събота, 28 ноември 2015 г.

38

Точно преди месец беше моят тридесет и осми рожден ден. Бях решил да пиша за него след като го отпразнувам и получа всички подаръци, но нещата се проточиха във времето, а и вчера пристигна и последният ми подарък.

Преди се е случвало да пропусна пост за рождената ми дата, но реших това да не се повтаря. Тази година празникът се падна във вторник и затова почерпих колегите в офиса с домашно направен сладкиш, бонбони, солени и сладки неща и напитки. Може би останах един от малцината, които черпят целия офис и който празнува рождения си ден на работното място, но мен лично това ме прави щастлив.

 Реших да оставя и една тетрадка за пожелания, в която всеки можеше да напише или пък да не напише свое пожелание за моя рожден ден. Признавам си, че бях правил същото за моя 18-ти  и 28-и рожден ден, но хората и пожеланията са различни. Някои отнеха секунди, а други две седмици, а не липсваха и рисунки и празни страници.

Важното за мен е, че сред всички поздрави по различни канали получих няколко много стойностни, които ме изненадаха и зарадваха. Отново не смогвах да отговарям на телефонните обаждания и да благодаря на всеки персонално, че се е сетил за моя празник по един или друг начин. Интересно е как хората влизат и излизат от живота ти и се сещат за твоето съществуване веднъж в годината. За мен това обаче няма голямо значение, защото самият факт, че някой се е сетил макар и за миг, значи си оставил своята следа някъде там в мислите му.

Вечерта заведох семейството си в ресторант механа "Българка", където се оказа, че не беше нужно да правя резервацията по телефона, защото, когато се озовахме там, заведението беше празно. Храната беше вкусна, но по-важно бе, че бях с любимите хора и ги почерпих.

Втората част на празника бе в събота, когато събрах приятели и роднини на едно весело празнуване с много смях, подаръци и хубави емоции. Няма да се спирам подробно на подаръците, но както обикновено това бяха билети за концерти, книги и музика, които ценя и обичам. Благодаря отново на всички, които ме поздравиха, подариха и зарадваха на личния ми празник. А аз съм си все същият, само малко по-стар...

четвъртък, 26 ноември 2015 г.

Роден с късмет

Моите награди
Може да се каже, че съм роден под щастлива звезда, защото късметът ме спохожда от време на време. Така беше и точно преди седмица в четвъртък, денят, в който съм роден, когато ме поканиха на едно събитие като блогър. 

Тук е редно да уточня, че досега блогът, който пиша и поддържам от 2008 година насам, не ми е донесъл някакви финансови печалби, като дори доброволно съм спрял рекламите от Google в него. Понякога се изненадвам от броя на прочитите на някой пост или влиянието, който той е имал върху определени хора, пък били те познати или непознати.

Това се промени в един миг в края на презентацията на Huawei  преди седем дни, когато пусната моя визитка в прозрачна купа бе изтеглена и ми донесе една прекрасна награда и изненада, а именно смартфон Huawei P8 и blutooth колонка от същата марка. Не можех да повярвам, че точно аз спечелих точно такъв подарък, а организаторите ме помолиха да предоставя втора моя визитка, за да се уверят, че това действително съм аз и след подписване на протокол вече можех да отнеса подаръците вкъщи.

Получавам наградата
от водещия DJ Marten
В разговор с моя позната от mail.bg на коктейла на шега споделих, че ще се запозная със смартфоните от тази марка като спечеля голямата награда по-късно тази вечер и това действително се случи. Успях да активирам телефона и да прехвърля информацията от стария си такъв и след подмяна на sim картата от микро с нано карта в моя мобилен оператор, започнах да използвам своя подарък.

