina, slam a tequila,
I'll write you at Christmas or I'll send you a card,
And if you pass by you're welcome to drop in
And see me 'cos it's unlikely
I'll be round your way, 'cos I'm happy to be,
Where I am, living life as a family man

Do you still have your leathers,
Or did you give them away?
Do you still dream of Joni and sidewalk cafes?
Is your Norton still running, is the old man still alive?
Do you still get to Dalkeith, is your rent still as high?
But I suppose you've a mortgage, now you're a family man.

Dear friend, it's been a long, long while
I've been meaning to write you,
But it was never my style.
But what is these days now I'm a family man.

1 година и 11 месеца

Днес дъщеря ми Калина навършва една година и единадесет месеца. Зная, че обикновенно се празнуват кръглите годишнини и точно след месец ще има голям празник за 2 години, но аз ценя и месеците. Още след като се оженихме с жена ми празнувахме всеки месец след сватбата до първата годишнина и черпих колеги и приятели. За нас беше специален повод и винаги излизахме на ресторант или заведение. Същото направихме и всеки месец, след като Калина се роди до първата и годинка. Защо го правим ли? Защото за нас всеки месец заедно с нея бе празник и беше чудесен повод да има празнично настроение и да изживяваме пълноценно този ден. След първата година не сме го правили, но винаги сме отбелязвали всеки месец. Разликата днес е, че на този ден не сме заедно с Калина. Тя е при баба си и дядо си. Чуваме се по телефона и се радваме на гласчето и. Утре ще я видим. Тя вече е подготвена да казва, че е на две годинки, а ние още нямаме идея какво да правим след месец. Надявам се всичко да стане естествено и Калина да продължава да расте здрава, щастлива, свободна и обичана. Честита месечинка!

11 години

На този ден преди 11 години почина дядо ми. Той беше много колоритна личност. Ще ви разкажа няколко любопитни факти от неговия живот. Родителите му имали проблем, че често им умирали децата. Затова те кръстили брат му с името Стоил, за да се застои. При дядо обаче спазили друг обичай. Оставили го на улицата и чакали през портичката да видят кой ще го намери първи и как ще го нарече, за да го кръстят с това име. Намерила го една жена и му казала "Гале". И досега си спомням, че баба ми и доста други хора го наричаха така дядо Гале. Има версия, че жената си имала любовник с това име, но това не е толкова важно. При самото кръщене обаче решили да го кръстят Гълъб, а на галено да му казват Гале. Така той получил име на птица. Друга интересна история е свързана с отиването му на фронта. Доколкото си спомням е било в Крива Паланка, когато куршум е сцепил ножа му на две, но го е спасил от сигурна смърт. Казвал ми е, че този нож се намира в музей, но така и не разбрах в кой. Дядо ми беше земеделец. Харесваше Александър Стамболийски и получаваше "Земеделско знаме" цял живот. Имаше си принципи и ги спазваше. Зная, че е работил в Огняново на кариерата и оттам се е сдобил с астма. Много му беше тежко. Заради нея отказа цигарите. Разказвал ми е хиляди случки от своя живот, но няма да ми стигне мястото да ги напиша всичките. Дядо ми беше доста запален и по футбола. За него имаше един отбор: ЦСКА. Казваше ми: "Пусни радиото да чуем какво правят цесекато!" Той ме запали по този отбор. Заради дядо ми съм от ЦСКА. Надявам се тази вечер те да бият заради него.
Другият ми дядо е починал преди да се родя, така че помня само дядо Гале и неговата усмивка и чувство за хумор, любовта му към песните и философското приемане на трудностите. Когато преди 11 години научих тъжната вест, бях на работа, но веднага хванах първия влак от София. В уолкмена звучеше една песен от филма "Град на ангели". Слушах я и плаках сам в купето. Ще я пусна и тук...

На вниманието на Ваня Щерева

Здравей Ваня,
Пиша ти за първи път. Ти не ме познаваш, но аз съм твой редови почитател, пардон читател. Започнах с твоя Образцов дом, минах през твоите 30 неизвинени отсъствия, приключих и с фасовете, а тази сутрин завърших и последната ти книга "Татко, аз и ангелът". Не можеше да не забележа невинно бялата корица на рафта на книжарница " Хеликон" и си я купих, без да очаквам нещо по-различно от обичайния стил. Сивата вертикална черта ми показа, че в името Щерева присъства рев, а по-надолу стоеше Азът. Книгата ми хареса, Ваня, дори много, но защо трябваше да убиваш главния герой в края и и то по такъв начин. Всеки, който е бил влюбен и е живял в илюзия ще изживее книгата, а аз отдавна не вярвам, че всеки си има ангел или ангелина :) пазител. Проявите на такива същества са само плод на нечие чуждо въображение. Хареса ми това с лодките на Ахтопол от Людмил Станев и точно там бях аз, когато четох "Фасове". Ходих да ги проверя и не намерих лодка с четири цифри, всичките бяха с три, но така е и с детелините, нали. Всеки сам избира, търси и намира своето щастие или нещастие. Благодаря ти за книгата, Ваня! Продължавай да пишеш, защото чакам следващата...

Поздрави,

аЛЕКсандър

Послепис: След като прочетох книгата, съдбата си знае работата и чух тази песен на Фиш, която съвпадна прекрасно с края на книгата.

Only lonely

Another long and sleepless night
You need someone to hold you tight
Sometimes love don't know wrong from right
Another long and senseless
Fight was all you knew they're all the same
There's no one left to take the blame
What's behind this masquerade
How do we win these losin'
Games we play, words we say
Cutting wounds we know they run so deep
Leave it all behind you
Or someday love will find you


It's getting sometimes I don't know
When to stop when to go
Sometimes we're so afraid to let it show
A stolen kiss so out of place
It wipes the smile right off your face
And when those feelings start
We let them go, let them go

Games we play, words we say
Cutting wounds that run so deep
Leave it all behind you
Or someday love will find you

Only lonely -- I can't stop hurting you
Only lonely -- but I can't stop loving you
Only lonely -- so tell me babe, how much pain
can you take before your heart breaks?

I got this timebomb ticking in my head
This time I think she's gonna blow
How can I say get away
When I just can't let go

Games we play, words we say
Cutting wounds that run so...
Leave it all behind you
Or someday love will find you

Only Lonely by Bon Jovi