четвъртък, 19 февруари 2009 г.

Отложен концерт!

Във време, когато другите говорят само за Мадона и AC/DC, аз чаках с нетърпение съботата, за да сбъдна една моя мечта: да присъствам на концерт на любима моя група. Става въпрос за Marillion.
Знам, че доста мои познати и приятели не ги харесват в този период след напускането на Фиш, но Фиш го гледах в Банско преди няколко години и имах шанса да се запозная лично с него. За него също мога да говоря много. Наскоро се сдобих и с новия му албум 13th Star, донесен от UK. Но сега за Мерилиън. С новия им период са свързани доста епизоди от живота ми. Най-силно ми въздейства Brave - една реална музикална приказка с уникален сюжет. Повлия ми и промени моето светоусещане. След това имаше едни почти оптимистични албуми Afraid of Sunlight и This strange engine, за да дойде и marillion.com, с който ме свързат доста спомени. Като разбрах, че идват в България и то в зала Универсиада, побързах да си купя билет още преди няколко месеца. Цяла седмица се настройвах с парчетата от новия им великолепен двоен албум Happiness is the road, за да ги разпозная на концерта. Уви, няма да е тази събота. Само концертът в България е отложен за 13 юни, като билетите ще важат, но все пак срещата ми с тях се отлага... Жалко.

Повече за групата на marillion.com

вторник, 17 февруари 2009 г.

Хотел за кучета!

Кучешки живот ли? Явно трябва да променим тези названия в скоро време, защото има кучета, които се настаняват на хотел и живеят доста по-добре от някои хора. Изразът "като куче" може вече да бъде заличен. Наскоро в различни медии прочетох за куче на хотел, куче в командировка и много други. Като се поразрових открих няколко хотела в България: "Босилек", "Догленд", "Хепи", който е и за котки, и "Силвър хотел". Сигурно има и още, но на мен и тези ми идват в повече."Защото по неофициална информация само в София живеят около 150 000 домашни и дворни кучета, а хотелите за тях са между 5 и 10, сочи бърза справка в интернет." Във всеки нормален хотел има изисквания/политика за домашните любимци. На места не приемат, а на други имат изисквания да са малки, средни, до определени килограми, домашни или други. Оказва се, че кучетата също могат да бъдат глезени с менюта и избор на помещения. Ще трябва и да бъдат лицензирани тези хотели :)

петък, 13 февруари 2009 г.

Грами

Зарадвах се, като разбрах, че Робърт Плант е спечелил Грами. За мен вокала на Led Zeppelin си остава един от най-големите гласове на нашето време. Щастлив съм, че имах възможност да го гледам в Зимния дворец с Джими Пейдж преди години с билет, закупен на черно от пазача на двореца за цена от 50 лева (тогава тези пари бяха много за студент като мене). Всеки лев си заслужаваше. Уникално преживяване. В случая обаче Плант си партнира с Алисън Краус и стилът му е доста улегнал и биеш към кънтри музиката. Все пак има някои добри парчета. Може да чуете всички парчета от албума тук.
Самата новина за тазгодишните награди може да прочетете на:

Плант и Краус с 5 награди "Грами"

Робърт Плант и Алисън Краус

Робърт Плант

Лед Цепелин

понеделник, 9 февруари 2009 г.

Рекорди






Винаги съм харесвал играчи, които запазват лоялността към един футболен клуб за дълго време или за цялата си кариера. Много се радвам, че в любимите ми клубове има такива играчи. Това са Джерард в Ливърпул, Тоти в Рома, Раул и Касияс в Реал (Мадрид).Именно последните двама изравниха два рекорда през последната седмица. "Мачът със Сантандер е 454-ият в кариерата на Икер Касияс за "белия балет". Така вратарят се изравни с предишния рекордьор на клуба на вратарския пост Пако Буйо, а той все още е на 27 години." Ето това е уникалното.
"Самият Буйо не е разстроен, че ще отстъпи първата позиция в клубната ранглиста.
"Не е страшно, когато най-добрият вратар в света победи твоя рекорд. Мисля, че Касияс ще успее да подобри всички рекорди в клуба, тъй като е съвсем млад", заяви легендата на кралския клуб.Пред Икер Касияс в момента са едва пет човека: Маноло Санчес (712), Раул (684), Карлос Сантиляна (643), Пако Хенто (605) и Фернандо Йеро(601)." Малко преди това Раул изравни рекорда на Ди Стефано от вкарани 307 попадения за "белия балет", а скоро ще запише и мач номер 500 в Примера дивисион. "31-годишният Раул, който направи своя дебют за испанския шампион през 1994 година ще изиграе своя мач номер 500 в шампионата!"
Освен това Раул е и голмайстор №1 в Шампионската лига и на испанския национален отбор. Не знам какво чувства той, но според мен това е голямо постижение. Франческо Тоти или "Принцът на Рим" има над 500 гола в 400 мача в Серия А, а скоро разбрах, че ще му удължат договора да 2014. Стивън Джерард има 111 гола в 471 срещи, а в международните мачове още 70 участия и 14 гола. В А-група постижението на Петър Жеков от 253 гола в 333 мача още не може да бъде достигнато. Само, че тези голове отново са за различни отбори, а за ЦСКА са 144, което отново е рекорд:Най-много голове за ЦСКА в „А“ група. За Хебър най-много голове в Б - група има Младен Радков (80) и сега е трудно да си представим някой да бие рекорда му, защото играчите не се застояват повече от сезон-два и често сменят отборите. Най-много мачове за Хебър в Б-група има Танчо Гилев със своите 315 мача, а е вкарал само 34 гола. Дори в А-група са малко играчите, които записват юбилейни мачове над 200 за един отбор.