Предишната седмица бях решил да сменя своя смартфон с нов такъв, най-вече заради ограниченото място, което бе едва 2 GB и не позволяваше да си инсталирам всички желани и ползвани от мен приложения и постоянно триех едно или друго нещо, за да работи нормално телефона. За жалост тъй като вече бях използвал апарат на изплащане, а и имах още година от договора си, нямах право да се възползвам от офертата за нов Sony Xperia Z5 compact, което ме разочарова, но явно е имало причина да изчакам.

След седмица ползване на новия си спечелен смартфон вече имах всички приложения, от които се нуждая и достатъчно място на него и на картата, за да не се ограничавам в нищо. Приятно съм изненадан от качеството на 13 мегапикселовата камера, която прави страхотни снимки, а успях да направя и хубав клип на концерта на Whitesnake във вторник вечер.

Вече притежавайки Huawei P8 на път за работа забелях, че той краси всеки втори билборд по пътя ми по ключови софийски булеварди и явно бях станал част от мащабна маркетингова кампания, която включва и конкурс за най-добра нощна снимка със смартфон и тъмна стая в моловете. Но да се върна на късмета.



Самата дума идва от арабското qisma, „съдба“, или „участ“, и през турския език е стигнал и до нас. Ще споделя само няколко примера за моя късмет. Като ученик в езиковата гимназия и вече навършил 18 години реших да играя тото. Първият фиш ми донесе тройка, вторият четворка, а третият - петица, която навремето си беше доста добра сума, която ако си спомням правилно инвестирахме в техника. След това обаче при всичките ми игри не съм печелил друго, освен тройка, но и това е достатъчно, за да убедя скептиците, че от тото не се печели и всичко е предопределено.

Като студент един мой познат ме покани да участвам в игра в Канал 3, където избирането на буква на тогавашната ми приятелка ми донесе плажен чадър и шезлонг. По-късно съм печелил и други дребни неща, като при годишнината на столичен хотел спечелих бутилка скъпо френско шампанско при първата си игра на мини голф. Не зная, дали е съдба, късмет или нещо друго, но съм благодарен за всичко и вярвам в своя късмет. Вярвайте и Вие, защото късметът Ви дебне зад ъгъла или просто сте родени късметлии...

петък, 13 ноември 2015 г.

Бандата на Мери в петък вечер

Мери в София Лайв Клуб 
Отдавна не ми се беше случвало да ходя на два концерта в една вечер, но миналият петък това стана факт. След емоциите на концерта на Брит Флойд в Арена Армеец стигнах бързо с колата до НДК, където в София Лайв Клуб ме очакваше мой приятел и концерта на Мери Бойс Бенд.

За щастие въпреки лекото засичане на края на предишния концерт и началото на този, аз успях да вляза в клуба към края на първата песен и не пропуснах почти нищо от представянето на тази хубава и приятна българска група. Щастлив съм, че имам приятели, които ми подаряват в пряк и преносен смисъл такива емоции. Билетът и тази вечер бяха още един подарък от изминалия ми рожден, който както каза една моя позната, се е проточил доста във времето.

За първи път чух тази група с песента на Диана експрес "Есен", която е един от шедьоврите на Митко Щерев и не зная защо, но винаги я свързвам с площад Славейков в София. По-късно от радиото ме завладя и "Непознати улици", която бе свързана с пътуване и ме накара да си купя първия техен албум преди време. 

На концерта в Банско през 2004
По-късно фирмата, за която работех бе активно свързана с групата и с издаването на двата следващи албума, от които имам доста копия вкъщи, както и с концертите им в Банско. Те заедно с БТР бяха спонсорирани от тогавашния ми немски шеф и затова ги виждах и слушах на живо доста често понеже бях сред организаторите на тези концерти. Тогава любими ми станаха още няколко техни песни и си ги пусках от време на време. Честно казано обаче след това не съм имал възможност да посетя техен концерт или участие и ги гледах само случайно по телевизия или ги слушах по радиото в колата. Купих си и следващия им албум с един всекидневник и наскоро разбрах, че имат нова песен "Дъждовните дни" при едно участие на Мери в БНТ.


