Великден

Този Великден беше специален. Цялото семейство се събра и празнува. Времето беше хубаво. Всичките ми любими отбори победиха. Какво повече може да искам освен една страхотна песен за празника :)

Made again

(Music: Marillion Lyrics: Steve Hogarth & John Helmer)

I have been here many times before
In a life I used to live
But I have never seen these streets so fresh
Washed with morning rain
Like the whole world has been made again

I have seen this face a thousand times
Every morning of my life
But I never saw these eyes so clear
Free of doubt and pain
Like the whole world has been made again

I have been here many times before
In a life I used to live ...
And it's all because you made me see
What is false and what is true
Like the inside and the outside of me
Is being made again by you

And it's all because you made me see
What is false and what is true
Like the inside and the outside of me
Has been made again by you

Like a bright new morning
Like a bright new day
I woke up from a deep sleep
I woke up from a bad dream
To a bright new morning
To a bright new world

The whole world has been made again

3 март

И тази година реших да посетя честванията на националния празник на България с дъщеря ми. Миналата година тя бе на 2 и не разбра доста от церемониите, но тази година нещата бяха съвсем различни.

Първо отидохме пред катедралната църква "Александър Невски". Тази година не можеше да се минава покрай южната страна на църквата и се наложи да заобиколим през австрийското и италиански посолства и да минем през детектори за метал, което доста ни забави и хванахме края на церемонията. Купих на дъщеря си флагче за 2.50 лв. от многобройните търговци с различни по размер знамена. Имаше и жени, които продаваха цветя, за да се сложат на паметника на незнайния воин и при вечния огън. Точно натам се запътихме и ние и се озовахме пред камерата на Нова телевизия. След това ми се обадиха поне 20 души да ми кажат, че са че са ме гледали по новините. Аз се появявам в 4-тата минута на късните новини от линка в предишното изречение. Основният въпрос, който не се вижда, беше какво ни бе накарало в този студ да дойдем на празненствата.

Следващата спирка ни бе паметника на опълченците, където също имаше програма, а дъщеря ми хареса патриотичните песни и вееше знамето. Имаше облечени в костюми хора и доста знамена. Беше хубаво. Продължихме по Московска за да стигнем навреме за смяната на караула пред президентството.

Този път имаше по-малко хора, а както винаги отпред бяха децата, камерите, фотографите и журналистите. Церемонията беше чудесна и успях да заснема и две-три клипчета. Дъщеря ми остана много доволна и се снима с гвардейците. Хареса и музиката, униформите и не откъсваше поглед от гвардейците. Пита ме какво ли не, а аз имах отговорите, които и бяха нужни. Искахме да посетим и Археологическия музей, но точно в този ден той не работеше. Не разбирам защо...

След хубав обяд в бирария "Дондуков" с трамвай стигнахме и по последната си спирка за деня, Военноисторическия музей. Там различното беше на първия етаж, където под засилена охрана бяха изложени личните оръжия на Васил Левски, Христо Ботев, Панайот Хитов и други. Англичанинът попита, защо тези неща не са в постоянна експозиция, щом са толкова ценни и защо анотациите бяха принтирани на бял лист, вместо да се направят цветни платна. Едва ли причината е била само времето и средствата. Другата новост беше залата, посветена на Сръбско-българската война. Доста хора ни питаха, откъде сме взели знамето и това също е пропуск на музея, защото при безплатен вход можеше доста да спечелят от продажба на знамена. Все пак разгледахме всичко, а малката искаше да види всички гербове в музея :) Захласна се и по униформите.

След кафе в хотел "Капри" срещу входа на музея приключихме празника, защото Калина вече нямаше сили за повече, а остана само празничната заря, която гледахме по телевизията. Честит празник на всички българи!



Снимки от този ден има тук.

Помощ, забремених жена си!

След подстригване в салона на мой приятел и чаша ароматно кафе в "Онда" погледът ми привлече една розова книжка, изложена до касата, на която с черни букви пишеше "Помощ". Асоциацията с пътеводителя и надписа "Без паника!" е удачна. Много е хубаво, когато прочетеш точната книга в точния момент, а още по-хубаво е, когато тя е гарнирана със страхотно чувство за хумор. Определено след "Футболът на слънце и на сянка" пловдивското издателство "Жанет 45" пак успя да ме спечели с нова книга, а именно с "Помощ, забремених жена си!"