Ето и още малко информация за тези играчи:

Раул Гонзалес Бланко

Икер Касияс

Франческо Тоти

Стивън Джерард

Петър Жеков

Младен Радков

четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Кристиано Роналдо купува хотел!

"Португалецът е планирал да закупи луксозен хотел за сумата от 8 милиона паунда на остров Порто Санто близко до родния му остров Мадейра.Роналдо притежава къща за 4 милиона паунда в Чешир, има вила в близост до Лисабон, купи къща на семейството си в Мадейра, както и бутик на сестра си. В момента той строи луксозна вила в която и иска да живее след като приключи кариерата си като футболист. Постройката е пред завършване и също се намира на остров Мадейра като ще срува на футболиста около 6,5 паунда."
Хотел и вила за пенсиониран футболист. Вярно е, че те се пенсионират доста по-рано, но това е явно инвестиция и освен рокзведите, както писах наскоро, и футболистите влизат в хотелиерския бранш. Дано следващата инвестиция в хотел да е на някой инженер или биолог. Би се получило доста интересно. Все пак Кристиано Роналдо може да си го позволи.Дано и Бербатов го последва. Като се замисля и аз не бих имал нищо против да имам собствен хотел близо до родното си място. Мечтии....

Ето и самата новина:

Кристияно Роналдо си купи хотел за 9 милиона евро

Кристиано Роналдо купува хотел на остров Порто Санто

събота, 31 януари 2009 г.

Хотел за рокзвезди


Желязната девица (Iron Maidon) е решила да отвори луксозен хотелски комплекс в Лондон, предназначен само за звезди."Всеки музикант, който иска да отседне там, ще подписва декларация, че ще се държи почтено и възпитано!" Ето в това е парадокса. Рокмузикантите се славят със своите изпълнения и прищявки в хотелите, но тук те няма да могат да чупят и да трошат инвентар, а само ще плащат луди пари, за да им се угажда. Чудно ми е кои ще бъдат първите гости и дали ще бъдат допускани само рок -звезди или ще почнат да правят изключения и за музиканти от други браншове. Иначе самата идея да кръстят стаите на известни рок парчета е страхотна! Ще очаквам с нетърпение откриването на хотела и първата група, отседнала там. Ето още интересни факти:
"Единият от мениджърите на групата Анди Тейлър коментира: "Хотелът ще представлява наистина елитно място. Единственият компромис, който направихме, бе

да разрешим на бара да работи денонощно

Това е най-изнервящото нещо по време на турне. Концертите обикновено са късно вечер, така че когато музикантите се върнат в хотела след полунощ и пожелаят да пийнат по едно за разтоварване, баровете винаги са затворени", обяснява той.

ОТ Би Би Си вече са заснели трисериен документален филм, озаглавен Rock'n'Roll Hotel, който разказва цялата история на сградата - от офис на Пол Реймънд, някогашния порнокрал на Сохо, до луксозен хотелски комплекс."


Ето я и самата новина за рок-хотела:

"Айрън мейдън" откриват хотел за рокзвезди в Лондон

Iron Maiden стават хотелиери

вторник, 27 януари 2009 г.

Кентавърът

Кентавърът е мъртъв. Изправи се на задните си крака, изцвили и изпръхтя едновременно и падна на земята склопвайки очи и тръшвайки тежкото си уморено тяло на земята. На януарския сняг остана да тежи само тъгата. Нощта настъпваше тихо и неусетно и всичко утихна в покой. Почивай в мир!

"Tell your mother, if she asks, that maybe we'll meet some other time. Under the pear trees, in Paradise."

"We all dream, and we all stand aghast at the mouth of the caves of our deaths; and this is our way in. Into the nether world."

John Updike
March 18, 1932 – January 27, 2009

Още по темата:

Почина Джон Ъпдайк

Отиде си американският писател Джон Ъпдайк

John Updike in Wikipedia

понеделник, 26 януари 2009 г.