Малко преди рождения си ден, установих, че мой приятел много ги харесва и той настоя в шеговит тон да го запозная с Мери. Това прерасна в подарък и една много хубава петъчна ноемврийска вечер, която беше много приятен завършек на работната седмица. Гласът и талантът на Мария Мутафчиева е безспорен, а на моменти много ми напомня този на Джанис Джоплин и тя лесно завладя сцената и зрителите в клуба. А имах чувството, че това беше доста подбрана публика като повечето бяха близки и познати на изпълнителката, защото тя често ги поздравяваше и им благодареше, че са дошли.

Снимка за спомен 2015
Успяхме да се снимаме с нея, но съжалявам, че не си купих стихосбирката и, но се надявам да направя това в близко бъдеще. Не зная, дали всички знаят, че тя е от Бургас и това може да се усети в емоциите и текстовете на доста от изпетите песни, но друг любопитен факт е, че тя филолог и държи на правилното говорене и писане, за което я адмирирам. Тук е мястото да благодаря искрено на Емо за подаръка, за концерта и споделената емоция и се надявам, че някой ден пак ще я повторим.

Накрая ще пусна моята любима песен на групата, която помня от концертите им в Банско и също е много въздействаща и още звучи в мен, когато поема дългия път към дома и е само за теб...

вторник, 10 ноември 2015 г.

Брит Флойд докара Пинк Флойд в София

Когато разбрах, че група, имитираща Пинк Флойд ще идва в София, не бях особено очарован от факта, още повече, че преди две години имах щастието да гледам Роджър Уотърс на живо и емоциите от тогава може да прочетете в този пост.

Понякога обаче съдбата си знае работата и те води към нови и близки до теб преживявания и емоции и дори твоят отказ не би могъл да я спре. В случая жена ми реши да ми подари билет за концерта на Брит Флойд в София по случай моя рожден ден. Че Брит Флойд не са Пинк Флойд е ясно, но също така е ясно, че оригиналният състав на Пинк Флойд никога няма да свири в София особено след смъртта на Ричард Райт.

Въпреки всичко отидох на концерта в зала Арена Армеец в петъчната ноемврийска вечер без големи очаквания и без компания, за да видя какво ще покажат музикантите от тази група. Около залата нямаше голяма тълпа за разлика от предишни събития, на които ходих скоро там, но това се дължи на факта, че само 5 000 са били билетите в продажба, което е по-малко от половината капацитет на съоръжението.

Първото нещо, което ме зарадва, щом се озовах вътре, беше перфектното място директно срещу сцената, което отреди билетът ми. Второто нещо, което ми направи добро впечатление беше точния час, който бе спазен, докато зрителите още се лутаха да намерят своите места.

Не мога да не призная, че ми хареса машината на времето на кръглия екран, която с така добре познатата пирамида от албума "Тъмната страна на луната" ограждаше годината, от чиито албум Брит Флойд изпълняваха песни в своя концерт. Визуалните и светлинни ефекти също бяха на ниво и допълваха първите няколко добри мои впечатления.

Като заклет фен на Пинк Флойд знаех всеки акорд и всеки текст, който следваше сетлиста тази вечер и наистина, ако затворех очи спокойно можех да си представя, че слушам оригиналната група. Времето минаваше неусетно като едноименната песен на Пинк Флойд, чието начало все се каня да направя за мелодия на будилника сутрин ;)

Първото ми разочарование за вечерта дойде с 20 минутен антракт, който беше нито в клин, нито в ръкав, но явно направен с ясната цел да се купи нещо от щанда с фланелки, дискове и дивидита. 

Второто ми разочарование бе именно с диска и дивидито, които купих на промоционална цена след края на шоуто, защото нито едното, нито другото тръгна в колата и сиди плейъра и на компютъра.