Книгата е подходяща за всеки бъдещ и настоящ баща. Много добре са описани процесите, през които минава бременната жена и мъжа до нея. Жертването на футболни мачове за курсове за татковци, помощ на бъдещата майка, съобразяване с хормони, настроения и желания са само една част от нещата в тази книга. Никога не са бях замислял, че резултатите в google.com за бебе и бременност са в пъти повече от всеки резултат за футбол, Шампионска лига и от тези за най-известните отбори в света. Понякога темата може да стане мания не само на бъдещи майки, но и на татковците. По мое мнение колкото повече четеш по форуми и сайтове като BGmama, толкова по-притеснен ставаш и се объркваш. А за секса по време на бременност, а и след това авторът е отделил цели 3 празни страници :) Ето и реклама на самото четиво, която стои на корицата на гърба и на масите в кафето:

"Забременили сте жена и при малко повече късмет това е била вашата собствена съпруга. Позволете ми да съм един от първите, които ще ви честитят.

Тази книга представлява уводен курс във всичко, което не сте и пожелали да знаете. Няма да разкрасявам нещата – идните месеци ще са като филм на ужасите и главният герой ще сте вие. Ваши врагове ще са двете най-мистериозни същества на тази и на околните планети — бременната жена и бебето. Ще ви разкажа всичко за тези Извънземни. На език, разбираем за мъже."

От книгата става ясно, че здравната система в Холандия е доста по-зле от българската, що касае раждането. Насърчават ги да раждат вкъщи с акушерка, която не идва след 18 часа вечерта или преди 9 сутринта без значение на контракции и разкрития (не става дума за журналистически). В болницата анестезиологът също си тръгва в 17 часа без значение, дали някоя жена ражда или не. В Англия също зная, че жените раждат вкъщи, но като зная някои подробности около самото раждане аз лично предпочитам това да става в болница. Също така не бих присъствал като автора на раждането, защото това според мен е излишно и допълнително нажежава обстановката и пречи на лекарите.

Фикс идеята за мъжка рожба в Холандия, а и не само там, е също застъпена от автора. Той нарича зародиша Проектосин, а накрая жена му го дарява с дъщеря, за да е пълна иронията на съдбата :) Изкушавам се да напиша някои неща от книгата, но няма да го направя, за да бъде удоволствието от четенето и пълно и незабравимо. Както често се случва първа книгата прочете жена ми и много се смя и плака. Аз също я прочетох на един дъх, но само се смях. Страниците са 159, но са със широки редове и големи букви и се чете за една вечер. Като я хванете и няма оставяне. Главите са между 30 и 40, но са кратки и много весели. Книгата струва 9.99 лева и си заслужава да я четете по време на най-трудната част от денонощието за млади татковци и майки, а именно през нощта :)

Денят на победата

Четох някъде, че Левски и ЦСКА са изиграли само три мача през февруари и в трите мача Левски бие. Тъкмо гледахме стартовите състави с баща ми по телевизията и видяхме, че Мишел Платини е титуляр. Баща ми каза, че той е слаб и едва ли ще вкара гол. Аз пък имах предчувствие някакво и му казах, че като нищо той ще вкара гол и ще реши дербито и после медиите ще си обърнат мнението за него на 180 градуса. Точно така и стана.

Тази вечер Мишел Платини записа името си в историята на ЦСКА. Няма само президента на УЕФА да е известен :) Жалко само, че не вкара хеттрик. Определено ЦСКА ми напълниха сърцето и душата тази вечер. Головете не бяха от дузпи или спорни положения, а бяха вкарани с такава лекота, че да им завиди човек. Ако не бяха червените картони в 68 минута, можеше и по-изразителен да е резултата. Всъщност те Левски така и не вкараха на Герена. Костадин Стоянов не може да бъде винен за автогола, защото това бе един рикушет и случайност. Не беше случайност заученото положение за третия гол на Апостол Попов, а двата на Мишел няма какво да ги коментирам. Жалко само за бавенето на играта и страха у някои играчи след падналия почетен гол. Трябваше още голове, още атаки и още натиск.

