Вечер след работа

Тя затръшна входната врата и проблемите и грижите останаха на прага. Чакаше този момент цял ден. Освободи товара на дамската чанта, която тежеше цял тон и освободи краката си от затвора на високите токчета и се пренесе в уюта на дома. Умората и изтощението се показваха от всяка пора на лицето и, а тя нямаше търпение да се отърве и от дрехите, за да вземе освежаващ и горещ душ. Водата винаги носеше спасение, успокоение и свежест.

Легна рано в леглото и след като направи преглед на безинтересната телевизионна програма и разгледа дамското списание, реши да отвори наченатата предишната вечер книга и да потърси второ спасение в главните и герои. Както обикновено заспа след първите 12 страници, сънувайки 12-те отминали месеца на предишната година.

Лека нощ и приятни сънища, работещо момиче!

А.А.

Вдъхновението

Вратата бе леко открехната и през нея се прокрадваше слабата светлина на нощната лампа. Нощта бе дошла с тъмната си мантия и бе покрила града с тишина и нежност. Книгата лежеше обърната към килима наполовина прочетена и донесла съня на изморената си читателка. Черните букви на белия лист се бяха спотаили в очакване на своето прочитане и намиране на смисъл и нови познания за жадните очи на своята господарка. 

Хартията и корицата ухаеха на ново, недокоснато и предизвикваха смисъла, който караше всеки нов читател да препуска през страниците с надеждата да открие нещо интересно, любопитно, поучително и нещо, което да сподели на своите приятели и познати. Последната страница чакаше своята усмивка, въздишка или радост, която щеше да добави последния акорд и да се пъхне на топло сред други книги на лавицата. Там рискът да бъде отново отворена и прочетена се свеждаше до минимум и цялостта се запазваше чиста.

Писателят седеше на неудобен дървен стол, подпрял с двете си ръце тежката глава и галейки небрежно своята тридневна брада, търсейки вдъхновение там някъде между космите и под сбърченото си чело. Наближаваше полунощ, а това бе времето, когато Музата го навестяваше понякога и го караше да пише върху белия лист, да трака на пишещата машина "Марица" и мислите му да се леят като марката на своя основен инструмент за въздействие. Тази нощ обаче тя закъсняваше и май бе на път да пропусне новите словосъчетания, натракани набързо в тихата нощ. Сънят обаче бе тук и правеше всичко възможно да натовари с тежест клепачите на автора.

Понякога борбата между съня и музата завършваше с недовършени строфи и отпусната глава на меката възглавница. Какво ще спечели всеки нов читател и какво ще загуби всеки стар автор е неизвестно и не толкова интересно. Сънищата и мечтите винаги могат да намерят място на някоя страница така както в някое топло легло може да се намери място за още един читател.

Лека нощ!

.................

А.А.

Третият рожден ден на сина ми

Третият рожден ден на сина ми се падна в третия ден от седмицата. Затова празненството бе в неговата ясла с торта в негов стил с отпечатани камиони, коли, трактори, самолети и други превозни средства. Благодарение на факта, че оставихме фотопарат се наслаждаваме на снимки от празника в детското заведение, където Марта и Брияна са го целунали и поздравили за рождения ден, а всички останали са му пяли песничка с весели шапки за рожден ден.

На една от снимките той показва с пръсти на колко години е, а усмивката показва колко е щастлив и доволен, макар и небрежен и лежерен в този ден. Вечерта само ние скромно отпразнувахме в повода, а най-важни за него бяха подаръците.

Стар хипарски автобус, кола, килимче с пътища за колите, пожарна, одеалце и възглавница за пътуване в кола бяха нещата, които го зарадваха и направиха празника му пълен с игри. Тази събота вече с домашно приготвена торта (виждате я на снимката) отново на автомобилна тематика отпразнувахме празника и с моите родители.

Най-вече изводът от празнеството е, че синът ми порастна с още една година и вече се държи на положение, самостоятелен е и се справя с всякакви ситуации без да му пука много много и да постига целите си. Най-много ме радва неизчерпаемата му енергия, вечната му усмивка, закачливост и готовност за игри и лудории. Впечатлява ме как и какво говори и си записвам нови непознати думи като ниткаво, нътка, месахури и други.

Постът ми в блога бе добър повод да си припомня какво съм писал за първия и за втория рожден ден на сина ми.

Честит рожден ден, моето момче! Бъди здрав, усмихнат, весел и щастлив! Обичам те!