За да има баланс ще кажа, че бях очарован от саксофоните, които музикантът в групата Джей Дейвидсън използваше именно на деня на саксофона  в песните Money и Shine on you crazy diamond, а и вокалното изпълнение на една от беквокалистките Ола Биенковска на Great Gig in the sky също бе впечатляващо. Останалите от групата си бяха разпределили песните според това, дали в оригинал ги изпълнява Роджър Уотърс или Дейвид Гилмор и като цяло бяха доста удачни, а и композициите бяха изсвирени професионално, като изключа само една импровизация на  една песен от Стената, която не ми хареса. Wish you were here обаче бе на ниво.

Много ми харесаха също изпълненията от ранните албуми на See Emily play и на Set the control for the heart of the sun. Сетих се, че за един мой рожден ден приятелите ми подариха диск на албума на Флойд Atom Heart Mother, но тази вечер не чух песен от него.

Дали заради емоцията или заради текстовете, но си признавам, че на три пъти сълзите преляха от очите ми, което може да бъде най-добрия комплимент за ентусиастите от Брит Флойд. В крайна сметка три часа (заедно с паузата) и 27 (като рожденната ми дата) песни от творчеството на Пинк Флойд наистина бяха хубав подарък за моя рожден ден.

Със сигурност мненията за този концерта няма да бъдат еднозначни, но поне за мен той си струваше, а други отзиви може да прочетете тук, тук и тук

Много се чудех с коя песен да завърша поста си, но след теглене на чоп се падна ето тази:



сряда, 4 ноември 2015 г.

Крис Норман на живо - пет години по-късно

Точно седмица преди своя рожден ден Крис Норман започна своето българско мини турне от София. Точно 9 дни преди моя рожден ден пък аз получих първия си предварителен подарък. Участвах в играта на Радио 1 за два билета за концерта на вокалиста на Smokie и невероятното се случи. Спечелих. Обадиха ми се от радиото, за да отида да взема спечелените билети в тридневен срок и когато вече ги държах в ръцете си, бях много щастлив, че ще мога отново да се насладя на един от моите любими изпълнители.

Точно преди пет години го гледах отново в НДК за първи път, а моите впечатления за тогавашния концерт може да прочетете в този пост от блога ми. Сега беше различно. 

Бях с жена ми нейде в дъното на партера и съжалявах, че забравих да взема бинокъла си, за да виждам по-добре действието на сцената. Докато чакахме да започне концерта две реклами бяха повтаряни до откат на мониторите, докато окончателно подразниха всички в залата със своята натрапчивост. След 30 минути за радост те вече бяха история и на сцената излезе Крис Норман.

Започна с три нови песни от новия си албум Crossover, които силно биеха на кънтри и реших, че концертът отива в нежелана за мен посока. За радост това бе кратко измамно чувство, защото след това той продължи с хитовете на култова група Smokie, която наскоро е празнувала 40-годишен юбилей.

Хитовете се редяха един след друг, а хората в залата на различни възрасти ги разпознаваха и ставаха да танцуват. Крис видя празната оркестрина, заградена с червени въженца и сам слезе да ги премахне собственоръчно и да покани публиката да дойде по-близо до него и да танцува и да се весели. С това той скъси и в пряк и преносен смисъл дистанцията и ние с жена ми последователно също се присъединихме към купона.

Някак си на един дъх минаха повече от 2 часа и 26 песни, които определено създадоха доста настроение. Този концерт бе награда не само за мен, а и за жена ми, която искрено се радва на чутите песни. За мое съжаление Крис отново не изпълни любимата ми песен Some hearts are diamonds, но за сметка на това ме изненада с песента Morning dew, която познавах от изпълнението на Робърт Плант и Грейтфул Дед., а бисът бе от три песни, които възпламениха публиката. Друг репортаж за този концерт заедно с подробен сетлист и галерия може да прочетете тук.

За край на този пост реших да пусна една весела и позната песен, която Крис изпълнява със Сузи Куатро, но тази вечер изпя с дебютиращата за първи път с него певица Мишел Плъм. Приятно слушане!