И публиката ни изгониха, но и това не попречи да вземем победата. Друга сладка победа бе със Стойчо Младенов с 3:0. С такива игри ЦСКА има и бъдеще, а не само история. В 127-ия мач за първенство "червените" взеха своята 41 победа. Това е пътят. Ще ми се дядо ми да беше жив, за да види и той тази победа и да се зарадва.

Голяма грешка бе изтикването на феновете от сектора. Първо като липса на организация отчитам да настаниш 3 000 души в сектор, който побира едва 1 000, а после да ги изтикаш навън, без да отчиташ случилото се в Хейзъл. Сигурно е имало хулигани, сигурно е имало провинили се. Но досега такова безумно решение не се бе вземало. А тръните и сектор Г отзад ме карат да се чудя как се е дал лиценз на този стадион, а на Армията и на този в Надежда не. Тръни, пущиняци, търкалящи се хора и остра опасна ограда. Жалко, че накрая играчите поздравиха един празен сектор. Защото тази победа е за феновете. Денят на победата е за феновете, за феновете на ЦСКА...



Снимка: БГнес

Моят син

Моят син се роди една съботна февруарска сутрин в болница "Шейново". Казаха ми, че е хубаво да се родиш в събота. Аз съм се родил в четвъртък. По принцип с жена ми искахме да имаме второ дете, но мислехме да изчакаме още малко, за да дойдат по-добри времена. Да но явно на моя син не му се чакаше :)

До 1 октомври миналата година трима лекари твърдяха, че бебето ще бъде момиче. Само дъщеря ми беше убедена, че ще бъде момче. Явно има силно развито чувство и позна не само това. Повечето от моите приятели имаха все момичета и всеки ми казваше, че все повече момичета се раждат и явно аз се бях примирил с това. Много исках момче, но и момиче щях да го обичам както дъщеря ми. Дори бяхме харесали името Яна.

На 1 октомври (моят месец) жена ми ходи на фетална морфология и на 3Д или 4Д видеозон доцент Томова е видяла всички органи на бебето и някак си небрежно е подхвърлила: "Знаете, че е момче, нали?" Не. Не знаехме. Бяха ни казали, че ще е момиче. Когато жена ми се обади по телефона и ми каза, нещо ми стана. Бях толкова щастлив и веднага намерих подходящата песен. The boys are back in town на Thin Lizzy с Гери Мур ми напълни душата. Не можех да си намеря място в офиса от щастие. Момче. Наследник. Син. Пуснах и откъса от рок операта на The Who - It's a boy, но малко хора се досетиха за какво става въпрос.

Времето мина много бързо и на 5 февруари Момчил се появи на бял свят със своите 50 см. и 3,200 кг. За него писаха и вестниците. Меридиан мач и Пазарджишка Марица ме поздравиха, за което им благодаря. Поздравления имаше и в сайтовете pzsport.info и hebarfc.com.

Тези дни бях зает да организирам всичко и да тичам от място на място, защото моите хора ги изписаха на 8 февруари. Успях да почерпя в офиса и на работното място на жена ми и се възползвах от новата промяна в закона, която дава 15 дни бащинство. При Калина това го нямаше, но явно хората са знаели какво е с две деца вкъщи в двустаен апартамент под наем. Изведнъж стана доста тясно, но и по-уютно и по-весело и щастливо. За разлика от дъщеря ми, която нощем спеше още от първите седмици, брат и реве та се къса. Буди ни по всяко време.

Къпането на двете деца между 8 и 9 вечер не ми тежи, а и плачът до 12 също не е проблем, защото съм свикнал да стоя до 0 или 1 часа. Лошото е към 3, 4 и 5 часа. Тогава ти се затварят клепачите, но трябва да си на смяна и да приспиш бебето, да го успокоиш, да го оригнеш и такива ми ти работи. Почнах да се будя всяка сутрин с главоболие и да не мога да си свърша заплануваните през деня неща. Не успявам и да спя. Разби ми се режима, а не ходя на работа.