Рапидограф

Рапидограф е инструмент, който се използва от инженери, архитекти и чертожници за рисуване на линии с равномерна дебелина, необходими за изработването на архитектурни, машинни и технически чертежи. Името "рапидограф" произхожда от серията технически писалки на германския производител Ротринг. Това пише в Уикипедия. Причината да ви занимавам с него е, че дъщеря ми избра него пред останалите предмети на прощъпулника в събота следобяд. След като се търкулна питката по белия чаршаф и тя тръгна да ходи след нея, Калина се спря пред дивана, където бяха наредени около 20 предмета, предварително наречени за определена професия. Огледа ги внимателно. Бяхме се постарали да не присъстват предмети, която тя познава от ежедневието, за да бъде изборът и справедлив. Тя грабна зеления рапидограф и не поиска нищо друго при предоставен и втори шанс. Дали ще бъде инженер, архитект или нещо друго, бъдещето ще покаже, но аз желая да бъде жива и здрава и да ходи все по-стабилно и да прави важни малки стъпки в живота си. На добър път, Калина!

събота, 17 януари 2009 г.

Счупеното носи щастие!

Новата година не започна никак добре, ако сте чели предишния пост, но там аз пропуснах да обърна внимание на счупените неща. За съжаление те бяха доста. Майка ми счупи една любима нейна чаша за кафе, която и донесох от Берлин преди 4 години. Формата и беше много хубава и на нея бе изобразен герба на Берлин. Дъщеря ми счупи една купичка с дръжка глава на крава, която майка ми и подари. Тя много хареса кравата купа, но реши да я пробва, като я пусна от леглото и тя се счупи. Жена ми счупи една малка стъклена чаша сувенир с герба на Ливърпул, която си бях донесъл оттам. Аз счупих две стъклени чаши като ги пометох с ръката си. Имаше още няколко счупени чаши и чинии и няколко играчки на дъщеря ми, но не не искам да навлизам в подробности. Друго нещо искам да споделя. Счупените неща не могат да бъдат залепени и се наложи да ги хвърля на боклука. Много ме заболя за чашите, които съм пазил в куфари през летища да не се счупят и днес с едно рязко движение да не стават за нищо. Странна ми беше и моята реакция, защото ме заболя за тях. А в крайна сметка те са предмети. А и нали казват, че счупеното носи щастие...

сряда, 7 януари 2009 г.

Вируси през 2009!

Новата година не започна добре. След празниците, които бяха в спокойна семейна обстановка край огъня в камината и на масата, дойде и 2009. Още при връщането в София започнаха проблемите. Вечерта на 4 януари, неделя, в 21.30 при минус 10 градуса закъсах с колата между Обеля и Люлин. Досега не бяха изживял такъв ужас, защото акумулаторът изгасна и жена ми и едногодишната ми дъщеря мръзнаха в колата, докато аз ходих да купувам кабели и въже от ХИТ. Първо ми помогна един таксиметров шофьор, на когото благодаря, защото не поиска нищо в замяна, но причината явно не беше в акумулатора. Бях скъсал ремък. Благодарение на двама приятели, както се казва приятел в нужда се познава, успях да се справя с проблема. Единият откара жена ми и дъщеря ми на топло у тях и после се върна и ме тегли с въже до сервиза на Пежо в Люлин. Другият остана до мен и ми помогна, като стържеше замръзналото предно стъкло, за да може да виждаме въжето при тегленето. На следващия ден колата бе готова и в обедната почивка на първия ми работен ден я взех и откарах на паркинга. Дали от студа през тази вечер или от нещо друго дъщеря ми вдигна висока температура. Не спахме цяла нощ и се притеснихме доста. Тя се тресеше и плачеше и изглеждаше безпомощна и гледаше много тъжно и тревожно. На сутринта за наша радост температурата спадна, но вирусът още я държи и тя изглежда бледа, не се храни и отслабна. Не си играе както преди и липсва и блясъка в очите и. Студът и кризата с газта повлияха и на работата през първата работна седмица. Заради намаленото парно колегите включиха климатици и печки на макс и това претоварваше мрежата и бушонът гърмеше през половин час. Загубихме доста важни документи,а и работата стана двойна. На три пъти токът изгасна за цялата кооперация и каре от квартала в центъра. Нямахме ток до два и три часа. Заради това си тръгнахме и по-рано. В този ден на път за вкъщи ми се наложи да чакам автобус 413 час и половина в студа пред руско посолство. Имаше ужасна снежна виелица, която силно биеше в лицето ми и устните ми замръзнаха, а краката не си ги чувствах. Трафикът бе ужасен, улиците непочистени, хората по спирките премръзнали и времето бе безмилостно със своите минус 12 градуса. Иронията е, че това се случи пред посолство на държава, която има пръст в кризата с газта и топлото в България. В крайна сметка си поръчах такси от фоайето на Парк хотел Москва, за да не хвана и аз някой вирус. Други вируси нападнаха компютъра ми чрез скайп и кю. Сега пращам на моите контакти файл през скайп и линк през кюто, които са вирус. Засега не мога да се справя с проблема и това доста пречи на нормалната работа. Въобще не ми харесва как започна 2009. Върнете ми старата 2008! Тя беше по-хубава и по-готина. Нямаше криза нито в Газа, нито с газта, а икономическата криза още не беше стигнала България. Нова седмица, нов късмет. Дано всичко бъде наред! Оставам оптимист.