Но това, както се казва, са бели кахъри. Важното е той да е жив и здрав и да расте спокоен, обичан, разумен. За две седмици беше качил 700 грама и е голям лакомник. Излющи се целия и се променя всеки ден. Разходите по него са повече, отколкото бяха при Калина, но пък тя помага много като носи памперси, пее му приспивни песнички, успокоява го и се грижи за него. Това ни радва изключително много.

Искахме името да е българско и се колебаехме между няколко и накрая Калина избра името Момчил, а и буквата "М" идва след "К". Името е юначно и българско и благозвучно.

Откакто се роди една песен е все в главата ми и думите в нея са много точни, защото наистина животът е това, което ни се случва, докато сме заети да си правим други планове...

Представям си след години как синът ми чете този пост и какво ли ще си помисли. Затова го поздравявам с песента на Джон Ленън - Красиво момче. Обичам те, Момчиле!

Туристът на Олен

"Какво е туризма? Наясно сме какво гласи рекламата. Ние, туристите никога не успяваме да се издигнем достатъчно високо над хаоса, за да открием реда в него!" Тези култови думи се намират едва на последните страници на книгата "Туристът" от Олен Стейнхауър.

Първоначално погрешно смятах, че по тази книга е направен филма с Анджелина Джоли, който гледах наскоро. Все пак има съвпадения. И тук във Венеция почват и свършват някои неща. И тук има агенти, туристи, конспирация, обрати и куп други неща. Правата за филмиране на тази книга са закупени от продуцентската компания на Джордж Клуни, а аз лично виждам него в главната роля.

Не мога да подмина множеството правописни грешки в книгата, което не говори добре за издателство "Бард". Вярно, че книгата е близо 500 страници, но все пак можеше още да се постараят. Корицата ми харесва. На нея има печати от летища и страни и явно след тази книга и другата на Богдан Русев и филма ще се правят все повече асоциации за туристите като агенти и обратно. Във всичките книги и филми личи пренебрежение към редовите туристи като те винаги са потни, неориентирани, много и неразбиращи.

Самата книга си заслужава. Има хубави моменти и послания. Може да се види, че в плетеницата от агенти, полотика и държави вече не се знае кой кой е и за какво работи, а политиката е водеща както и икономическите интереси. Може да се замислиш, защо се случват всички тези протести сега в Африка и дали зад тях не стоят други интереси и държави. Прочетете книгата, а аз ще очаквам следващото предизвикателство по темата. Накрая ще седна да напиша и аз една книга, където туристите ще са си само туристи, защото това ще бъде неочаквано и нестандартно :)

Виж пилето на Кърт

Обичам да чета разказите на Ъпдайк, О'Хенри, Бредбъри и Вонегът. Последният занимаваше безсънните заради сина ми нощи. 14 разказа за 14 лева прочетох за 14 дни между нощното хранене на детето ми и неговият плач и приспиване. Разказите са идеални за тази цел. Четат се лесно. Кратки са. И са различни. И са хубави.Тези разкази във "Виж пилето" се издават за първи път на български език от издателска къща Прозорец и са по-различни от другото творчество на автора. Повече ми приличат на една телевизионна поредица от началото на 90-те години на 20 век "Разкази с неочакван край" по книгата с 25 разказа на Роалд Дал. Но са хубави. Доста хубави. Хубава е и оригиналната корица. Издадени са през 2009 в САЩ и през 2010 у нас, но всъщност самите разкази са от 1951 година. Спомням си, че преди години Кърт Вонегът бе поканен да дойде в България от едно издателство, но заради простудно заболяване той не успя да дойде и не успях да го видя на живо. За съжаление той почина през 2007, но творбите му продължават да ни радват.

Последният разказ е едноименния и там всяка снимка е фатална. Само ако нямате пари. Надявам се да съм възбудил любопитството ви и да си купите и прочетете книгата. А ако не сте чували за Кърт Вонегът, от Прозорец са преиздали още и "Галапагос", "Закуска за шампиони" и "Котешка люлка".

Вижте и чуйте пилето на Кърт-а :)

Влюбен ден

Понеделник беше празник отвсякъде. Въпреки че е първи ден от работната седмица, за доста той бе продължение на уикенда заради датата 14 февруари. Православната църква почиташе Успение на Свети Кирил Философ, католическата Свети Валентин, а народът масово празнуваше Трифон Зарезан :)

Пренебрежимо малък е броя на хората, които знаят първия празник, а също така и мъжете с името Кирил празнуват на 11 или 24 май. Последният празник се празнува и на 1 и на 14 по нов и по стар стил и за по-сигурно по два пъти, за да не се пропусне зарязването на лозята и пиенето на вино. А и мъжете с името Трифон сами си избират кога да почерпят за имен ден. Но така и не стана ясно, коя е била тази жена, която е зарязала Трифон точно на Деня на Влюбените :)

Средният празник или Свети Валентин се празнува по света от 1800 година, а в България от 90-те години на ХХ век. Изключително много комерсиализация около него го прави по-скоро начин за изкарване на допълнителни доходи за търговци и ресторантьори, отколкото католическо почитане на светеца и на влюбените. Вече по-голям брой хора се обявяват против празника и го коментират в социалните мрежи. Често хора, които нямат връзка или са самотни, се дразнят от цялата шумотевица с картички, балони и цветя в червено и надписи на английски.

Валентин и Валентина също се озовават с два празника, ако решат да празнуват. На 10 февруари православната църква ги почита, а на 14 и католическата да не остане по-назад.

За влюбените хора всеки ден е празник и е важно, че са заедно ден след ден. Не е нужно да се чака 14 февруари, за да се покаже мил жест, да се подарят цветя или да се отиде на ресторант. Но нека споделя и моята история за празника.

За първи път го празнувах в Пазарджик с едно момиче в кафе сладкарница като и на двамата ни беше странно, но беше ново и вълнуващо. Повторих и следващата година с друго момиче, но обстановката и подаръците бяха ценни и за двамата и направиха празника. Тогава нямаше балони, нямаше картички и импровизирахме. Следващите не ги помня толкова, но помня, че на този ден жена ми ми съобщи, че е бременна с дъщеря ми, а аз бях в командировка в Русе. Тази година купих живи цветя, теменужки, и малка картичка с пожелание от мен. Но какво по-голяма любов от това да има резултат от нея, а именно децата. Дъщеря ми и синът ми правят любовта двойна всеки ден, не само на 14 февруари. А за мен всеки е свободен сам да избира своите празници и да ги празнува и почита.



Снимка: http://yoocards.com

Нищо не е същото без Гери

Миналата неделя от мой приятел в Канада разбрах, че Гери Мур е починал. Това се случи на следващия ден след едно от най-щастливите събития в живота ми сякаш да ми напомни, че един се ражда, а друг умира. Съжалявам, че не успях да отида на негов концерт въпреки желанието ми. Поне два пъти си взимах билет и концертите в София и Стара Загора бяха отменяни, а точно когато той дойде в зала 1 в НДК бях ангажиран служебно с чужденци в обиколка из страната.

Наскоро използвах песента му "Nothing's the same" за мой пост, а наистина си мисля, че нищо няма да е същото без този талантлив композитор и китарист.

Едва сега разбрах, че пълното му име е Робърт Уилиям Гери Мур. Сега разбрах, че е имал и две жени и двама сина и дъщеря. Това е така, защото аз съм се интересувал главно от творчеството му, а не от личния му живот и имам негови касетки и дискове, които винаги слушам с удоволствие. Знаех само, че е ирландец.

Винаги съм смятал, че съдбата е оставила дълбок белег върху него и именно тъгата и неговото минало са причината да твори такива страхотни песни и най-вече баладите му да докосват много хора.

За първи път го гледах по Ефир 2 с Фил Линът в началото на 90-те и се заинтригувах от него. Записаха ми няколко касетки в звукозаписно студио в Пазарджик с хард рок албумите му от края на 80-те, а после дойде и блуса. Купувах си всеки негов нов албум. Разбрах, че е подготвял нов и се надявам да излезе. Невероятни дуети, невероятни песни и страхотни китарни изпълнения. Това пълнеше душата ми ден след ден. Няма смисъл да изброявам всички заглавия, но сега като го няма, стаите ще бъдат празни, но музиката му ще се опита да запълни празнината...